Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2017 03:20 - Как един евреин прие Исус за свой Спасител
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове:
1



 Източник: https://www.youtube.com/watch?v=bVIczXpq95g
(Превод със съкръщения)

Шабат Шалом! Днес стоя пред вас и искам да ви кажа, че Бог ме постави на мястото където съм сега; Бог ме преведе през огън и 26 месеца ужасно гонение след като приех Йешуа (Господ Исус).

Роден съм в Израел. Израснах в един ортодоксален град - Нейброк. Като дете родителите ми се преместиха в Калифорния. Баща ми беше назначен за равин на една еврейска общност. Спомням си, че баща ми имаше огромна библиотека, като тази стена. В библиотеката имаше много книги, които използваха равините. Най-вероятно сред тях е имало и Библия, и най-вероятно е била покрита с прах. Спомням си, че попитах баща си : „Щом ти си равин, защо имаш толкова много равинска литература? Защо просто не четеш Библията?“ А той отговори: „Трябва да четем равинските тълкувания и обяснения, защото равините, които са написали тези книги са били помазани, за да ни учат на Божието Слово.“ И точно така бях възпитан - да четеш Библията, но само чрез тълкуванията. Спомням си, че като бях в първи клас, ни задаваха въпроса: „Ти какъв искаш да станеш като пораснеш?“ Някое от децата казваше - пожарникар; друго - адвокат, а аз винаги отговарях - равин! Още от най-ранна детска възраст ми промиваха мозъка, че като порасна аз ще бъда равин.

Един ден обаче, след като си тръгвах от училище, на другата страна на улицата имаше група християни, които раздаваха записи, тези големи магнетофонни ленти, нали ги помните? Точно в този момент, баща ми излезе от училището, завтече се към учениците и извика: „Дори не се докосвайте до тези хора! Те са мисионери! Те вярват В Исус!“ Баща ми не спомена името на Исус, защото равините използват специална дума, когато става въпрос за Него. Няма да ви кажа коя е тази дума, но буквално с нея се проклина нашият Спасител. Баща ми продължи: „Бог ще ви накаже, ако повярвате в Този Исус! Ще ви накаже дори и само да говорите за Него!“ Уплаших се. Всеки път когато чувах името Исус, аз побягвах.

И въпреки че растях в Калифорния, заобиколен от толкова много църкви, аз бях изолиран от Истината. Баща ми се беше погрижил за това. Но училището, в което той преподаваше беше само начално, затова той ме изпрати в едно изключително, ама много ортодоксално училище. Бяхме затваряни в стая без прозорци, изолирани от всичко и всеки, и в продължение на 12 часа на ден, ние изучавахме Талмуда и Гемара. Това беше твърде ортодоксално за мен! Отидох при баща ми, умолявайки го: „Не издържам, моля те!“ Той отговори: „Добре. Ще те запиша в държавно училище, но има едно условие - три пъти седмично от 4 часа следобед до към 8-9 вечерта, ти ще идваш в нашето училище и ще изучаваш Талмуда!“ Съгласих се. Но ми беше доста трудно да съм евреин в Калифорния. Бях син на равин и не можех да поддържам връзка с приятели, защото, ако те искаха да излезем някъде, аз не можех да отида с тях, защото не е ... Kosher (бел.пр. - „Кошер” или кашер на Иврит буквално означава: подходящ, удобен. Всъщност, когато определен хранителен продукт е произведен под надзор на Равин и отговаря на еврейските закони за храненето, той се счита за подходящ да се яде от евреи.) Ако баща ми ме видеше да седя в някое заведение или в някоя дискотека, той щеше да ме убие. Така че, аз си бях абсолютен самотник и ми беше много тежко.

След време обаче, баща ми почина. Едно от последните му желания беше, тялото му да бъде погребано в онзи ортодоксален град, в равинското гробище. Дядо ми, който също беше равин и жив по онова време, ми стана като баща. Той започна да ме обучава. Настъпи момента, в който трябваше да се присъединя към IDF (бел.пр. - Israel Defense Forces - армията). Дядо ми беше напълно против да постъпя в армията. Моето семейство беше дълбоко свързано с движението на равините в Израел, така че той разговаря с военните и се договори 3 дни в седмицата да ми разрешават да напускам гарнизона, за да мога да изучавам Талмуда.

Но през последната година в армията, аз някакси започнах да проявявам пасивност към ортодоксалната еврейска вяра, оставяйки всичко на самотек, въпреки че все още ходех в училището. Не желаех да бъда религиозен повече! И понеже баща ми беше починал, а дядо ми не беше с мен 24 в денонощието, аз съзрях възможността да започна да правя всичко, което преди ми беше забранено. Наричам този етап от живота си „Избухването на греха“. Започнах да пия, ходех по барове и дискотеки, правех всичко, което си поискам, но сърцето ми си оставаше празно. Тогава се появи интернет. Веднъж влязох в един не особено приятен сайт и се включих в една чат-стая. Моята цел беше да избягам от Бога и религията. Но в тази чат-стая, ме откри един мъж от Калифорния. Той видял, че съм от Израел и започна да ... споделя с мен Благата Вест на Новият Завет. Представете си в тази чат-стая! Побеснях! Казах му: „Аз съм евреин. Не искам изобщо да ми говориш за Новия Завет! Не искам и да чувам за Новия Завет! Не искам да чувам и за Бог - достатъчно съм слушал за Него!“ Бях се вмъкнал в този сайт, за да избягам от Бога, но ти не можеш да избягаш от Него, когато Той те е призовал за служение. Бог ще те намери в интернет ... Той ще те намери навсякъде. Тук казвам: „Слава на Бога! Слава на Исус!“ Този мъж ми благовестваше и свидетелстваше по интернет, почти всеки ден, в продължение на 4 години! И навярно ще ме попитате: „Добре, де. Щом не си искал да ти свидетелства, защо просто не си го изтрил?“ Опитах се, повярвайте ми, много пъти се опитах да го изтрия, но не можех и не разбирах защо. Сега обаче знам, че Святият Дух е имал пръст в цялата работа и че е работил с мен. Мога да кажа, че през първите две години, докато този човек ми говореше, нещо започна да прониква в съзнанието ми. Не можех да спя. В три часа посред нощ аз обикалях из стаята си. Бог не ме оставяше да спя. Святият Дух ме дърпаше на една страна, а Сатана на другата. Вторият ми казваше: „Ти си евреин. Не можеш да вярваш в Йешуа! Ако го направиш, ти си предател! Ще изгубиш семейството си, ще изгубиш живота си!“ Но Библията, еврейският Танах, ми говореше, че всички тези пророчества записани там се отнасят за Йешуа!

Не знаех как да постъпя. Вече две години бях слушал за Исус и все още разговарях с онзи човек по интернет, затова реших да изследвам въпроса сам. Първо отидох в библиотеката. Започнах да се ровя из всички исторически факти. Открих недостатъци в Книгата на Данаил, намерих различия между Християнството и това, което евреите казваха. Още повече се обърках! Тогава реших да посетя дядо си и да разговарям него. И така, дори не споменах пред него думата „Месия“, само му показах някои месиянски пророчества и докато ги прочиташе, аз забелязах, че той стана нервен и започна да се ядосва, а дядо ми беше доста спокоен човек. Колкото повече дядо ми се ядосваше, толкова повече аз се приближавах до Евангелието, по-близо до Истината, защото разбирах, че нещо не е наред. Реших да продължа с разследването. Взех че интервюирах 32 равина в Израел, в продължение на 2 години и получих 26 различни отговора на един и същ въпрос, засягаш ражденето на Цар (Спасителя) във Витлеем (Михей 5:2) - „И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни.“ Това ме обърка още повече! Вътрешно знаех, че Исус е Спасителя, но Сатана ме мамеше и заблуждаваше ... не можех да Го приема, не исках да Го приема. Библията ни нарича „коравовратен народ“. Аз бих изразил мнението, че това е меко казано.

И така, бяха изминали вече 4 години. Реших да отида и да разговарям с равин Израел Лау (Yisrael Meir Lau). Той беше главния равин на Израел по онова време; днес е главния равин на Тел Авив. Да си назначиш среща с равин Лау е почти невъзможно, защото ако се обадиш в офиса му, може би ще минат 2-3 месеца преди да ти назначат час за среща с него. Той обаче познаваше моето семейство много добре и затова се съгласи да се срещнем. И така, отидох в офиса му с моя Танах и казах: „Равин Лау, Шалом! Бих искал да ви задам един въпрос. Взех интервю от 32 равина, 33 с дядо ми, и получих 26 различни отговора на един и същи въпрос. Не е ли Библията една?“ Равин Лау ме погледна и каза: „Зев, факта, че ти си получил 26 различни отговора се обяснява с това, че „Тората има 70 лица“, което значи, че има 70 начина, по които да „погледнеш“ на Тората, което от своя страна означава, че има 70 отговора.“ Бях много разочарован! Тогава осъзнах защо той е главен равин на Израел - колкото повече илогичен си, толкова по-нависоко в йерархията се изкачваш. Най-тежкото чувство, което изпитах, напускайки офиса му беше: „Дали пък целият ми живот не беше една лъжа? Може би всичко, на което са ме учили като дете е лъжа?“ Има много хубави неща в Тората, но посланието, истината за спасението ... те не са в делата. Не знаех какво да правя. Отново не приех Исус, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че Той е Месията.

Следващата нощ беше много студена зимна януарска нощ. В 3:30 посред нощ леглото ми беше цялото мокро, аз треперех и Бог ми проговори през един облак. Облаците обикновено не сияят, но този - да. Бог каза името ми два пъти: „Зев, Зев, Исая 53 е Месията на Израел!“ Тогава бум - Святият Дух се сторави върху мен!

Знаете ли, растейки и бидейки възпитаван като ортодоксален евреин, на мен постоянно ми се повтаряше, че ние евреите сме привилигировани и че заслужаваме да имаме всичко, само защото сме евреи. Доста горди сме от този факт. Но до този момент никога не бях преживявал присъствието на Отца. Това беше първият път когато осъзнах какво е да имаш взаимоотношения с Бога, чрез Исуса, какво е да си новороден. Горях!

Това не съм го споделил с вас, но част от Божият план беше да ме свърже с нееврейка ... преди да се покая. Съпругата ми е от китайски прозход и на всичкото отгоре будистка. Само се представете нашият дом - до едната стена нареден идола на Буда, а на другата - окачени снимки на равини. Бог наистина има чувство за хумор! Събудих жена си и ѝ казах: „Лин, Месията на Израел е Йешуа! Истина е!“ А тя отвърна: „Я, лягай да спиш! Онзи от интернет ти е промил мозъка!“ Слава на Бога! Този мъж от Калифорния ми изпрати много Библиии и книги. Той знаеше, че съпругата ми е от Китай и ми беше изпратил и Библия на китайски. Така аз споделях Благата Вест на Евангелието с нея за около седмица. И слава на Бога - след седмица Лин прие Йешуа за свой личен Спасител! Алелуя! Алелуя! Беше невероятно - да взема този голям, дебел Буда и да го разбия в пода!

Както ви казах, аз горях за Бога! Обадих се на майка ми: „Майко, аз зная Кой е Месията! За Него е писано в еврейската Библия! Йешуа е!“ А майка ми така ми се ядоса: „Зев, баща ти се преобръща в гроба, заради това, което правиш! Не искам да говоря повече с теб!“ и ... трясна телефонна слушалка.

Аз имам и сестра, която живее в РеХовот, чийто съпруг също е равин и прави mezuzah (бел.пр. - мезуза представлява парче пергамент, наречено клаф. Самото то е поставено в декоративен калъф. На пергамента са изписани определени стихове от Тората - Второзаконие 6: 4-9 и 11:13 -21. Мезуза се окачва на касата на вратата на еврейските домове). Той е този, който издава разрешение и потвърждава, че mezuzah е Kosher. Представете си - Божието Слово не е достатъчно Kosher, затова mezuzah трябва да бъде подпечатан от равин. Това е неговата работа. Имах възможността да споделя с тях Исуса само веднъж, с Псалом 2, където се казва: „Целувайте Избраника (бел.пр. - на английски е Сина)“. Та той ми отговори: „Зев, ти само си мислиш, че тук се казва „син“, но не е така. Ти си мислиш, че се казва „Месия“, но всъщност означава Израел. И на всичкото отгоре, ти не си упълномощен да четеш тази Библия! Трябва да четеш обясненията! И ако вярваш, че това, което е написано е така, ти ще умреш!“ Доста силни думи. Тръгнах си и никога повече не ми се отдаде възможността да споделя Йешуа със сестра ми и него. Сестра ми отиде в главния равински съд в Йерусалим, и поради връзките, които моето семейство има за нея беше лесно да влезе в тези среди, тя поиска съдебно разпореждане срещу мен, отнемащо ми правото да им се обаждам по телефона и да се доближвам да нейното семейство и децата ѝ. Трябваше да стоя на 100 метра разстояние от тях. Тя не искаше децата ѝ да чуват за Йешуа. Призоваха ме да ида на съд, но аз им изпратих писмо, заявявайки, че няма да се явя пред равинския съд, защото не съм под техния закон, а под закона на Йешуа! Така или иначе, те щяха да ме разпънат на кръст. За съжаление, ако днес попитате сестра ми къде е брат ти Зев, тя няма да ви каже, че аз съм вярващ, ами ще ви отговори, че аз съм мъртъв. Аз се моля за нейното спасение. Тя има 8 деца. Аз не познавам моите племенници. Ще бъда много благодарен, ако се застъпите в молитва за сестра ми.

По онова време аз работех в една фармацефтична, медицинска компания; бях мениджър и отговарях за 37 работника в град Херцлия. Всеки октомври аз получавах нов автомобил, телефонните ми сметки бяха плащани, заплатата ми беше три пъти по-голяма от средната заплата в Израел. Страхотна работа! Когато се новородих, аз вече работех в тази компания 12 години и половина. Когато започнах да споделям Исус на работното си място изминаха още 2 години, общо 14 години и половина. Един ден обаче ми се обади Главният изпълнителен директор на компанията. Него го бях виждал само по събрания, разменяли сме си някой друг факс или и-мейл, но никога не го бях срещал очи в очи. Това беше първият път, когато ме повика в офиса си. Рафи бен Хамо беше традиционен евреин, а не ортодоксален. „Зев, чувам разни неща за теб.“ „Рафи, какви неща? Нещо нередно в работата ми ли намираш?“ „Не, с работата ти няма проблем, но ти говориш за Този“... и той използва онази гнусна дума за Исус. Отговорих: „Но аз не го правя през работно време. Аз говоря за Него след работа.“ „Ти искаш да превърнеш това място в култ, но аз няма да ти позволя!“ Попитах го: „Каква е разликата, ако Моше или Дейвид говорят за футбол след работа? Не е ли същото?“ „Не е същото! Ела утре сутринта, за да разговаряме отново.“ На следваща сутрин, когато влязох в кабинета му, той не беше така приятелски настроен, както вчера. Попита ме: „Как ще я караме от тук нататък?“ „Какво искаш да кажеш? Казваш ми да се отрека от Господ Йешуа ли?“, запитах аз. „Да. Това искам да направиш.“ Аз отговорих: „Никога няма да се отрека от Господа Йешуа!“ Той ме погледна и каза: „Тогава - вън!“ и Рафи сложи край на 14 години и половина работа в компанията. „Няма да получиш никакво обезщетение; няма да ти бъде изплатена заплатата; искам да върнеш колата си и да изпразниш чекмеджетата в офиса си.“ Върнах се в офиса си. Бях сравнително нов вярващ, само от 2 години и трябва да ви кажа, че бях много разстроен и ядосан. Всички мои колеги казваха: „Той не може да постъпва така. Това не е законно.“ И бяха прави. Шефа ми нямаше право да постъпи така. Реших да заведа дело срещу него в работническият съд в Израел. Молих на Бога и Той ми откри един стих: „Отмъщението принадлежи на Мен.“ И осъзнах, че Бог иска от мен не само да оставя Рафи да прави каквото иска, но и да се моля за неговото спасение. Хората си мислеха, че съм полудял, понеже не предприех нищо срещу него.

Тогава започнаха и истинските ми изпитания. Бидейки месиянски евреин в Израел, ми беше много трудно да си намеря работа. Хората искаха да знаят къде съм работил през последните 14 години и половина; искаха да видят автобиографията ми; желаеха да им представя препоръчителни писма. Нямах нито приятели, нито семейство по онова време. Нямаше и кого да помоля да ми даде препоръка. Просто на молбата си за работа пишех: „Аз съм месиянски евреин и затова бях уволнен. Не мога да предоставя препоръки, но ще работя за вас 6-7 дена и ако не съм квалифициран, просто не ми плащайте.“ Обикновено ми отговаряха: „Нас не ни интересува дали вярвате в Йешуа или не. Ние сме светска компания. Ще ви се обадим.“ Минаха 4 месеца, 6, 8, 11 месеца ... никой не ми се обади. Аз не знаех какво да правя. Сметките ни растяха, съпругата ми поработваше тук-там, а аз просто не знаех какво да правя. Тогава Бог ми откри друг стих от Писанията: „Който не работи, не трябва да яде.“ Разбрах, че Господ искаше да ми каже: „Зев, ако не можеш да намериш работата, която толкова желаеш, просто си намери каквато и да е работа, защото всяка работа е благословение.“ Сега ще споделя с вас нещо, което по-рано не споменах. Докато бях в армията в мен се зароди огромна омраза срещу арабите. Когато ме бяха изпратили да служа в Ливан за 8 месеца, аз използвах своята позиция в армията, за да упражнявам тази ненавист. Господ трябваше да ме спаси не само по свръхестествен начин, но трябваше да ме преведе през огъня и да ме научи как да обичам всички хора, включително и моите братя - арабите. Та отидох и си намерих една доста тежка и много ниско платена работа - станах мияч на чинии. Познайте кой ми беше мениджър? Един арабин. И този арабин обичаше евреите толкова много, че по цял ден ми крещеше. Аз не знаех как да реагирам и просто оставих Святият Дух да действа чрез мен и започнах да обичам този човек. Така лека-полека Мохамед и аз станахме приятели чрез Йешуа.

В този момент от живота си аз преживявах големи неприятности. Срокът на договора за наема на жилището, в което живеех, беше изтекъл. Отидох при собственика и му казах: „Аз бих искал да продължа да живея тук, но вече не работя на същото място. Нямам поръчители, но би ми се искало да остана да живея тук.“ Той отговори: „Зев, няма проблем да останеш. Само ми предплати наема за година напред, дай ми 9000 долара допълнителна гаранция и можеш да останеш.“ Истината беше, че ние нямахме парите. Нямахме дори кола. Аз купих една бричка на старо. Дори и да оставех ключовете в нея, никой не искаше да я открадне. Ето каква кола купих. Натоварих всичко, което притежавахме в нея и взех едно от най-трудните решения в живота си - отидохме да живеем на плажа в Тел Авив. Спомням си като пристигнахме на плажа, жена ми ми зададе следният въпрос: „Библията не ни ли учи, че Бог ще се погрижи за нас? Не ни ли учи Библията, че Бог ще ни благослови? Какво благословение е това?“ Обърнах се към Лин и казах: „Наистина не зная, но мога да ти дам три възможни отговора: Бог не е причинител на злото, но може да го допусне. Второ: Бог има план за нашия живот и ще ни благослови, ако ние придължаваме да Му се доверяваме с вяра.“ Когато казах това аз наистина не знаех колко време щяхме да останем на плажа. Три месеца и половина живяхме там на плажа в Тел Авив. Много трудно беше, защото през нощта там се събираха много пияници, проститутки ... не е най-приятното място, на което искаш да бъдеш. Ние бяхме разпънали палатка и се редувахме - Лин спеше три часа и аз пазех палатката. После аз лягах да поспя за три часа, а тя пазеше палатката.

Значи - аз бях мияч на чинии, живеехме на плажа, като си търсех работа в същото време и нямах месиянска църква. По онова време ходех в градината на гроба в Йерусалим, за да се моля. Там намерих и присъствието на Святият Дух. Бяха изминали около три месеца откакто живеех на плажа, когато получих съобщение, че дядо ми е починал. Това, което не споделих с вас преди е, че когато приех Йешуа за свой Спасител, аз отидох да посетя дядо си. Казах му: „Помниш ли когато разговаряхме за онези пророчества? Йешуа е Месията!“ В стаята си дядо ми имаше една витрина с порцелан, сребърни съдове ... Той се изправи и трябва да ви кажа, че това вече не беше дядо ми. Той започна да взема чинии и да ме замерва с тях, крещейки: „Неверник! Езичник!“ Не зная дали може да видите, но тук на челото си имам белег от една чиния, която ме удари, когато дядо я хвърли по мен. А синът му ми каза: „Зев, просто си тръгни!“ Бях в шок. Никога повече не видях дядо си. Не почувствах никаква физическа болка, но болката вътре в мен беше ужасна. И така, бяха минали три месеца откакто живеех на плажа, той почина и семейството ми, разбира се, каза, че той е умрял понеже аз съм повярвал в Йешуа. Това беше причината за неговата смърт. Те бяха забравили, че дядо беше на 87 години! Отидох на гробището, където и моят баща беше погребан. В този момент на мъка и жалеене, просто не мога да го проумея как, но семейството ми беше изпълнено с такава омраза към Йешуа, че когато вървях през гробището, те ме посочиха на двама огромни руснака и казаха: „Това е той! Ти нямаш право да бъдеш тук!“ „Но това е погребението на моят дядо ... Той ми беше като баща. Няма да си тръгна.“ Тогава тия двамата буквално ме вдигнаха и ме изхвърлиха от гробището. Бях много наранен. Много тежко преживях всичко, не защото живеех на плажа, ами защото дядо ми ми беше като баща ... Това е началото на гонението от страна на семейството ми, което преживях.

Но Бог ми каза ... Святият Дух ми каза: „Зев, ти не споделяш Йешуа с другите. Ти не споделяш вярата си!“ И аз започнах да се пазаря с Бога: „Да, ама аз живея на плажа, трудно ми е тука ...“ Но Той ми отговори: „Ти трябва да споделяш Евангелието по всяко време!“ Разбрах,че трябва да споделям Благата Вест. Значи - работя като мияч на чинии, живея на плажа и споделям Евангелието. Мисля, че ви споменах, че майка ми не искаше да говори с мен и че цялото ми семейство се беше отрекло от мен. Но все пак единствения човек с когото поддържах що-годе някаква връзка беше майка ми. Всеки път обаче когато я посещавах, сякаш влизах в банка - тя проверяваше дали някъде из джобовете си не съм скрил Библия. Тя се плашеше от нея. Аз ѝ се обаждах, за да я поздравявам със Шабат Шалом и за да спазвам една от 10-те Божи заповеди: „Почитай родителите си.“ Но докато живеех на плажа не ѝ се обаждах толкова често. Веднъж ѝ звъннах, за да ѝ кажа Шабат шалом, а тя ме попита: „Защо не ми се обаждаш?“ И въпреки че тя ненавиждаше факта, че аз вярвам в Йешуа, майка ми ме обичаше и очакваше телефонните ми обаждания. Обясних ѝ, какво се беше случило и че живея на плажа. Тя беше особено щастлива: „Така ти се пада! Това и заслужаваш! Предупредих те да не вярваш в Този Йешуа! Изгуби семейството си, изгуби приятелите си!“ Отговорих: „Майко, Господ ще ме благослови!“ Тя просто затръшна телефонната слушалка.

Две вечери по-късно, в 10 часа през нощта, в нашата палатка дойдоха 7 равина. Двама от тях можах да разпозная. Те бяха от главното равинско движение в Израел. Аз си помислих, че бяха дошли да ми строшат краката. Те казаха: „Зев, ние не сме дошли да се караме с теб. Всичко е наред. Ние знаем, че ти допуснал грешка. Ние знаем, че ти би трябвало да станеш равин. Ела с нас, ще ти осигурим къде да живееш, ще те върнем братно в йешива (бел.пр. - еврейска образователна институция).“ и ми подадоха чек (беше в еврейски шекели), чиято равностойност в долари се равнява на 25-26 000. „Вземи парите и ела с нас.“ Почти три месеца и половина са минали, откакто живея на плажа. Обърнах се към тях и отговорих: „Бог да ви благослови! Но никога няма да се отрека от Господа Исуса!“ Те проклеха Спасителя, изплюха се в лицето ми и си тръгнаха. Физически не ме нараниха, просто си тръгнаха.

А аз отивах да споделям Евангелието, защото Бог ми беше казал да го правя. Беше на следващата вечер, в един район на Тел Авив, най-вече със светски хора ... един мъж на около 50 години ... аз носех Библията в джоба си и започнах да говоря за Йешуа, близо до един реторант и докато четях от Писанието как Бог създаде човека по Свой образ и подобие, този мъж ей-така изневиделица ми удари един юмрук. Аз паднах на земята. Там имаше около 20-25 души, които видяха, че той ме удари и си помислиха, че аз съм му сторил нещо. Нахвърлиха се върху мен и започнаха да ме ритат. Преди да се усетя, полицията вече беше пристигнала, сложиха ми белезници на ръцете и краката. Опитах се да обясня на полицая, че този човек ме удари, защото споделях Танаха (бел.пр. - Танах е акроним за това, което се идентифицира като Еврейска Библия. На практика това е оригиналното съдържание на старозаветните писания) с него. Библията. Той ме попита къде живея. Отвърнах, че живея на плажа. Полицаят попита другия: „Ти го удари заради това, че споделя с теб Библията ли?“ „Да. Той е езичник и предател! Разкарайте го от тука!“ Полицаят ми каза: „Бих искал да дойдеш с мен в полицейският участък и да подадеш жалба против него. Той призна, че те е нападнал. Аз ще подпиша документа. И понеже живееш на плажа, може би ще успееш да измъкнеш някаква парична сума от него.“ Обърнах се към полицая и отвърнах: „Бог му прощава и аз му прощавам. Няма да го дам под съд.“ Полицаят си помисли, че съм луд. Но пък беше чудесно свидетелство, понеже хората, които бяха наблизо (В Израел са най-любопитните хора на света. Когато нещо се случи, поне 50 човека се събират там) и тези, които ме бяха ритали просто не обелваха и дума, а аз си тръгнах. Сега вече имах истински проблем - бях месиянски евреин, живеех на плажа, миех чинии, бях женен за езичница и на всичкото отгоре окото ми беше насинено. Кажете ми - как да си намеря работа? Не знаех какво да правя.

Но както ви споменах по-рано, аз намерих присъствието на Святият Дух в градината на гроба. Един ден се качих на автобуса и заминах за Йерусалим. Седях там и плачех. Повечето хора, които посещават тази градина са туристи. Няма как да знаят, че аз съм месиянски евреин. Но един човек от Австралия, който се казваше Алън, се приближи към мен и ме запита: „Ти месиянски евреин ли си?“ „Да.“ „Святият Дух ми каза да дойда и да разговарям с теб.“ Разказах му какво преживявах , молихме се заедно, плакахме заедно и той ми каза: „Бог ще те благослови! Йешуа ще те благослови!“, след което аз си тръгнах.

Вече бяха минали 3 месеца и половина. Тогава ми се обади адвоката на дядо ми: „Зев, дядо ти е оставил завещание. Става въпрос за много пари. Искам да дойдеш в офиса ми.“ Отидох. Той каза: „Тази част от завещанието, дядо ти иска да я отвориш само ти, без присъствието на никой друг. Дядо ти ти е оставил 4,5 милиона шекела, което е повече от 1 милион американски долара.“ Той ми беше завещал и имоти - 1 синагога и половината от къщата. Понеже баща ми не беше жив, аз получих неговия дял. „Обаче има едно условие“ - вметна адвоката и издърпа един лист - „Дядо ти каза, че ако подпишеш тук и се отречеш от Йешуа, всичко това е твое.“ Казах на адвоката, че няма да подпиша. Той беше ортодоксален адвокат, погледна ме и отговори: „Зев, в тази стая сме само ти и аз. Ако искаш да вярваш в Йешуа - вярвай си, само подпиши документа.“ „Работата е, че не сме само ти и аз в тази стая. И Той е тук!“ Адвоката отново впи поглед в мен: „Зев, ти осъзнаваш ли, че ако не подпишеш документа, съда ще даде тези пари на семейството ти?“ „Няма проблем, но не забравяй да им кажеш, че Йешуа им даде тези пари.“ Алелуя!

След като напусках офиса му и след като се бях молил в градината на гроба, Бог изливаше върху ми, в продължение на 7-8 дена, свръхестествени благословения. Първото - един ден ми се обадиха от една банка и казаха, че една застрахователна компания иска да разговаря с мен. Дали можело да дадат телефонният ми номер. „Разбира се.“, отговорих аз. Живота ми вече беше достатъчно объркан, какво по-лошо можеше да ми се случи. Още същият ден, в 4 :30 след обяд, застрахователната компания ми се обади. „Ние ви търсим от доста време. Имаме чек за вас, чиято равностойност в американски долари е около 11 000.“ Аз знаех, че не заслужавах тези пари. Знаех и от къде бяха дошли. Обадих се на съпругата ми Лин: „Не мога да ти обясня сега, но ние сме благословени и тази вечер ще си вземем горещ душ.“ Та прибрах чека, но на него имаше две успоредни линии. Това означава, че след като го депозираш, трябва да изчакаш 3-4 дни, за да можеш да изтеглиш парите. И тук Библията ми напомни за благоразположението, благосклонността на невярващия към вярващия. Разказах им, че живея на плажа, и че се нуждаех много от тези пари. Те отидоха при Главният изпълнителен директор и той подписа чека. Грабнах го и изтичах в банката. Беше 6 без 10, банките затваряха в 6 и 30. Само ако бяхте видели как влязох в банката, сигурно щяхте да си помислите, че исках да я обера. След това се завтекох към брокера на недвижими имоти. Беше 7 без 5. Съпругата ми ме очакваше при него. Обясних, че се нуждаем спешно от място където да живеем и че мога да предплатя наема за 3 месеца. „Да, мога да ви покажа няколко жилища, но вече работният ми ден свършва. Елате на сутринта.“ И тук отново се намеси благослосклонността и милостта на Йешуа ... казах му, че от три месеца спя на плажа и той се съгласи да ми покаже един малък апартамент. Той се намираше на улица „Пътя на мира“. Не е ли невероятно? Сградата беше оградена с бяла ограда. Попитах: „С кого трябва да подпиша договора?“ Той отвърна: „Собствениците живеят в чужбина. Контракта ще го подпишеш с мен.“ „Добре. Наемам го.“ „Но ти дори още не си го разгледал!“ „Ако си живял три месеца и половина на плажа, да видим дали и ти няма да го вземеш под наем веднага!“ Слава на Бога! В стаята нямаше нищо друго освен един матрак на пода. Брокерът каза: „Аз съм в бизнеса вече 17 години, но това е първата и най-светкавична сделка, която някога съм сключвал!“ Слава на Бога! Аз съм му свидетелствал много години наред. Той все още не е приел Исуса, но е ставал свидетел на Божията слава! Молете се и за него.

На следващият ден, отново ни се обадиха по телефона. Този път обаждането беше от работата на съпругата ми. Тя работеше като готвачка на различни места. Та бащата на семейството, дядото (не самото семейство!), на което тя готвеше, ѝ оставил чек с 12 000 долара. Слава на Бога! Това, което ортодоксалните равини искаха да ми дадат, Бог ми го даде! Невероятно!

След още два дена - още едно обаждане! То беше от една от компаниите, в които бях кандидатствал за работа преди 11 месеца. „Все още ли си търсите работа?“ „Да.“ „Ние искаме вие да работите за нас.“ Така Бог ни даде пари, жилище и работа. Това беше много хубава работа - работих за военните ...

Аз бях ортодоксален евреин и това е моята история как Бог ме изведе от тъмнината в чудесната светлина на Йешуа. Искам да насърча всеки от вас, който слуша - няма значение какво преживявате и през какво преминавате на този етап от живота си. Накрая има победа в Исуса! Алелуя!



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693192
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031