Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2016 06:38 - Бог и произходът на злото в света
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1242 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 07.02.2016 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Всеки, който чете Свещеното Писание (Библията) и особено Стария Завет, неизбежно си задава няколко взаимосвързани въпроса: откъде води началото си злото, кой е негов първоизточник и защо Бог го допуска да съществува в света. За да изясним всички тези въпроси, ще трябва да проследим библейския разказ от самото му начало и да го съпоставим с учението на Църквата. 


Свещеното Писание свидетелства, че Бог е сътворил всичко по Своя замисъл и воля и всичко сътворено от Него е добро (Бит. 1:4,10,12,18), като „добро” има значение в нравствен смисъл, т.е. полезно, точно съответстващо на целите, за които е създадено. Колкото и да е странно, въпроси като този, дали злото е изначално, дали не е „тъмната страна на Бога”, каквито възникват в по-късно време, не са стояли пред древните евреи. За старозаветния човек съществуването на греха и злото наистина е проблем, който засяга основите на всичко съществуващо, но не и проблем, който хвърля сянка на съмнение относно Бог и Неговото всемогъщество.

Разказът за грехопадението на прародителите в Битие 3 глава разяснява с необходимата яснота въпроса за произхода на злото. Той не само дава отговор на въпроса с появата на злото сред човешкия род, но показва, че извършеният от човека грях е дал отражение и върху останалото творение (вж. Рим. 5:11-21; 8:19-21). Веднъж извършен, грехът преминава в поколенията, а след Каиновото братоубийство се умножава и разпространява безпрепятствено в света. Библейските старозаветни текстове имат за цел да ни разкажат за начина, по който грехът е навлязъл в творението, за неговата всеобхватност и широко разпространение, както и да ни представят Божият отговор на греха и да известят за спасението, което Той е обещал на прародителите.

Разказът в Битие 3 глава ни разкрива, че посредством греха на прародителите смъртта навлиза в човека и света, но и че Бог обещава на човеците избавление (Бит. 3:15), което се изразява в окончателната победа над злото и дявола. Всичко в разказа за грехопадението показва, че злото е следствие от свободния избор на разумните същества и съвсем не е предизвикателство за Божието всемогъщество. Грехът предизвиква у човека промяна, която изкривява първоначалното му предназначение да бъде с Бога. Провинението му е действие срещу Божията заповед и става по негова собствена воля. Възвръщането му към Бога чрез покаяние също трябва да е дело на свободната воля на човека – действие, което е желано и очаквано от Създателя. Изгонването на Адам и Ева от рая не трябва да се разглежда като знак на пълния им разрив със Създателя, защото Бог проявява към тях милост, дава им обещание за избавление, а и след изгонването продължава да се грижи и промисля за тях. Въпреки наличните антропоморфизми и символи, които придават известен приказен елемент на библейския разказ от Битие 3 глава, ние трябва да го разглеждаме като несъмнена историческа истина.

Подбудител към зло в разказа за грехопадението е дяволът - Сатана. В Свещеното Писание той е разкрит като изкусител (Мат. 4 глава), баща на лъжата и човекоубиец (Иоан. 8:44), който подобно на рикащ (ревящ) лъв обикаля, търсейки кого да погълне ( 1 Петр. 5:8). На много места в Свещеното Писание дяволът се свързва с образа на змия или змей, с което се подчертава неговото коварство и унищожителните му намерения спрямо човека – вж. Дан. 10:13,21; 12:1. Книга Откровение също споменава за „древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена” (Откр. 12:9), т.е отклонява от Бога не само човека, но и всичко съществуващо. Дяволът мами човека, като му посочва погрешен път за богоуподобяване – отхвърляне на Божията благодатна помощ и постигане на богоподобие чрез владеене на творението, за което се говори в Рим. 1: 25: „замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца”. Изкушението на Адам и Ева било голямо и свързано с най-висшите стремежи на богообразната им природа – устремът към Бога и желанието им да възрастват в Неговото познание. Погрешният път, който им предложил дяволът, не само не им дал желаното, но и се оказал сериозно препятствие по пътя към съвършенството. 
Свещеното Писание на Стария Завет ни разкрива, че разрастването на греха имало за свое последствие отслабването на чувството за Бога у потомците на Адам и Ева, стигащо до безумното твърдение, че „няма Бог” (Пс. 13:1). Загубването на правилното познание за Бога довело до почитане на лъжливи божества - "славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги" (Рим. 1:23) и до умножаване на греха – „развратиха се човеците, извършиха гнусни дела" (Пс. 13:1), вършейки това, което не им прилича (Рим. 1:28). 

В своята „Беседа за това, че Бог не е виновник за злото”, св. Василий Велики (330-378) доказва, че е еднакво безумие да се твърди, че няма Бог, както и това, че Бог е виновник за злото. Светителят доказва, че виновни за злото сме самите ние, защото начало и корен на злото е онова, което зависи от нас - нашата свобода. Св. Василий посочва бедствията и онова зло, което усещаме като трудно и болезнено за нас – телесните болки, раните на тялото, недостига на необходимото, безславието, загубата на имуществото и нашите близки, безвременната смърт и т.н., за бедствия, произтичащи от греха, които мъдрият и благ Господ изпраща за наша полза.

Св. Василий Велики се спира конкретно върху някои места от Свещеното Писание, в които сякаш Бог е описан като виновник за злото и причиняващ зло. „Но казват, пише св. Василий Велики, ако Бог не е виновен за злото, защо е казано: „Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие” (Ис. 45:7). И още: „слезе от Господа злочестие към портите иерусалимски” (Мих. 1:12), „става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ” (Ам. 3:6), и Мойсеевата песен, в която Сам Бог казва: „Аз моря и съживявам, Аз раня и церя, и няма кой да избавя от ръката Ми” (Втор. 32:39). Св. Василий Велики успява да изясни истинския смисъл на тези библейски места и така да потвърди библейското учение, че Създателят на творението не е творец и на злото. Казаното „Аз създавам светлината и творя тъмнината” има за цел да се отхвърли категорично идеята, че може да има друг бог освен единия истински Бог. Земните стихии, които изглеждат като противоборстващи една на друга, често са служили за подтик у древните хора да търсят друг виновник за тяхното съществуване и да ги приписват на различни богове. „Причинявам бедствие” – т.е. Бог разкрива, че често използва злото, за да го преобразува в добро или да постигне блага цел. Всички бедствия, войни и последствията от тях се случват според справедливия Божи съд – Содом е унищожен заради беззаконните му дела, Иерусалим е разрушен, а храмът опустошен заради греховете на иудеите. Думите „Аз моря и съживявам, Аз раня и церя, и няма кой да избавя от ръката Ми” също говорят едновременно за Божието всевластие и за Неговата благост. Много са примерите в Стария Завет, когато Бог поразява плътта, за да изцели душата и умъртвява греха, за да живее правдата. „Когато чуваш - „става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ”, казва св. Василий Велики, разбирай, че в Писанието се говори за бедствия, сполетели грешниците, за да се обърнат от греховете си”. Болестите, сушата, безплодието на земята и бедствията, често пъти се пращат от Бога за да обуздават греха и да пресичат нарастването му. Бог изтребва злото, но злото не е от Бога. Наказанията, допускани от праведния Божи съд, често служат за поука на неразумните и за пример на разумните. Така фараонът бил потопен с цялата му войска, а предишните жители на Палестина изтребени по Божия заповед. Многообразните прояви на злото в Стария Завет никога не са самоцелни, а най-често служат за поука, като посочват истинското зло – греха и поучават в доброто и в следване на Божиите наредби. „Не се огорчавай от разпоредбите на Божието домостроителство, учи св. Василий Велики, и въобще не считай Бог виновен за съществуването на злото, и не си представяй, като че злото съществува самостоятелно. Злото е липса на добро... и не съществува само по себе си, но се появява при повреждане на душата... То не е неродено (т.е. съществуващо като Бога от вечност –ск.м.), както говорят нечестивите, които правят лукавото естество равночестно на благото естество, признавайки и едното, и другото безначални и висши по произход; то не е и родено, защото, ако всичко е от Бога, то как от благия ще произлезе зло? ... Злото не е сътворено заедно с това, което е добро (Бит. 1:31), ... нито разумните твари, произлезли от Създателя, не са приведени в битие с примес на лукавство... Повредила се е душата, отклонявайки се от естественото за нея. А кое за нея е било най-първостепенното благо? Пребиваването с Бога и единението с Него посредством любовта... Бог е живот, а лишаването от живот – смърт. Адам си е приготвил смърт чрез отдалечаването от Бога, както е писано: „Които се отдалечават от Тебе, загиват” (Пс. 72:27)... Който порицава Твореца, че не ни е устроил естествено безгрешни, той всъщност предпочита неразумната природа пред разумната, неподвижната и нямаща стремежи пред природата, надарена със свободна воля и действие... Дяволът е зъл по същата причина, защото и той е имал свободен живот, и на него е била дадена власт да пребивава с Бога или да се отдалечава от Благия. Затова той не е създаден като наш враг, но от завистта е доведен до вражда с нас... защото, виждайки, че сам е низвергнат от ангелите, не могъл равнодушно да гледа как земнороденият чрез преуспяване се възвисява до ангелско достойнство... Някои ще кажат – за какво е било в рая дървото, с помощта на което дяволът е могъл да успее в злоумисъла си против нас? Защото ако я нямаше тая прелъстителна примамка, то как щеше да ни въвлече в злоумисъла си против нас? Всичко това е било затова, защото била нужна заповед, за да се изпита нашето послушание. И тъй, дяволът станал наш противник вследствие на падението, до което сме били доведени от неговата злоба. И според Божието домостроителство с него сме в борба, за да го победим с послушание... Той е човеконенавистник по същата причина, по която е и богоборец – той ни ненавижда като творения на Господа, ненавижда ни като Божие подобие. Неговата природа е безплътна, затова и според апостола „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината”(Еф. 6:12)”. 

Използвана литература:
Беседа за това, че Бог не е виновник за злото – от св. В.Велики
http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Vasilij_Veliki/beseda_bog_zloto.htm




Гласувай:
1



1. elianna - ---
07.02.2016 07:05
Който само в благополучие благодари на Бога, този няма любов към Него.
Св. Тихон Задонски
цитирай
2. elianna - ---
07.02.2016 07:10
Егоизмът е страст, която човек трудно отхвърля. Тя е като тясната дреха, която човек носи и я съблича много трудно, защото е много тясна. Старецът Паисий
цитирай
3. siainia - Злото
07.02.2016 08:20
Живее по божия милос!
цитирай
4. siainia - Виновин
07.02.2016 08:28
Е непокорството към Божия закон!Бог дава правила и закони за да ни избави от гибел ,когато спазваш Божиите закони Бог отговаря за теб!
цитирай
5. siainia - Злото не е липса на добро
07.02.2016 08:33
Защото Злото само по себе си неможе да живее!
цитирай
6. siainia - А доброто
07.02.2016 08:36
То е когато Бог се всели в злото и С е обвазува добро,тоест Бог в тебе ли е не може никой да те промени!
цитирай
7. siainia - :)))
07.02.2016 09:01
На някой думи които употребяваш не им знам Значението,на човек и живота си да му дадеш няма да разбете..
цитирай
8. elianna - за произхода на злото.
07.02.2016 10:11
Разказът за грехопадението на прародителите в Битие 3 глава разяснява с необходимата яснота въпроса за произхода на злото. Той не само дава отговор на въпроса с появата на злото сред човешкия род, но показва, че извършеният от човека грях е дал отражение и върху останалото творение (вж. Рим. 5:11-21; 8:19-21). Веднъж извършен, грехът преминава в поколенията, а след Каиновото братоубийство се умножава и разпространява безпрепятствено в света. Библейските старозаветни текстове имат за цел да ни разкажат за начина, по който грехът е навлязъл в творението, за неговата всеобхватност и широко разпространение, както и да ни представят Божият отговор на греха и да известят за спасението, което Той е обещал на прародителите.
цитирай
9. elianna - за смъртта като зло
07.02.2016 10:14
Разказът в Битие 3 глава ни разкрива, че посредством греха на прародителите смъртта навлиза в човека и света, но и че Бог обещава на човеците избавление (Бит. 3:15), което се изразява в окончателната победа над злото и дявола. Всичко в разказа за грехопадението показва, че злото е следствие от свободния избор на разумните същества и съвсем не е предизвикателство за Божието всемогъщество. Грехът предизвиква у човека промяна, която изкривява първоначалното му предназначение да бъде с Бога. Провинението му е действие срещу Божията заповед и става по негова собствена воля. Възвръщането му към Бога чрез покаяние също трябва да е дело на свободната воля на човека – действие, което е желано и очаквано от Създателя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172650
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031