Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2016 14:47 - Бъдещият Съд
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
0



Вече се беше съвсем смрачило.Светецът туко-що завършваше своята редовна нощна молитва.Изтегна се на камъните,както имаше обичай,да поспи.Но сън не му дохождал на очите.Времето минавало.Настанала среднощ,а той с все още отворени очи гледал безкрайното небе със звездите и месеца.

Така,съвсем сам със себе си,той си помислил за страшния час на съда,спомнил си своите грехове и започнал да ридае.
Внезапно той видял като че ли небесният свод се разтваря като завеса и от него се появява Господ Иисус Христос!Бил огромен и се реел във въздуха.Край Него били застанали всички небесни чинове,Ангели,Архангели и другите,гледали Го със страх и трепет,с дълбока почит и благоговение.
Господ дал знак на чиноначалника на един от чиновете и той Му се притекъл с трепет,заслепен от светлината.
- Михаиле,княже на Завета! – му казал, - Вземи с твоя чин огнеобразния престол на Моята слава и отиди в долината Йосафатова.Постави го там,да бъде готов за Моето пришествие.Да,защото няма да се забави часът на съда,когато всеки ще получи отплатата за своите дела.Побързай,приближава този ден.Ще си платят всички,които са се покланяли на идоли и са се отрекли от Мене,своя Създател;които са наричали богове камъни и дървета,които им дадох за тяхна потреба.Всички те ще бъдат строшени като глинени съдове(Пс. 2:9).Така ще бъде и с Моите врагове,и с еретиците,с онези,които се осмелиха да Ме отделят от Моя Отец,и ония,които се осмелиха да понизят до твар Моят Утешител,Духа.Тежко им,какви мъки ги чакат! – Ще кажа сега и за юдеите,които не повярваха и Ме разпнаха.Когато бях на Кръста,те Ми казваха: ,,Уа,Ти,Който разрушаваш храма…спаси Себе Си’’(Марк.15:29-30)!Сега ще приложа Своята власт и ще съдя праведно.,,Отмъщението е Мое,Аз ще въздам’’(Втор.32:35;Рим.12:19;Евр.10:30).Ще съдя,ще изоблича,ще осъдя и ще накажа строго развратения и лукав род,защото му дадох възможност да се покае,но той не я използва.И сега ще им въздам.
- И содомитите,които оскверниха въздуха и земята със своята смрад,Аз,Който ги изгорих,отново ще ги изгоря,защото се отвърнаха от сладостта на Светия Дух и възлюбиха дяволската наслада.
- Сега ще заплатят неразумните и помрачени прелюбодейци.Не им стигаше тяхната собствена жена,но,,като охранени коне,всеки от тях цвили по жената на своя ближен’’(Ср.Иер.5:8).Така,поради своето безумие са пратени в огнената бездна,където сатаната ги е свързал.Нима не са чули,че,,страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог’’(Евр.10:31)?И въпреки това не се изплашиха.Затова сега ще ги накажа строго.Предложих им покаяние,но те не се покаяха.
- Ще накажа и крадците,и убийците,и всички злодеи.Ще ги хвърля в тартара.Ще им покажа колко са загубили,като не слушаха Бога и Неговите заповеди.Къде са им добрите дела?Къде им е покаянието?Дадох им примера на блудния син,а и много други примери,за да не изпаднат в отчаяние.Но те пренебрегнага Моите заповеди.Мене намразиха,а блудството възлюбиха.От мене се отрекоха,а станаха роби на греха.Нека паднат тогава в огъня,който сами разпалиха.
- Онези,които са умрели в злопаметност,ще предам на страшен смут.Понеже не възлюбиха Моя мир,нека да живеят в гняв,жестокост и злоба.
- Ще направя да изчезнат алчните,лихварите и сребролюбците,тези идолопоклонници,които възлагаха надеждата си на златото,а Ме оставиха Мене,колкото и да се грижех за тях.
- Ще осъдя и онези мними християни,които казват,че няма да има възкресение на мъртвите,а че има преселение на душите.Всички ще ги разтопя като восък в геената и ще ги изгоря в огъня на прах и пепел.Тогава ще им покажа дали има възкресение на душите или не.
- Магьосниците,предсказателите и звездобройците ще бъдат унищожени напълно,развети по вятъра и ще изчезнат.
- Пияниците и безделниците ще бъдат хвърлени в бездната.Горко на тях,които пеят,танцуват,плещят и сквернословят безсрамно и гордо.Те играят със сенките си.Тях праведно и безпристрастно ще ги съдя.Призовах ги,а те не само,че не Ме послушаха,но още и Ми се подиграха.На всички им предложих милост и покаяние,но никой не се обърна към Мене.Сега червей ще им изяде сърцето.
- Онези,които презират Божествените Писания,написани от Моя Дух с ръцете на Моите светии,ще хвърля в мрак и невиделица.И защото не изпълниха Моите заповеди,но ги похулиха,сега Аз тях ще поругая,ще ги посрамя и ще ги предам на огън.
- И онези,които са прибягвали към заклинания и врачуване за да се изцелят,онези,които вярват,че ще им помогнат ножове,мотики,сърпове и други магични сечива,строго ще посрамя.Тогава ще им стане ясно,че е трябвало да се надяват на Бога,а не на Неговото творение.Те всякак ще се възпротивят,ще се възмутят и ще търсят оправдание,но нищо не ще им помогне,защото е настанал вече часът на разплатата.
- Ще накажа,разбира се,царете и князете,които постоянно са Ме огорчавали със своите неправди.Техните решения са били беззаконни,нечестни,горди и пагубни за човеците.Взимали са дарове и са съдили пристрастно,извращавали са правото,за да прикриват неправдата.А Моят съд не зависи от дарове.Като Господ Бог,следователно,ще направя да изчезнат съгласилите се с техните лукавства.И тогава ще разберат,че Аз съм страшен и съм Оня, ,,Който отнема духа на князете,и Който е по-страшен от земните царе’’(Пс. 75:12-13).
Нещастници!Какви мъки ги чакат!Защото,,скърцаха със зъби’’(Пс.34:16) и ,,проливаха невинна кръв,кръвта на синовете и дъщерите си’’(Пс.105:38).
- На какъв само гняв ще предам и ония свещеници,които не са били истински пастири,а наемници!Онези,които потъпкаха Моето лозе(Иер.12:10),които разпръснаха овците Ми(по Иер. 23:2), които тичаха за злато и сребро,които недостойно приемаха свещенство…Колко страшно ще бъде тяхното наказание!Каква ще бъде мъката им!С Моя гняв и с Моята ярост ще ги помета(Пс.2:5)!Негодни овци и говеда гледаха да придобият,а за Моите словесни овци не ги заболя душата.Затова ще посетя с жезъл техните беззакония и с бич техните неправди(по Пс. 88:33).Колкото до свещениците,които се гаврят или се карат в Моите църкви,в огън ще ги изгоря,в тартара ще ги хвърля и като грънци ще ги строша!
- Аз съм Онзи,Който има да дойде.Дойдох и пак ще дойда.А който има сила,нека застане пред Мене!
-Горко на беззаконниците,които ще паднат в ръцете Ми!
Защото ще застанат пред Мене голи и открити(Ср. Евр. 4:13).Къде тогава ще е тяхното безсрамие?Как ще погледнат лицето Ми?Къде ще скрият своя срам,когато бъдат посрамени пред всички Мои Ангели?
- Ще осъдя и монасите,които са живели небрежно и с това не спазваха обетите,които даваха пред Бога,Ангелите и човеците; онези,които от едно се отричаха,а друго вършеха.Тях,прочее,ще хвана и ще ги хвърля в бездната,защото не им стигаше само тяхната гибел,но съблазняваха и скланяха и други към грях.По-добре би било да не бяха се отричали от света,а не като са се отрекли,да са живели грешно и блудно.
- Аз съм Оня,Който ще наказва.Аз съм Оня,Който ще въздавам.Аз ще съдя като праведен Съдия всички онези,които не пожелаха да се покаят!
С трепет слушали безбройните ангелски сили гръмогласните слова на Господа към чиноначалника Михаил.
- Донеси Ми седемте века от сътворението на света! – заповядал сега Той на Архангела.
Михаил веднага отишъл в дома на Завета и ги донесъл.Те били като големи книги.Той ги положил пред Господа и се отдръпнал настрана,следейки със страх как Той ще отвори страниците на историята и ще чете какво е станало през вековете.
Така,Съдията взел книгата на първия век,отворил я и казал:
- Тук преди всичко пише: Отец,Син и Светий Дух,един Бог в три Лица.От Отца се родил Синът,Творец на вековете.Защото от Словото на Отца започват вековете,от Словото на Отца са се появили небесните сили,от Словото на Отца са утвърдени небесата и земята и всичко,което е по тях,и ,,чрез Духа на устата Му цялата им сила’’(Пс. 32:6).
След това прочел малко по-нататък от книгата и рекъл:
- Тук пише: образ на невидимия Бог е първият човек Адам със своята жена Ева.Бог Вседържител,Творец на невидимия и видимия свят,даде на Адам заповед,един закон.Спазването на този закон било залог за блажен човешки живот,защото винаги щял да го подсеща,че Бог е над него.
Погледът Му се преместил по-нататък.
- Тук пише за нарушението,което извърши образът Божий – човекът.Той биде излъган и падна.Или по-добре казано,падна от собствената си небрежност и безгрижие.Затова бе пропъден от рая според праведния съд и решение Божие,защото като безсрамен престъпник не му приличаше да живее в това благо.
Отново прочел малко-по нататък.
- Каин, - казал, - послуша съвета на дявола и уби Авел.
Той бездруго ще гори в геенския огън,защото не се покая.А Авел ще живее вечно.
Малко по надолу Той прочел:
- Образец на благословението е Сит.Образ на освещението е Енос.А предобраз на Моето Възнесение е възнесението Енохово(според Бит. 4:25-26;5:24).
Като прелиствал така страница след страница,Той стигнал до края на книгата и казал:
- Книга на първия век: тук са записани живот и смърт,правда и беззаконие,смирение и превъзнасяне на човеците,които са се родили в ония години.Всеки ще бъде съден по делата си.
По същия начин Той прелистил и книгите на следващите пет века.След това взел в ръце последната и рекъл:
- Начало на седмия век: това е краят на вековете и настъпване на злобата,лукавството,сребролюбието и немилосърдието.Людете отсега нататък ще станат по-лукави от преди,завистливи,лъжливи,лицемерни,славолюбиви,сластолюбиви и подвластни на всички грехове.
Той прочел нещо малко по-нататък в книгата,след това повдигнал очи нагоре,ударил се по челото,покрил с ръце очите Си и за кратко останал неподвижен.Изведнъж,като да се сепнал.
- Наистина – като да рекъл Сам на Себе Си, - този седми век превишава с неправди и лукавство предходните шест!
Погледнал отново по-нататък в книгата и казал:
- Езичниците и техните идоли са повалени от Моя Кръст и са смазани с копието и гвоздеите,които прободоха Моето приковано живоносно тяло.
За миг замълчал,а след това отново се навел над книгата.
- Дванадесет князе на Великия Цар, - казал, - бели като светлина,които развълнуваха морето,унищожиха зверове,смазаха змии,дадоха прозрение на слепите,наситиха гладните,осиромашиха богатите,и преди всичко,привлякоха много човеци,като им дадоха нов живот.Голяма е наградата им!
Малко по-нататък прочел:
- Аз,възлюбеният Син,избрах за Себе Си и мъчениците.
Тяхната привързаност се е възвисила до небето.Тяхната любов стига до Моя престол.Техният копнеж е влязъл в сърцето Ми.
Аз горя от тяхната любов.Моята слава и Моята сила е с тях!
След това Той обърнал много страници и се усмихнал:
- Човекът,който богобоязливо опази владението на Седмохълмието(Седмохълмие се нарича Константинопол,защото е върху седем хълма) и прие царуването над него,стана служител на Моята любов,Мой ревнител и подражател.За това му подобава Царството Небесно.
След това бързо прочел и другите страници.На една се спрял и възкликнал:
- Невесто Моя,прекрасна много скъпоценна!Колко измамници се опитваха да те унизят и обезчестят!Но ти не Ме предаде Мене,твоя Единствен Възлюбен!Безброй ереси те нападнаха,но Камъкът,на Който си основана,не се поклати,защото портите адови не ще ти надделеят(Мат. 16:18)
Като преминал към следващите страници,Господ рекъл:
- Тук са записани всички човешки слова,както добрите,така и лошите,които смъртта е преварила и те не са били очистени с покаяние.
По-нататък били записани и всички други човешки съгрешения – много,безбройни,като морския пясък!Господ ги прочитал,всеки път поклащал глава и тежко въздишал,докато ангелското множество стояло трепетно,извън себе си от това страшно четене.
Той вече бил достигнал до средата на седмия век когато издал негодуващ глас:
- Стига толкова!Тази последна книга е препълнена със злосмрадието на греха.Какви лъжи,какво зло,какви вражди,какви убийства,смрад и нечистота!Достатъчно!Ще пресека този век наполовина,та грехът веднъж завинаги да се унищожи!
Той дал на чиноначалника Михаил знак за съд.
Михаил веднага дошъл със своето войнство – толкова многобройно,че и земята им била недостатъчна!Те въздигнали неописуемия Господен престол и се отдалечили.А когато си отивали,пеели:
- Свет,Свет,Свет е Господ,страшен,велик,чуден и прославен е във вечни векове!
След това се оттеглил и чиноначалникът Гавриил със своето войнство,пеейки велегласно победния химн:
- Свет,Свет,Свет е Господ Саваот,изпълнена е цялата земя с Неговата слава (Ис. 6:3).
От това страшно славословие,излизащо от безбройните ангелски уста,се потресли небето и земята.
Трети бил пуснат чиноначалникът Рафаил с войнството,което пеело:
- Един е Светият,Един е Господ – Иисус Христос,за слава на Бога Отца.Амин.
Последно си отишло четвъртото войнство.Неговият вожд Уриил бил бял като сняг,цял от светлина и потресаващо красив.Отивайки си,той пеел:
- Бог на боговете,Господ,заговори и призва земята от изгрев слънце до запад:,,от Сион е благолепието на Неговата красота.Бог ще дойде,нашият Бог,и не ще премълчи: огън пред Него ще пламне и около Него – силна буря…’’ и следващите стихове на псалома(Пс. 49:1-3).
Неговите войни пък възклицавали:
- ,,Възкресни,Боже,съди земята,защото Ти ще наследиш сред всички народи’’(Пс. 81:8). ,,Благословен е,Който ще дойде,защото идва да съди земята и вселената по истина и правда’’(по Пс. 95:13).
След това донесли пред Господа Неговият прославен Кръст,който сияел като светкавица и издавал неизречено благоухание.С голямо благоверие и почит го носили двете войнства на Властите и Силите.Зрелището било страшно и потресаващо.
Докато пристъпвали полека,Силите пеели:
- ,, Ще те превъзнасям,Боже мой,Царю мой,и ще благославям Твоето име от века и до века’’(Пс.144:1).
А Властите антифонно пеели:
- ,,Превъзнасяйте Господа,Бога нашего,и се покланяйте на подножието на Нозете Му: то е свето’’(Пс. 98:5).
След това била дадена Божествена заповед отново да дойде чиноначалникът Михаил.Той веднага се явил пред Господа,заедно с още един Ангел,който държал нещо,прилично на лък,бледорозов на цвят,на края на който висяла голяма тръба.Тази тръба отвън била обточена с кадифе,а отвътре била покрита с нещо,приличащо на прах.На външната и страна било написано,,ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА МЪРТВИТЕ’’ а отвътре,,ЖИВОТ В БЛАГОВЕРИЕ НА УПОКОЕНИТЕ’’.
Господ взел тръбата в ръка,духнал три пъти и казал три тайни думи.След това я предал на Архангел Михаил и му казал:
- Вземи тази тръба и иди на Голгота,където Аз прострях на Кръста Своите непорочни ръце.Там надуй тръбата три пъти и чакай.
След това повикал другото войнство – Началата, и казал на техния чиноначалник:
- Вземи твоята свещена дружина и идете по целия свят.
Издигнете до облаците светиите от изток до запад,север и юг,и ги доведете при Мене за среща,щом се чуе тръбата.
На един друг Ангел Той заповядал да преобрази небето и земята от тление в нетление,да помръкнат слънцето и месечината,да паднат звездите,да пресъхнат реките и моретата,и всичко да погине…
След това праведният Съдия грижовно погледнал към земята и видял: мъгла и мрак навсякъде,ридание и тежки стонове,човешки викове и въздихание от тежката сатанинска тирания.Змията(дяволът) беснеела и лудеела.Всичко унищожавала и газила като трева,когато виждала Божиите Ангели да и приготвят вечен огън.
Като гледал цялото това зло,Спасителят Иисус призовал един Ангел със строг лик,с поглед суров и израз немилосърден.Това бил началникът на Ангелите,който надзиравал пъкления огън.Господ му казал:
- Иди и вземи Моя жезъл,който троши и връзва.Вземи и милиарди Ангели от твоята дружина,онези,които са най-способни и най-отбрани,и които са отредени да наказват.Ще отидете при духовното море,ще намерите следите от змията,властно ще я хванете и безмилостно ще я смачкате с Моя жезъл,докато изцяло не се предаде нейната войска от нечисти духове.И тогава ще ги свържете здраво със силата на Моя жезъл и ще ги хвърлите в най-страшните мъчилища!
Когато ангелската дружина отишла да улови княза на тъмнината,била дадена Божествена заповед Архангела,който държал тръбата да затръби.
Навсякъде се възцарила пълна тишина,като че всичко било умъртвено.
Когато се чула първата тръба,телата на мъртвите се обновили.
Затръбила и втората тръба и като че ли от нея излязъл духът Господен,Който отново възвърнал всяка душа в нейното мъртво тяло.Страх и трепет обзели всяка твар.Трепет и ужас се прострели на небето и на земята.
Чула се и третата тръба,още по-страшна, и разтърсила всичко.Всички мъртъвци станали от гробовете.Каква страшна гледка!Всички се изправили,а били безброй,и били повече от пясъка по земята.Едновременно,като силен дъжд взели да се спускат небесните ангелски чинове към приготвения престол,пеейки велегласно:
- Свет,Свет,Свет е Господ Саваот,изпълнена е земята със страх и трепет.
Цялото множество и безбройното ангелско войнство стояли и гледали нагоре,очаквайки със страх и ужас да се изсипе на земята страшната Божествена власт.
Но изведнъж гръмове и мълнии процепили въздуха,докато страшен трус разтърсил долината на Съда.Всички се ужасили и разтреперили.
Небесната твърд се навила като завеса.
И виж!Иззад нея се появил Честният Кръст,блестящ като слънце и изпускащ Божествени лъчи.Държали го свети Ангели,отварящи път на нашия Господ Иисус Христос,Съдията на вселената.
Веднага се разнесло нечувано славословие от безброй уста:
- Благословен е идещият в име Господне!Бог е Господ и ни се яви(Пс.117:26-27).Бог крепък,Властител,Началник на мира,Отец на бъдещия век(Ис.9:6).
Когато свършил този възторжен химн,явил се Съдията на облаци,седнал на висок огнен престол,който със своите пресветли пламъци опалвал небето и земята.
Същевременно,някои измежду множествата възкръснали мъртъвци,започнали да сияят като слънце и да се възнасят във висините на облаци,за да се срещнат със своя Господ.Но повечето,уви,останали долу.Те горчиво ридаели,че не са удостоени и тях облаците да понесат,и душите им били опечалени от тъга и болка.Те паднали на колене пред Господа,но напразно,и затова отново се изправили.
Около приготвения Престол,на който седял Съдията,със страх и трепет се строили всички небесни сили.Отдясно на Него застанали всички,които били възнесени на облаците.Останалите били отведени от лявата му страна,а сред тях били юдеи,властници,архиереи,йереи,царе и множество монаси и миряни.Те стояли посрамени,оплакващи сами себе си и ридаещи за своята погибел.По лицата им били изобразени срам,съкрушение,отчаяние,ужас…Тежка тъга ги била налегнала.Някои дълбоко въздишали.Други роптаели от мъка.Трети потънали в отчаяно мъртвешко мълчание.От никъде нямало утеха,отникъде надежда…
Напротив,онези,които стояли отдясно на Съдията,всички ведри и сияещи като слънце,всички били изпълнени с тъжество,прославени и бляскави като мълнии,всички огнени,като че някаква богосветла светкавица ги била озарила да изглеждат наистина – ако не е смело да се каже,-като техния Господ Бог.
Тогава страшния Съдия погледнал едната и другата страна.Погледнал надясно доволен и нежна усмивка се появила на устните му.След това се обърнал към застналите отляво,но веднъж се възмутил и бързо отклонил погледа Си от тях.
Сега се чул Неговият мощен и величествен глас да говори на първите:
- Дойдете вие,благословените на Отца Ми,наследете Царството,приготвено вам от създание мира;защото гладен бях,и Ми дадохте да ям;жаден бях,и Ме напоихте;странник бях,и Ме прибрахте;гол бях,и Ме облякохте;болен бях,и Ме посетихте;в тъмница бях,и Ме споходихте(Мат. 25:34-35).
Тогава те с недоумение Го питали:
- Господи,кога Те видяхме гладен,и нахранихме,или жаден,и напоихме?Кога Те видяхме странник,и прибрахме,или гол,и облякохме?Кога Те видяхме болен,или в тъмница и Те споходихме(Мат. 25:37-39)?
А той им отговорил:
- Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя,Мене сте го сторили(Мат. 25:40).
След това разгневен се обърнал към другите,отляво Нему,и им рекъл строго и с отвращение:
- Идете от Мене,проклети в огън вечний,приготвен за дявола и неговите ангели;защото гладен бях,и не Ми дадохте да ям;жаден бях,и не Ме напоихте;странник бях,и не Ме прибрахте;гол бях,и не Ме облякохте;болен и в тъмница,и не Ме споходихте(Мат. 25:41-43).
Учудени те го попитали:
- Господи,кога Те видяхме гладен,или жаден,или странник,или гол,или болен,или в тъмница,и не Ти послужихме?
- Истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките,и Мене не сте го сторили(Мат. 25:44-45).В тартара!Там,където е плач и скърцане със зъби(Мат. 25:30;Лук.13:28).Там ще се мъчите и ще плачете вечно!
Щом Съдията обявил Своето крайно решение,заедно с това избликнала от изток една грамадна огнена река,която потекла на запад.Тя била широка като море.Като я видели,всички грешници отляво настръхнали и пребледнели от страх.
Тук Господ заповядал да преминат през тази река всички,и праведници и грешници,за да бъдат изпитани с огън.
Първи влезли,които били застанали отдясно.Преминали всички,били изпитани и излезли като чисто злато,очистени с огън.Техните дела не само не изгорели от изпитанието,но станали по-сияйни и чисти.С неописуемо веселие праведниците видели,че в техните добри дела не се намерило никакво петно.
След това дошъл редът и на онези,които стояли от ляво,да бъдат изпитани и техните дела.Но докато минавали през огъня,пламъците ги изгаряли и ги задържали насред реката,защото те били грешни.Техните дела изведнъж пламнали като слама.Но телата им останали непокътнати,за да горят вечно с дявола и демоните.Никой от тях не могъл да излезе от оная огнена река.Като достойни за осъждане и наказание всички били погълнати от огъня.
Когато грешниците били хвърлени в пъкъла и огнените езици ги разпределяли по разни места на тяхното наказание,страшния Съдия станал от престола и тръгнал към Своите небесни покои.След Него поели всички Негови небесни светии.А Силите небесни със страх и трепет Го заобиколили,като пеели:
- Подигнете,порти,горнището си,подигнете се вечни порти,и ще влезе Царят на славата(Пс. 23:9),заедно със Своите светии,на които дарува вечно наследие!
А другият чин отговарял:
-Благословен е Идещият в име Господне.Бог е Господ и ни се яви(Пс. 117:26-27),заедно със синовете на новия Сион,онези,които се удостоиха да станат чеда Божии по благодат!
А Архангелите,които вървели пред Господа,подели сами антифонна небесна мелодия:
-Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към Бога Спасителя наш; да застанем пред лицето Му със славословие,и с песни да възкликнем към Него(Пс. 94:1-2).
А другото войнство отговаряло,пеейки сладкогласно:
- Защото Господ Бог е велик и е Цар велик по цялата земя.В Неговата ръка са краищата на земята,Негови са и върховете планински(Пс. 94:33-4)!
Това,и други чудни сладкопения пели светите Ангели,принасяйки неизречена радост на онези,които ги слушали.
Като пеели така, че отишли с Господа и Неговите светии в небесните селения на Божествените покои,възнасящи се с радост.И портите веднага се затворили.
Тогава Господа Иисус Христос призовал чиноначалниците на ангелските войнства.Първи се явили Михаил,Гавриил,Рафаил и Уриил,а след това и другите.
След това били призовани дванадесетте светилници на светлината,светите апостоли.Господ им дарувал светла слава,дал им огнеобразни и украсени със звезди дванадесет престола и с големи почести ги сложил да седнат около Него,техния Учител.Тяхната слава била една непреходна сияйност,неописуема и непристъпна.Одеждите им били златисти и блестели като кехлибар.Дори Архангелите ги поглеждали с удивление.След това Христос им дал и дванадесет кристални венци,украсени със скъпоценни камъни,които ослепително сияели,когато Ангелите ги носили с ръцете си и ги полагали на главите им.След това привели пред своя небесен Цар Неговите седемдесет ученици и апостоли.И на тях им били отдадени подобаващи почести и слава,само че техните венци не били толкова светли,колкото ония,които били дадени на дванадесетте апостоли.
След това се явили и светите мъченици,цялото войнство мъченици.На тях им било дадено достойнството и мястото на великия ангелски чин,който бил отпаднал заедно с Денницата.Веднага им донесли и безброй венци,които сияели като слънце, и с тях украсили техните осветени глави.А те неизречено се възрадвали и развеселили.
После се явил свещения лик на светите йерарси,йереи и дякони.И те били увенчани с вечни,неувяхващи венци,но и славата им иначе сияела – всеки,според своите дела,ревност,търпение и любов.Така,можело да се видят много свещеници,по-славни от архиереите,но и много дякони били по-сияйни и от йереите,и от архиереите.А лицата на всичките сияели от радост,веселие и щастие.Поради това им бил даден духовен небесен Жертвеник,та на наего,сега вече вечно,да принасят на Бога своята съвършена и угодна Нему жертва.Тогава дошъл редът на благочестивите монаси.От техния преподобен събор се разнасяло духовно благоухание,техните прославени образи сияели като слънце,излъчващо богосветли лъчи.На всеки от тях били дадени по шест крила и така по благодатта на Светия Дух всички станали като страшни Херувими и Серафими.Тогава те почнали велегласно да пеят:
- Свет,Свет,Свет е Господ Саваот,пълна е земята с Неговата слава(Ис.6:3).
Велика била тяхната слава и всеки от тях получил украсен венец,според своя подвиг и труд.След преподобните монаси дошъл сонмът на светите пророци.На тях била дадена песен над песните,псалмопението Давидово с тимпани и хорове,пресияйна светлост,небесна красота,веселие безкрайно и славословене на Светия Дух.Техните венци били изцяло от злато и бляскави.Господарят на Божествените покои поискал с нещо песенно да им отговори,но те Го прославили с такива радостни песни,че целият събор от светиите радостно се възнасял.
Понеже всички приели своите дарове от непорочните ръце на Спасителя,останало да дочакат и онези блага,които,,око не е виждало,ухо не е чувало,и човеку на ум не е идвало’’(Ис.64:4;1Кор2:9).
Тогава дошъл ликът на людете,които се спасявали в света –сиромаси и богати,владетели и подчинени,слуги и свободници.Всички застанали пред Божествения Жених,Господа.
Преди всичко,Той отделил онези,които са били милостиви(Мат. 5:7) и им дарувал сладостта на райския Едем,небесната всесветла скиния,драгоценни венци,свещена радост,престоли,жезли и светли Ангели,които да им служат.
Дошли и всички ония,които заради Христа станали бедни духом(Мат. 5:3).Сега те много били възвеличени,като приели от ръцете Господни прекрасни венци и наследили Царството Небесно.
След това дошли плачещите,онези,които са оплаквали своите грехове с горещо покаяние.На тях била дадена велика утеха от Пресвета Троица и пълна райска радост.
Ето ги сега кротките(Мат.5:5) и незлобивите,които наследили обещаната земя,където Светия Дух излива Своята слава и благоухание.Каква само наслада и веселие изпитали те,когато видели изливащите се блаженства!Как затрептели от сладост техните души,когато Господ ги украсил с венци от златни рози,красиви и сияйни,направени от чисто злато!
След тях дошли гладните и жадните за правда(Мат.5:6).
На тях била дадена голямата награда на правдата,за не се наситят.Те от сърце се развеселили,като видели как светите Ангели славословят и отдават почит на Царя Христа.Техните венци били пресветли и дивни,изработени с голяма вещина.След това Господ отделил чистите по сърце(Мат.5:8).На тях Той им дал всемогъщи тайнствени очи и духовно зрение по-силно и от светлината,за да виждат ясно лицето Божие во веки веков.Дал им и особени венци,на които отпред и отзад имало кристални кръстове,а отстрани били изобразени херувимски очи.
След това били събрани заедно и миротворците(Мат. 5:9).На тях били дадени мир,мъдрост,Дух Божий,благоволение,милост и просветление в Христовата светлина.Една невидима ръка,която държала невидимо писало,ги доближила и написала на челата им,,ИИСУС ХРИСТОС,СИН НА ЖИВИЯ БОГ’’.Накрая им били дадени и бляскави венци на които били изписани имената на Отца и Сина и Светия Дух.
След това дошли изгонените заради правда(Мат.5:10).На тях била дадена Божествена похвала,възхитително достоен живот и неизказаните престоли на Царството Небесно.Техните венци били от Божествено,невеществено злато,чието сияние радвало ангелските чинове.
Следвали ги онези,които претърпели щета,гонение и злословие заради Христа(Мат. 5:11).Те приели свето ублажаване от Бога,похвала от Неговите Ангели,много чест и слава.Били им дадени пъстро украсени престоли,царски жезли и венци прекрасни.След всички тези,пред Господа били доведени онези,които наистина се били покаяли за своите грехове,но не са имали след това духовен живот с молитви,пост и всичко останало,което нашата Църква е отредила.Те се били отдалечили от лукавите дела,но не са вършили добро с ревност и старание.
- И това,че сте избегнали ада,ви е много,- им рекъл Женихът и им дал само по една вейка,като знак,че не са наказани да бъдат хвърлени в огън,нито да бъдат поместени в място тъмно – ни светло,ни мрачно.След това дошъл ред на други,които са вършили много добри и безброй милосърдни дела,но са падали или в осъждане и одумване на своите ближни,или в плътски грехове.Те били поместени на дъното,там,където е мъгла и влага и където едва достига понякога слаб отблясък от светлина.После след тях влязло голямо множество идолопоклонници,които не са знаели за закона Христов,но са се ръководели по съвест и са се придържали към него несъзнателно.Това били онези,които показвали,че делото на закона е написано в сърцата им,както и че съвестта им свидетелствала(Римл. 2:15).
Много от тях сияели като слънце от невинност и чистота.Те се удостоили да наследят Царството Небесно и да се наслаждават с Бога,те били слепи,защото светото Кръщение е светлина и око на душата,и който го няма,колкото и добрини да е правил,ще наследи наистина рая и ще усеща донякъде неговото благоухание,но няма нищо да вижда.
Подир идолопоклонниците следвала друга дружина от светии.Това били деца на християни,които са се отишли от живота преждевременно.Всички изглеждали като да са на тридесет години.Женихът състрадателно ги погледнал и казал:
- Ризата на вашето кръщение е безукорна,но няма никакви дела!Какво да правя с вас?
На това те смело отговорили:
- Господи,Ти си ни лишил от Своите земни блага.Поне не ни лишавай от небесните.
Женихът се усмихнал и им дарувал вечни блага,дал им венците на вярата,чистотата,незлобивостта и блаженството.С голямо учудване ги гледали небесните войнства,но и те самите с радост носили своите нетленни венци.
Чудно било да се слушат Ангелите,които като гледали събрани дружините на всички светии,пеели прерадостни песни,изпълнени с веселие,слава и божествена сладост.
Когато всички те вече влезли в покоището и били увенчани,праведният Съдия видял да се приближава към покоището и богосветлата Невеста.Тя цялата била бляскава и страшна,и едновременно величава.Когато светите Ангели я гледали,те се възнасяли от радост и блаженство.Когато стъпвала,от нозете и излизали бляскави лъчи като мълнии.Очите и сияели.Когато минавала,разнасяло се небесно благоухание,като от божествени аромати.Била облечена в царски одежди,г орната и дреха била от яркочервена порфира,а отдолу риза от бял лен.На своята прекрасна глава носила божествена диадема,която нямала равна на себе по сияйност и красота.Ангелите изумени,а светиите заслепени гледали как божествени искри се разпръскват от тази небесна диадема.
Когато Невестата влизала в покоището,след нея се явило неизброимо множество девственици,които я следвали,пеейки и славословейки Божието величие.
Когато застанала пред Жениха,тя Му се поклонила три пъти,заедно с всички ония свети девственици.А Той радостно засмян,преклонил глава и и оказал почит като на Своя пречиста Майка.Тогава тя,смирено свила кръстообразно ръце,приближила с голямо благоговение и достойнство,и целунала безсмъртните и незаспиващи Негови очи,както и Неговите милостиви ръце.
След този божествен поздрав,Господ дарувал девствениците с бляскави одежди и сияйни венци.После дошли безплътните Сили и сонмът на светиите,и всички радостни се поклонили на Божията Майка и и запели химн на ублажаване и величание,с ръце,въздигнати в свещено въодушевление.
Женихът станал от престола Си,като отдясно Нему била Неговата пренепорочна Майка,а от ляво – великият и дивен пророк и Предтеча,и преминал през покоите в Божествените палати,където се намирали невиждани,нечувани и неизказани блага,приготвени за ония,които обикнали Бога.С Него в тези всесвели и дивни палати влизали и всички светии,които,като видели тези блага,били обзети от неизречена радост и веселие.Тогава,извън себе си от небесна радост,взели да играят,да пеят и славят…
(Но това боголюбивият Нифонт не можа да ми го опише,и въпреки,че много настоявах,нищо не ми каза.
- Не мога, - само повтаряше,като въ, - да опиша това със своя език,или небеснот да сравня с нещо земно.
Това е повече от всякаква представа и уподобяване,извън всякаква мисъл и видение,извън всичко видимо и невидимо.)
Така,докато Господ разпределял онези блага,които били там,Той заповядал на Херувимите да обградят вечните живелища,както стените обграждат един град.След това въложил на Серафимите да заобиколят Херувимите,Престолите – Серафимите,Господствата – Престолите,Началствата – Господствата,Властите – Началствата,а Силите – Властите.Така,както стените обграждат един град,един чин обграждал друг,като образували седем пояса.
От дясната страна на вечните живелища застанали в съвършен строй Архангел Михаил със своя небесен чин.Отляво,с голямо благоговение се строил Архангел Гавриил със своя чин;Рафаил застанал на източната страна,а Уриил със своите Ангели – на западната.Всички заели местата си,както Господ им заповядал.Войнствата им били огромни и,съединени с чиновете на непорочните Сили,те обкръжили Божието жилище с велика слава.
След всичко това и Господ,Синът Божий,се подчинил на Своя Отец,Който Му подчинил всичко и ще Му предаде цялото царуване,и началство,и власт,които Той Му е дал(1Кор.15:24-28).Сам Той,прочее,влязъл в Божественото и непристъпно жилище,като наследник на Своя Отец,Цар и вечен Архиерей,заедно със Своите свети сънаследници.
Накрая на тайната,която се удостоил да види,праведният Нифонт се удостоил и със следното страшно откровение:
Сам Отец и Родителят на Единородния Син,непристъпната и непостижима Светлина,засиял изведнъж,бляскащ над онези безкрайни живелища на Божественото благоприличие и над околовръст строените Ангелски чинове.Той ги осиявал така,както слънцето осиява света,като радвал с неизречената Своя Божествена и сладостна топлина на Своята светлост всичко по света.И както гъбата попива и задържа водата,така и светиите попивали Божествеността на Отца и се съединявали с Него,за да живеят вечно с Бога в Неговото Царство.
Оттогава за тях вече нямало ни нощ,ни ден.Съществувал само Бог – Отец,Син и Дух,светлост и наслада,живот и слава,сладост и веселие.
Сега настанала пълна тишина.
От небето било дадено на очите на блажения Нифонт да видят последните тайни.
Първият чин,който бил заобиколил селенията,приел за вечно наследие една прерадостна,всесвещена и омайна песен.
И този божествен и страшен чин веднага започнал своето неизразимо славословие,като светиите се възнасяли от радост,благодарейки и славейки и те Господа.
Първият чин предал това неизразимо песнопение на другия,на Серафимите.И те подхванали да пеят този всесъзвучен и непостижим химн,който като пресладък мед веселил всички чувства на светиите – с очи гледали непристъпната светлина,с обоняние поемали Божието благоухание,с уши слушали божественото славословие на непорочните Сили,с уста вкусвали Тялото и Кръвта на Господа Иисуса Христа(Мат. 26:29;Марк.14:25),с ръце докосвали вечните блага,с нозе играели в неописуемата красота на небесните селения.Какво възвишено веселие!Непостижима сладост!Неизказана радост!
След това вторият чин предал този божествен химн на третия чин,а третият на четвъртия,и така поред,докато накрай той се поел от безброй уста.Но сладостта,чудното съзвучие и велелепието на онова сладкопение,не може да се опише с думи.А най – чудното било това,че не всички чинове пеели този химн,но много и различни,незнайни и нечувани до тогава небесни и боговдъхновени химни – всеки чин своя собствен химн – съвършено се сливали и преплитали помежду си.Така стройно се съединявали ангелските войнства славословейки Бога и доставящи радост на Неговите светии.Когато войнството на безплъните Сили завършило своето небесно славословие,четирите Архангелски чина подели Трисветата песен.Запял я чинът на Михаил,а антифонно нему запял чинът на Гавриил.След това по същия начин я запял чинът на Рафаил,а я завършил Урииловият чин.Тяхното псалмопение било чудно и нечувано.Гласовете на четиримата чиноначалници се преплитали с безбройните други гласове на техните небесни сили и били омайни и величествени.
Обзети от тази безкрайна радост и наслада,всички светии тогава започнали и сами да пеят в небесните селения,да пеят и да славят Божието величие.
Така химните се разнасяли отвътре,кънтели навън,пели се навсякъде – химни,които разпалвали сърцата на светиите с най – чиста и преблажена сладост.А онези чудни песни,които надвишавали ума,се разнасяли из небесните селения,непрестанно,в бразкрай векове…
След всичко,което видял,блаженият Нифонт,както бил извън себе си,чул гласа на Бога да му казва:
- Нифонте,Нифонте!Дивно беше твоето пророческо видение и съзерцание.Запиши с най – голяма точност всичко,което видя и чу,защото всичко това така чудно ще стане.
Това ти го открих Аз на тебе,като на верен приятел и възлюбен син и наследник на Моето Царство,за да разбереш,колко те обичам.Увери се,прочее и сега,когато точно разбра как тези страшни тайни ще се изпълнят,в Моето велико човеколюбие към тебе и към всички,които със смирение се покланят на моето Царство и власт.Защото Аз винаги се радвам да видя смирения и кроткия,и онзи,който трепери от Моите слова(Ис 66:2).
Като рекъл това,Господ прекратил за него това страшно и многочудно видение,което траело цели две седмици!
Когато най-сетне дошъл на себе си,той се свил ужасен и почнал да плаче,да се окайва и да ожалва сам себе си,като казвал:
- Горко на мене,грешния!Какво ли чака моята всеокаяна душа?Горко на мене,нещастния!В какво ли състояние ще се намеря аз блудният?Как ли ще се оправдая пред Съдията?Какъв отговор ще дам за моите беззакония?Къде да скрия множеството мои беззакония?Нещастен съм,хулник и несретник!Нямам никакво въздихание!Не се леят сълзи от моите очи!Не намирам в себе си покаяние!Няма никакво милосърдие у мен!Нямам и молитва!Нито капка любов!Няма никаква незлобивост и кротост у мене!Ах!Що да правя,нещастният и скверният?За какво да се хвана,за да се спаси душата ми?Кръщението си окалях,ризата си оскверних,душата си хвърлих в блатото,ума си помрачих,сърцето си с разврат направих безчувствено…Горко на мене,грешния!Какво да правя,не знам.Очите ми гледат безсрамни неща.Ушите ми се наслаждават на демонски песни.Обонянието ми търси измамни ухания.Устата ми се нахвърля на многоядение.Ръцете ми се простирах към греха.Тялото ми бърза да се овъргаля в калта на разврата,търси меко ложе и хубаво ядене.Въжделявам блудство.Ах,помрачен,смрадлив беззаконник!Къде да се дяна,не знам.Кой ще ме извади,нещастния,от онзи лют огън?Кой ще ме избави от тъмния мрак и страшния тартар?Кой ще ме избави от скърцането със зъби?Горко,горко на мене,гнусния!По – добре би било да не съм се раждал!Ох,от каква слава ще се лиша,аз черният!Каква чест,какви венци,каква радост и веселие ще изгубя,защото станах роб на греха!Горка душо моя,къде ти е съкрушението?Къде ти е покаянието?Къде са ти добродетелите,нещастнице?Къде ще се денеш в онзи страшен ден?Извършила ли си някакво добро,с което би могла да угодиш на Бога?Как ще отидеш в пещта?Как ще издържат твоите жалостни очи непрекъснатия плач и вечното окайване?Как би издържала съвестта ти безкрайната горчивина на Божията отсъда¬?О,осквернена душо,която си жадувала да се валяш тинята,която винаги си служила на корема си!С какви очи ще погледнеш,беззаконна и покварена,пресладкия образ Христов?Как ще застанеш пред Него?Кажи,кажи ми!Видя всички страхотии,които ще извърши Господ в последните дни.Кажи ми тогава,душо,имаш ли дела,достойни за Божествената слава?Горко ти тогава,осквернена душо моя!Ще има да наследиш вечния огън.И къде тогава ще бъде грехът и неговия баща дяволът,та да те спасят?Но…
…Господи,Господи,
Спаси душата ми от огъня,
от скърцането на зъбите
и от страшния тартар.
С такива думи блаженият се молил,като сам себе си изобличавал,като при това от очите му се проливали потоци сълзи.Следващите дни го виждали едва да ходи,проливащ реки горчиви сълзи и дълбоко въздишащ.Той размислял за страшните тайни,които бил видял,и се стремял да ги постигне,пренебрегвайки света и всичко земно.Често,когато ясно и живо си спомнял онова видение,сякаш изумявал от непоносимото разгаряне на Светия Дух.
- О,каква радост, - възкликвал той, - какво сияние очаква светиите на небесата!Как ме е страх да остана без него!
А след това дълбоко въздъхвал и добавял:
- Господи,помогни ми и спаси помрачената ми душа!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172136
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031