Бог е дарил човека със свобода, за да може творчески да разкрие, прояви и осъществи себе си в границите на определеното му от Твореца. Духовната свобода и способността да се ориентира в предметите от нравствената област дават на човека възможността да направи избор съзнателно и свободно. Като престъпва границите на нравствено непозволеното, човекът губи дара на духовната свобода и става роб на страстите. Всеки път, когато човек се отдава на низшите потребности на своята паднала природа, той сякаш празнува своето падение и изгонването му от първосъздадения рай. 

Свидетели сме на това, че в нашето съвремие човекът е загубил верния духовен ориентир, притъпил е усещането си за истинска духовна свобода и все по-малко се стреми към нея. Съвременният човек разбира свободата по-скоро като освободеност от каквито и да било нравствени ограничения при избора на своите потребности и желания. Той не осъзнава, че това го прави роб на своите страсти, че е изгубил усещането и стремежа към духовна свобода. Два са били винаги възможните пътища за човека: единият - предаване на страстите, низшите влечения на материята, съпътстващите ги безгрижие и безотговорност, които поробват, опустошават, измъчват и разрушават личността, и другият път - насочването към духовното начало, към вярата в Христос, чрез която човек се обновява, преобразява и извисява. Грешката в нравственият избор на човека води до загуба на духовната му свобода.

Какво наричаме „грях”?
„Грях” е грешката в нравствения избор на човека, а последствие от нея се явява загубата на духовната свобода. В Библията най-често използваната дума за „грях” е евр. дума „het”, която означава да бъдеш измамен (в нравствен смисъл) и да не достигнеш целта. В гръцкия превод на Библията – Септуагинта, използваната дума е „амартия”, която има същото значение - отклонение от целта, грешка, пропуск. В този смисъл грехът се разбира като грешка, заблуда, падение и отклонение от истинската цел. В нравствен смисъл грехът е нечестност, неблагодарност, неизпълнен дълг, невярност, невъздържаност, или най-общо казано – нечистота, безчестие и несправедливост. Той е действие нечестно, недлъжно и недостойно, намиращо се в противоречие с изискванията на Божия закон, вредно за личното благо и съвършенство на човека. 

Какви са причините да грешим? 
Основните причини да грешим са три: те се крият в неправилното устройство на ума, в недлъжното разположение на чувствата, и в измамната насоченост на волята. Грехът е дълбоко разстройство на душата, на всички нейни сили. 

При неправилна ориентация на ума, т.е при порочен възглед за света, възприятията, впечатленията и желанията придобиват характер на сетивен блян и наслаждение. В резултат на това изпадналото в заблуда практическо съзнание влияе върху чувствата и волята и става причина за възникване на греха. Умът, който е призван да сдържа, регулира и контролира функциите на душата и желанията на плътта, доброволно се спира в това състояние, представя си обектите на страстта, въвлича се в играта на страстите, става невъздържан, плътски и непотребен. Св. Йоан Лествичник казва, че „причина за страстите са чувствата, а неправилната употреба на чувствата е от ума”. Чувствата от своя страна също могат да влияят на ума. Когато човек е овладян от някаква силна емоция, умът му се лишава от способността да направи реалистично нравствена оценка на ситуацията и да контролира извършваните действия. И все пак най-сериозната причина за греха е преднамерено злата воля, която съзнателно избира безредието и духовната вреда в своя живот и в живота на ближните. За разлика от чувствената страст, която търси временно удовлетворение, озлобеността на волята утвърждава грешника в греха още по-сигурно и постоянно. 

Дяволът не е безусловна причина за греха. Той е способен най-много на това – да съблазни човека, като действа върху чувствата и сетивата му, да го подбужда да мисли за греховните предмети или желанията, които обещават удоволствия. Св. Иоан Касиян Римлянин е казал: „Никой не може да бъде прелъстен от дявола, освен този, който сам му даде съгласието на своята воля”. В този смисъл не всички съблазни трябва да се обясняват с активността на падналите духове – „Ние сами избираме греха”, казва св. Кирил Александрийски. Св. Василий Велики вижда източника на греха в човешкия избор – „Причината да вършим грях, лежи в самите нас. Следователно от нас зависи дали да слушаме повелите на нашия дух и да ги познаваме, по пътя на плътта ли да вървим или по пътя на духа... защото в наша воля е да правим или да не правим нещо”.

По материали от: Архим. Платон "Православно нравствено богословие"

„Усещането – това е дивен и страшен дар!
Чрез него раят е рай и адът – ад;
чрез него болката е болка и блаженството – блаженство…”.[1]

Преп. Юстин (Попович)