---------------
Бог е дал на човека толкова много сили, за да не сгреши! 
Самовластни сили! 
Човекът има вложена от Бога такава сила в него, че дори всички дяволи да излязат от пъкала не могат да го накарат да сгреши. 
От момента в който се появява в човешкия ум, докато доведе човека до самоубийство и смърт, грехът преминава през дванадесет степени Ще ви разкажа как грехът превзема човека от най-ниските степени, и ако не му обърне внимание в началото и не се пресече, как довежда до най- тежкия грях - самоубийството. 
Какво е грехът? 
По свидетелството на Свещеното писание грехът е нарушаване на Божия Закон, жило на смъртта и гнусота пред Бога, защото е дело на дявола. В Свещеното писание грехът е наречен "мраволъв", защото в началото е като мравка, само мисъл, но после ако не го убием с противодействие, изповед и молитва става силен като лъв. Свети Ефрем Сирин казва, че греха е зъл дявол който прокрадвайки се лека по лека овладява нашата душа. За да се спасим от този дявол и да прекъснем греха преди да проникне в нашия ум и сърце, трябва да имаме голяма трезвеност на ума която както казва св. Максим Изповедник се ражда от страха Божий: "Който вярва, той се бой, а който се бой той се предпазва."
--------------------------------------------
Първата степен на греха е когато някой не иска да извърши добро дело. Бог е дал на човека много и най- различни сили за да прави различни добри дела, ако човек не иска да прави добро това е грях.
--------------------------------
Втората степен на греха е когато се прави добро, но с лоша цел.
Свети Йоан Дамаскин казва така: "Доброто не е добро, ако не се прави по добър начин." Например: Някой пости и не яде, но отговаря и се сърди на другите хора. Каква полза от телесният пост ако не е съединен с душевния? Или пък прави милостиня с откраднато или чуждо богатство. Или прави добро дело, но се гордее и го смесва със суета и гордост. Дявола веднага му е откраднал наградата. Наистина трябва да правим добри дела, но не е добро дело ако смесваме доброто със злото. Или когато правим добро с лоша цел. Доброто дело направено със зла цел отива на страната на своята цел т.е. става зло. Ако целта е зла и делото става зло. Ако целта е добра и делото става добро и стабилно. Същото е когато някой прави милостиня с цел да го хвалят хората. Или когато се моли, или пости, или друго добро дело което не е за слава Божия, а е насочено към някаква друга светска цел, това добро дело е без душа. Мъртво е. Доброто дело има тяло и душа. Тялото на доброто дело е извършването му, а душата или живота на доброто дело е целта му, ако целта е добра и праведна. На същата втора степен на греха е и вършенето на добро дело, което има недостатък, когато някой прави добро дело, но не го прави съвършено, а с недостатък. Всяко добро дело трябва да се прави пълно, а не частично.
---
Третата степен на греха е когато в ума се появи зъл помисъл. 
Например идва му на човек мисълта за блудство, за убийство, за гняв, за гордост, за лукавство, за завист, за омраза или отмъщение или която и да е страстна мисъл.
---
Четвъртата степен на греха е вниманието или съединението.
Това е когато съединим своя ум със страстния помисъл или с някоя друга грешна мисъл. Г рехът започва най- напред с овладяването на нашия ум. Всяка страстна мисъл примерно за жена, за злато и др. съдържа простата мисъл за жената или златото и това е примамката и страстната мисъл за блудство за богатство и др. И когато мислим за жената или за парите и към мисълта ни се присъединява страстно чувство това е съединяване на ума със страстната
зла мисъл. Тази степен се нарича още и съгласие защото ума се съгласява да разговаря със злия помисъл.
-----
Петата степен на греха е борбата. 
Борбата започва от тук и се води на всички останали степени на греха. Борбата е когато човек започне в ума си да разговаря със страстната зла мисъл и мисли за греха от различни аспекти и най-накрая, тъй като е изпълнен със страх Божий се бори да изгони страстната мисъл защото вижда че не е добра. Дошла е мисълта за омраза, за блудство или за отмъщение и т.н. и тъй като вижда че не е добра започва да се бори против нея за да я изгони от ума. На тази степен се борят три ума: дяволския, човешкия и ангелския. Дяволите влекат нашия ум към зло и към грях. Светите сили и ангелите ни накланят към добро, а човешкият ум стои по средата и доброволно и свободно се насочва към доброто или към злото. Докато се бори, човешкия ум в зависимост от това на къде се скланя, дали приема страна на доброто или злото той вече е достоен е за венец или за вечно осъждане.
------
Шестата степен на греха е съгласието. Ако ума се съгласи със злия страстен помисъл, следващата степен е да започне да си мисли и да си рисува образа на греха.
--------------------------
Седмата степен на греха е греха с ума. Всеки нападнат от духа на блудството и ли отмъщението, или сребролю- бието, или от духа на гордостта се бори до тази степен. Затова светите отци учат: Пазете ума си! Трезвеността е отклоняване на ума от греха." Това е същото независимо как ще го наречем: бдение над ума, трезвеност, внимание към помислите и т.н. Свети Исихий Синаит казва: "Никой който не пази ума си няма да издържи на дяволските нападения във смъртния си час, когато преминава митарствата." Защо? Защото ако не е пазил ума си, и затова е станал невидим убиец, прелюбодеец, сребролюбец и самия той не осъзнава това. След като човек приеме злия страстен помисъл започва да му се наслаждава в мисълта си. От мисълта човек започва да си мисли за реалното изпълнение, за конкретна жена с която е блудствал страстно, или си представя лицето на този когото мрази. Дяволите приемат образа на този който ни мрази или обижда, подсещат ни за злото което ни е направил и силно воюват срещу душата. Дявола се нарича стар художник, защото ти рисува постоянно картини за нови дрехи, за почести и уважение и др. Когато видиш че ти идват такива мечти и фантазии, знай че дяволът воюва с тебе чрез идолите (образите) на греха. Всички грехове на тази седма степен се превръщат в идоли образи в който ние вярваме, обичаме ги страстно и им служим. На сцената на ума във фантазията се разиграват жени, хората които ни мразят, хората които ни дължат нещо, пари дрехи, коли и много други. И душата на седмата степен греши с мисъл. Всеки греши с ума и аз греша, но не трябва да мислим че греха в ума е нещо дребно. Напротив чуй какво казва свети Ефрем Сирин: Братя мои не пренебрегвайте греха в ума, ако греха в ума не беше тежък нямаше да е потребно праведния Йов да принася в жертва вол всяка вечер. Защо? Защото имал седем сина и седем дъщери и те били млади и Иов така силно се боял от Бога да не съгрешат децата му в мислите си, че всеки ден принасял жертви за очиштение, за да очисти децата си ако са съгрешили с мисъл. Той не грешил в мисли и живял преди Мойсеи преди писания закони преди благодатта и тогава греха в мислите се очиствал с жертви. Ако грехът във мислите не беше тежък казва свети Ефрем Сирин, Христос не би нарекъл поглеждането на жена с желание у ^ прелюбодейство, а омразата към брата убийство.I Ето защо е нужно покаяние. Човек пребивава във ужасни грехове, а не усеща това, и си мисли не съм чак толкова грешен. Днес не съм блудствал, днес не съм крал и т.н. Колкото пъти сме прелюбодейст- вали в ума си и колкото пъти сме мразили брата си, толкова пъти сме прелюбодействали и сме убивали. И това го казва самия Бог Син. На седмата степен човек греши с ума чрез мечтанията и представите.
----------------------------
Осмата степен на греха е греха на дело. Чак на осма- та степен човекът започва греха на дело. Досега се е борил с мисълта за греха или се е услаждал от мисления и образ, а сега пада в грях с жена или от омраза към брата си започва да го обижда и да го бие, да лъже, да краде и т.н.

----------------------------
Деветата степен на греха е когато се свикне с греха. Добрият духовник на изповед може да прецени на коя степен на греха е човекът. Ако запиташ някого: старче или сестро защо пушиш? И той ти отговори: Ами свикнал съм. Това веднага показва, че той е на деветата степен на греха, защото това не го прави за първи път или за втори а вече е свикнал и обича да държи цигарата да си играе с цигарената кутия и това вече не му прави впечатление и не се замисля преди да го направи. Защо лъжеш? Ами свикнал съм. Защо крадеш? Ами свикнал съм. Защо правиш този или онзи телесен грях? Ами свикнал съм. По тези отговори разбираш че човека е на деветата степен. От тук нататък включително са все тежките степени на греха.
------------------
Десетата степен на греха е когато греха стане навик. Тогава греха не е само свикване, а се превръща в навик. Това означава, че човекът извършва грях не от време на време защото е свикнал, а винаги и навсякъде. Десетата степен на греха е най-опасната от всички изброени до сега защото греха става втора природа. Човекът отива във кръчмата и пие независимо дали иска или не иска. "Защо не оставиш това пушене и пиене, виж колко си болен ще умреш? Ще си погубиш душата здравето и живота? Всичко ще изгубиш ако продължиш да пиеш. Нали ти каза лекаря... "Не мога, свикнал съм, ако не пийна не бих могъл да живея!" Той сам ти казва на коя степен е. "Свикнал съм не мога да не пия". Свикнал е и без да направи грях не може да се успокой. За такива хора св. апостол Павел казва: "Който прави грях роб е на греха." Грехът го е заробил и го води където си иска, независимо дали иска или не иска.
----------------------------
Единадесетата степен на греха е отчаянието. Тя е още по-опасна. Какво си казва човек на тази степен, като види че вече съвсем не може да се въздържа от греховете си: Няма смисъл, вече никой няма да ми прости и да ми повярва. Отчаянието е близо да смъртта. Човек пада в отчаяние и си казва "Бог вече няма да ми прости, защото вече съвсем не мога да се контролирам." Човекът вижда че независимо дали иска, или не иска пак греши и изпада в отчаяние. Свети Ефрем Сирин казва: "О сатанинско зло, когато види човека навикнал на грях сатаната воюва против него със двуостър меч, за да го откъсна от надеждата на Бога. С двуострия меч сатаната отсича надеждата за спасение от Бога". Дяволските нашепвания звучат все по силно: "Човече не виждаш ли, че Бог вече няма да ти прости! Не виждаш ли че не можеш да откажеш алкохола, цигарите. Бог няма да ти прости." Двуострия меч е отчаянието - най тежкия грях. Той с един удар отсича надеждата на Божията милост, което е грях против Светия Дух.
----------------------------
Последната дванадесетата степен до която те докарва греха е самоубийството. За да не се стигне дотам трябва ние със силите дадени ни от Бога, чрез противодействие, изповед, молитва и причастяване със св. Тяло и Кръв Христови, да се борим със греха, надявайки се винаги на Иисус Христос, който казва, че което е невъзможно за човеците е възможно за Бога (Марк 10:27; Мат. 19:26).
старецът Клеопа 
превод Б. Аврамов