православни записки :: ІІІ. Оправданието чрез вяра (Рим. 3:21

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2016 03:49 - ІІІ. Оправданието чрез вяра (Рим. 3:21 - 4:25)

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.02.2016 04:23

След като ап. Павел доказва, че езичниците и иудеите са еднакво виновни пред Бога, и еднакво подлежат на съд и осъждане от праведния Божи гняв, той събужда у тях безпокойство относно бъдещата им участ и постепенно ги довежда до надеждата за спасение чрез вяра в Иисус Христос.

Оправдание чрез вяра (Рим. 3:21-31)
Оправданието, от което се нуждаят всички грешници е дар - Божията милост към всички, без разлика дали са езичници или иудеи, заради вярата им в Иисус Христос. Предимството, с което се хвалели досега иудеите, им се отнема от вярата, която става единствен път към оправданието на всички. Ап. Павел дава възможно най-убедителния пример с Авраам, праотецът на иудеите, който се оправдал пред Бога не с дела, а с вяра, и така станал баща на всички вярващи – обрязани (иудеи) и необрязани (езичници).

„А сега без закона се яви Божята правда, засвидетелствана от закона и пророците” (Рим. 3:21). Бог е всемогъщ и ни оправдава, дори да нямаме дела. Божията правда, за която говори апостолът, не е нещо ново - тя е съществувала винаги, проповядвана от закона и пророците. Макар и независима от закона, тя е в пълно съгласие с него има за цел да ни оправдае.

„Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3:23), казва ап. Павел, затова оправданието идва даром – чрез вярата. Иудеинът не е предпочетен пред езичника затова, че е получил закона. Той само го учи да познава греха, без да му е дал силата да го избягва. Дори да не е съгрешил така както езичникът, еднакво с него е лишен от слава, защото е оскърбил Бога.

„Оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса” (Рим. 3:24). Оправдание получаваме напълно незаслужено, чрез Божията благодат. Как да разбираме това„даром”, след като и при наличието на вяра се изискват трудове и подвизи? Подвизите не са достатъчни сами по себе си, а са само свидетелство за истинска и жива вяра. Под „благодат” се разбира милосърдието, благостта и любовта Божия. Христос ни е оправдал, давайки Самия Себе Си като откуп за нас. Апостолът споменава за очистване и кръв, защото могат да убедят иудеина, че прошката и оправданието се дават чрез Христос. Кръвта Му се явява откуп за нас, така както изисква Стария Завет – „всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане на кръв прошка не бива” (Евр. 9:22). Ако греховете на иудеина се очиствали чрез кръвта на овци, то колко повече се опрощават те чрез кръвта на Христос. Докато преди Христа иудеинът е можел да се хвали със закона, то сега хвалбата му е неуместна , защото ако законът можеше да го оправдае, нямаше да има нужда от Избавител. Бог е справедлив и милостив - Бог на всички, затова еднакво устройва спасението и на иудеина, и на езичника.

И при всичко това законът не се унищожава от вярата, а се утвърждава, казва ап. Павел, за да не помисли някой, че законът съвсем е изгубил ценност. Той е даден на хората, за да го изпълняват и чрез него да бъдат праведни. Но понеже той не им дава сили (благодат), остава неизпълним. Негов единствен плод е познаването на греха, което обременява съвестта и разпалва у праведните души стремеж към нещо по-добро. Явяването на вярата се оказало като живителен дъжд за жадуващата избавление душа. Тя омива греховете чрез Христовата кръв и чрез благодатта дава сили на всеки да стане свят и непорочен. Така вярата дава онова, което изисква и закона, като се явява негово утвърждение.

Вярата на Авраам (Рим. 4:1-25)
За да усили още повече увереността на иудеите в спасителната сила на вярата, ап. Павел посочва за пример Авраам, като го избира по няколко причини. На първо място иудеите много се гордеели с произхода си по плът от него, а освен това Авраам повече от всички се прославил с делата си. И все пак не делата, а вярата на Авраам допринесла за неговото прославяне -„Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание” (Бит. 15:6). Никой от иудеите не могъл да оспори тези думи от Писанието. Макар техният праотец да извършил много велики дела, нито едно от тях не му било вменено за оправдание. Писанието хвали Авраам не за великите му дела, а затова, че той има истинско познание за Бога и че вярва в Него като Всемогъщ Бог. И ако то облажава всеки, който е получил оправдание от Бога и комуто Бог не е вменил грях (Пс.31:1-2), колко повече ще бъде прославен този, който е показал вяра и е оправдан от нея. По нататък в посланието ап. Павел обръща внимание на нещо много важно – Авраам получил обрезанието като „печат на оправданието чрез вяра”, която имал преди самото обрязване. Ап. Павел го нарича „отец на обрязаните”, но подчертава - „ала не на на ония, които само обрязване са приели, но които вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама” (Рим. 4:11-12). По този начин Авраам става отец на всички - на обрязани и на необрязани. Като бил необрязан той повярвал и се оправдал, а след това бил обрязан и получил печата и знака на вярата, та всички, които са обрязани да вървят по стъпките на неговата вяра – тази, която е имал преди обрязването.

Апостол Павел напомня на иудеите, че всички обещания, дадени на Авраам към потомството му, са дадени не чрез закона, а чрез вярата. Вярата е тази, която прави човека наследник на обещаните блага. Законът е свързан с престъплението и поражда само гняв, защото изисква неумолимо престъпникът да бъде наказан. Ако няма закон, няма да има и престъпление (Рим. 4:15), затова и „оправданието е от вяра, за да бъде по милост” и да може да бъде отнесено към всички Авраамови потомци – тези по закон и тези по вяра. Апостолът намира за нужно да напомни за Божието всемогъщество, което оживотворява всичко, и което има силата да направи деца на Авраам и тези, които не са негови деца.

Ап. Павел утвърждава вярата като велика сила, която може да спасява, но са нужни и много духовни сили, за да се отблъскват внушенията на неверието, така както постъпвал иАвраам. Той пребивавал твърд във вярата, пренебрегвайки всички условности и ограничения на човешката надежда – не обърнал внимание нито на тялото си, умъртвено от времето, нито на двойно умъртвената от времето и от безплодието утроба на Сара. Авраам ни най-малко не се усъмнил, но повярвал на Бога, като бил уверен, че Бог може да направи и невъзможното. Похвалата на Авраам в посланието на апостола не е безцелна, а има за цел да укрепи вярващите. Защото както Авраам е повярвал, че умъртвеното му тяло ще даде живот, така и тези, които вярват във възкресението на Христос, ще получат оправдание, както го е получил и Авраам.

Плодовете на оправданието чрез вярата (Рим. 5:1-11)
Като несъмнен дар от Бога и оправданието има своите плодове, които свидетелстват на повярвалата душа, че е намерила милост от Бога. Преди всичко тези, които са оправдани чрез вяра имат „мир с Бога” чрез Иисус Христос. Голямо е благото на мира, а особено на мира с Бога, който трябва да се пази чрез угоден Богу живот. Християнинът има такава увереност в Бога и бъдещите блага, че тя му дава сили да се хвали и със скърбите в този живот, защото „скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя” (Рим. 5:3-5). Това, че ги счита за нищожни, му дава сили да ги търпи, да се надява, а Бог няма да посрами надеждата му. Често пъти в живота надеждите на човека биват посрамени и той остава излъган в тях, но не така е с надеждата в Бога, Който е верен на обещанията Си и няма да ни посрами. Не само надежда имаме в Бога, а нещо повече - Бог изобилно ни дарява – тук и сега, Своята любов чрез Светия Дух. Много още доказателства ни привежда ап. Павел за Божията любов, но най-великото измежду тях е Христовата жертва, направена за нас още преди да сме обикнали и да сме се обърнали към Бога с вяра – „Ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му” (Рим. 5:10).

Използвана литература:
1. Попов, Хр. Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса, София, фототипно изд., София, 1990.
2. Блаж. Теофилакт, Архиеп. Български, Тълкувание на посланията на св. ап. Павел, Св. Гора, 2003

Нагоре