Има една категория хора, които през целия си живот са устремени в търсене и изследване на новото, интересното (в себе си),  разбирането за света и нещата в него. Различността идва от  способността да поглеждаш от друг гъгъл на нюанси, модели и разновидности ( хора, събития).



Това търсене  събужда тези хора, изкарва ги от рутината на битийните случвания, носи им нов симсъл да продължават да вярват в смисъла ( или безмислието) на нещата от живота, независимо от възрастта ми. 


 
Това съвсем не означава, че в живота им не се случва нищо. Разиграващото се  в него и случващото се наоколо е импулсът да продължават да изследват собствените си граници. От къде идва силата  да правят това? От вярата, че освен да си стъпил здраво на Земята, в този свят трябва да се учиш и да умееш,да  си и  малко извън него :)

 Балансирано, разбира се!

 Постоянното търсене съвсем не е нужно, то става необходимост, когато немогат да си обяснят нещо...

Ако се срешнем и нямаме плът бихме ли могли да си развалим един друг настроението!?