Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2020 13:09 - ИКЕБАНА - ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА
Автор: kategarbo Категория: Хоби   
Прочетен: 1906 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.07.2020 15:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Изкуството да се изработват разнообразни букети и композиции от цветя е израз на вечния стремеж към хармония, красота и съвършенство, и е свързано с особеностите в културното развитие на всяка страна.
Цветята били не само символи, но и често ги одушевявали, придавали им различни свойства - да изразяват любов, преклонение, почит и уважение, да носят радост и благополучие. Всяко цвете имало определено значение, а количеството и подреждането им в букети придавали определена символика. Традиции в това отношение има в много страни и народи. Античната флорална култура, наред с венците и гирляндите, ни е оставила кошниците и роговете на изобилие, жезъла на бога на виното и веселието Бакхус. В античността цветята, плодовете и листата били част от обредите за умилостивяване на най-важните богове: Зевс (Юпитер) - дъб; Аполон (Феб) - лавър; Атина (Минерва) - маслина; Афродита (Венера) - мирта; Дионис (Бакхус) - бръшлян и лоза; Деметра (Церера) - мак. Венецът бил символ на вечността и възраждането. Важно значение имала не само формата на венеца, но и растенията от които е изплетен.
По време на първите кръстоносни походи дамите  посрещали своите рицари в домовете си украсени с гирлянди, а улиците посипвали с цветя. Роклите на придворните дами, често бели или виолетови, били украсени със златисти цветя или с многобройни малки сребристи цветчета.
През средновековието цветята поставяни върху олтарите съдържали послания:  лилията символизирала чистота и целомъдрие; лалето - чистота; нарцисът - величественост и Дева Мария; галската роза - девствена печал; бялата роза - девствена радост; карамфилът - любов. По-късно били въведени и други символи:  7 кандилки - седем дарове на светия Дух; маргаритка - невинност; миризлива теменуга - смирение и печал; теменуга и детелина - света троица; червена лилия - кръвта на страстта.
Стилът Рококо през 16 век, взаимстван изцяло от природата, е прилаган върху архитектурния интериор при аранжировката на цветя, листа, камъни, керамични и метални украшения. Той е навлязъл в изкуството на всички европейски страни, най-вече в Италия и Германия, но особено се отличава с цветните аранжировки във Франция през 18 век.
През Ренесанса се създава стила Барок, означаващ изопачен, превзет, неправилен, причудлив, странен. При неспазването на ренесансовата хармония, понятието за красота става синоним на разкоша, нестихващото желание да се вдъхне живот на бездушната материя. През 17 век се създават масивни композиции. До този момент не е имало такова пищно изобилие. Аранжировките се поставяли по первазите на прозорците, на пода или върху камините, а картините изобразявали големи пиршества с букети върху масите за хранене.
В средата на 18 век в Европа богатите се обграждали с толкова много цветя, че свят да ти се завие. Хората носели цветни венци на главите, украсявали дрехите си с цветни гирлянди, премятани през раменете, закичвали си по едно цвете в косите, на рамото или на гърдите.
По-късно във Великобритания се създава стилът "флористика модерн", който  бързо се разпространява в цяла Европа. Основен признак на стила е декоративността, основен мотив - пълзящите растения, основен принцип - наподобяване на природните форми.
Източното направление във влористиката е свързано с Индия, Китай, Япония, Персия, където всяко цвете в букета имало определено значение. Голямо значение се отделяло на размера и количеството на цветята и тяхното разположение. Цветята заемали важно място в религиозните обреди. В Индия голяма популярност имали розите, с които украсявали храмовете и залите за празненства. В мюсюлманския Изток на почит били лалетата, с които отрупвали харемите. Не по-малко били почитани и нарцисите.
Най-голямо развитие флористиката получава в Япония. И к е б а н а  (японското чудо за подреждане на цветя) е една от най-красивите японски традиции. Заражда се около 6-ти век с възраждането на будизма и до ден днешен се радва на популярност в целия свят. Всяка композиция трябвало да притежава определени качества - не само да е красива, но и да носи смислово послание, затова с икебана са се занимавали само посветените.
Днес са известни около 200 школи по икебана. За това изкуство се използват не само цветя, но и живи клончета, лозови пръчки, листа, живи растения,  плодове, семена, както и сухи растения и други естествени материали, а съвременната икебана включва  стъкло, метал и пластмаса.
Европейците се стремят към пищността, показността, богатството на колорита, докато японските майстори на икебана демонстрират пределна строгост, ограничавайки се само с няколко елемента и отделяйки внимание на най-обикновените растения. Простотата като знак на оригиналност и единичното като знак на цялото е кредото на истинските творци на икебана. В съвременна Япония икебана се възприема като символ на националното своеобразие и въплъщение на изтънчен художествен вкус. То е не само необходим елемент от националната културна традиция, но и съвършен модел на вселената. Икебаната се възприема и като форма на медитация. Религиозният произход и здравата връзка с естествения цикъл на живот, раждане, растеж, смърт и прераждане придават на това изкуство дълбоко духовно звучене. Измамното усещане, че икебаната е лесно изкуство често води до псевдоизкуство извън пределите на Япония.




Тагове:   икебана,   цветя,   флористика,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kategarbo
Категория: Хоби
Прочетен: 850876
Постинги: 155
Коментари: 94
Гласове: 298
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. hobi