- Отче, какво е самолюбието?

 

- Себелюбие е да изпълняваш капризите на ветхия човек, т. е. любов към него. И преяждането и егоизма и ината и завистта дължат своя произход на себелюбието. Виждаш, как някой поради самолюбие търси за себе си удобство и комфорт и не се съобразява с никого. Друг със схоластическа точност се грижи за храната и съня, да не би нещо да се случи с драгоценното му здраве. Третият изисква да го зачитат и ценят. Стига нещо леко да го притиснеш, да не направиш така, както иска той, веднага ще започне да вие: „Защо не се съобразявате с мен? Аз ще им покажа”. Да, страшно нещо е себелюбието.

 

- Отче, как може човек да каже: „Заради Тебе ни затриват всеки ден” (Пс.43:23)?

 

- Може да говори така, ако заради другия принася в жертва своите пожелания. Всяко пожелание носи на себе си отпечатък от човешкото „аз”, от себелюбието. Ако човек не разсъждава, дали се нрави на другия това, което харесва на самият него и започне да изисква: „Искам това, искам онова”, или „защо не направи това за мен, защо не ми даде онова?”, такъв човек в края на краищата попада под властта на дявола.

 

- Някои хора не могат да се успокоят, когато нещо не става по тяхното желание.

 

- Как да се успокоят, като в  пожеланието им седи тяхното „аз”? Как може там да бъде Христос? Когато го няма това „аз”, а го има само главното – Христос – значи има всичко. Когато го няма Христос, значи няма нищо. Когато човек отхвърли своето „аз”, тогава Бог му дава всичко по чудесен начин.

 

- Отче, когато ни казвате, че е нужно да отхвърлим своето „аз”, в мен се поражда страх – а ако не издържа?

 

- Ох, каква мъка! Това е все едно да кажеш: „Ако отхвърля своите страсти, какво ще остане от мен?” Когато аз казвам, че трябва да отхвърлиш себе си, то имам предвид да отхвърлиш своите страсти, да съблечеш ветхия си човек. Възрастният човек, който разбира как стоят нещата, е несериозно да каже: „Не мога да се откажа от своето „аз”. Ако ти кажеха: „Вземи лом и разбий тази стена”, а пък ти не си държала нищо друго в ръцете си, освен четката, то би могла да кажеш: „Не мога”. Но за това, да съблечеш ветхия човек не е нужна физическа сила, нужно е смирение.

 

---

Любовта към себе си унищожава любовта към ближния

---

- Отче, днес един старец с труд се опитваше да се изкачи по стъпалата в храма и никой не му помогна, макар мнозина да преминаваха от там.

 

- „Един свещеник…като видя, отмина…и един левит…отмина” (Лк.10:31). Прави са…никога не са слушали Евангелието за добрия самарянин! Какво да кажа? Обичаме себе си, а другите не. Любовта към себе си унищожава любовта към ближния, затова постъпваме така. Но любещият себе си не живее по духа на Евангелието. Ако Христос мислеше така за себе си, то би седял на небето, не би слизал на земята, не би страдал и не би се разпъвал заради нашето спасение.

 

Днес почти във всички хора има себелюбие, но няма дух на жертвеност. Сега господства духът: „само на мен да не ми е зле”. Знаете ли, колко е тежко да се гледа на околните! Наскоро в болницата аз бях свидетел на такава ситуация: наложи се да вдигнат лежащо болен, за да го пренесат в друга стая; медицинският брат не се мръдна от мястото си, макар това да беше негова работа. „Не мога, боли ме кръста”, – каза той равнодушно! Ето, виждаш безчовечен човек! А бременната сестра, заедно с друга го взеха и го пренесоха. Те не мислеха за себе си. Бременната забрави въобще за това, че е в положение, и се втурна на помощ! Знаете ли, колко се радвам, виждайки човек, който сам се намира в трудно положение, но се жертва за другите! Много се радвам! Сърцето ми ликува. Усещам родство с такъв човек, защото той е близко до Бога.

 

Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy

У някои има голяма гордост, много себелюбие, затова и Бог не им помага. … и ги е страх да не ги сбъркат с арматурно желязо и да ги залеят с бетон!Св. Паисий Светогорец

а и не съм чула някой да е останал да векува. Наскоро четох за някакъв супербогаташ, който за шести път си правил трансплантация на сърцето и бил на деветдесет и кусур години. Е на това му се вика охлювен живот. Но и всичките пари на света не могат да му купят ЧИСТО СЪРЦЕ. Когато е в планината човек пречиства сърцето си, общувайки с творението. Чистото сърце e най-големият Божи дар и благодат.