От понеделник започва Великият пост. Решихме, че ще е добре в деня преди настъпването на поста да си поговорим с отец Валентин Георгиев от Сливенска епархия за поста, молитвата, покаянието и нашия път към Бога.

– Отец, вече сме в началото на Великия пост и както всяка година, така и тази се питаме как да изкараме поста така, че той да стане спасителен за нас?

– В началото трябва да знаем какво е постът според опита на Православната църква, защото ако нямаме правилно разбиране за него, няма как той да ни донесе духовна полза. За съжаление, разбирането на повечето християни за поста е, че той е лишаване от определени храни, напитки и действия – месо, млечни продукти, увеселения и др. – с цел изпълнение на религиозните си задължения към Църквата.

Но важно е да разберем, че християнският пост е преди всичко църковен, а не акт на индивидуално благочестие и подвиг.

В опита на Църквата разпознаваме два вида пост: строг и аскетичен. Строгият пост е кратковременен и протича в пълно въздържание от храна и напитки. Той е време на подготовка и очакване. Такъв е евхаристийният, т.е. преди св. Причастие. Продължителността във времето и максималното ограничение на храната са от изключително значение за другият пост – аскетичния, защото той трябва да ни доведе до състояние на глад, който да ни накара да разберем, че самият глад е духовно състояние и в най-дълбокия си смисъл е глад за Бога. Великият пост е съчетание и от двата вида пост, защото от една страна, той трябва да ни доведе до покаяние, т.е. до осъзнаване, че сме се отделили и отдалечили от Бога, че истинският живот не е автономното ни съществуване, изградено на основата на егоизма, а връзка и общение с Бога, а от друга страна, той е подготовка и очакване, тъй като Църквата ни призовава по-често да се приобщаваме със Светите Тайни (освен всяка неделя, и в сряда и петък на преждеосвещената Литургия).

Светите отци наричат Великия пост „школа на покаянието”, чрез която Църквата ежегодно ни призовава да преоткрием новия живот като връзка и общение, който ни е дарен чрез Христовото Възкресение и сме получили в Кръщението, нов живот, който винаги губим, като се връщаме към стария, автономен начин на живот.

В този смисъл ако Великият пост е пътуване към Пасха, към Христос, на Когото сме обърнали гръб, то любовта е тази, която ще ни доведе до Него и тази среща ще ни донесе радост. Такъв е библейският призив за пост, пост неформален, нелицемерен, а изпълнен с любов (ср. Мат. 6:16-18; Ис. 58), защото любовта дава смисъл и плод на подвига, аскезата. Затова преподобни Йоан Касиан казва: „Не възлагаме надеждите си само върху поста, а искаме да добием сърдечна чистота и апостолска любов чрез него”. Така че постът ще бъде спасителен за нас, ако сърцата ни са изпълнени с любов.

– Как да се борим с постното чревоугодие?

– Когато Църквата говори за страстите, към които принадлежи и чревоугодието (според езика на св. отци), Тя има предвид нашето неправилно използване на богодаруваните ни сили, енергии на човешката природа. И когато ни налага различни аскетични упражнения, които най-често се състоят в ограничения, Тя цели да пренасочи действията на тези сили, енергии в правилната им посока – от задоволяване на индивидуалното съществуване към личностна връзка с Бога и ближните. След грехопадението всички сили на човешката природа съществуват иноприродно. Енергията, която човек е използвал за храната, служеща като средство за общуване с Бога, вече се използвала за утвърждаване на новия егоцентричен начин на живот. В този смисъл постът, ограничаването от храна, има точно тази цел, да преобразува нашия глад – от глад за храната като източник на живот сама по себе си – в глад по Бога, Който е истинският Живот.

– Духовният или телесният пост? Една дилема, пред която се изправят много християни.

– Те са неотделими, защото човекът е единство от душа и тяло. На християнската аскетика е чужда всяка форма на платонически дуализъм между душата и тялото. Тялото не е затвор, тъмница за душата.

Православната аскеза не е борба срещу тялото и въобще срещу материята, а борба за преобразяване на индивидуалистичния начин на съществуване на нашата природа в личностна връзка и взаимоотношение с Бога и ближните.

„Църковният аскетизъм е борба на личността срещу непослушната природа, срещу природата, която се стреми да постигне сама онова, което се осъществява само в личностно единение и общение с Бога” казва проф. Христос Янарас. Затова е много важно редовно да се приобщаваме към Светите Тайни, защото подвигът има смисъл и дава плодове, само ако сме в общение с Христос.

– Много днешни християни казват, че постът е не от храните като цяло, а само от тези, които ни харесват, т.е. на мен ако много ми харесват пържените картофи, то по време на поста трябва да ги намаля или въобще да не ги ям, но пък те са постни. Ще постя ли аз ако продължа да ям пържените картофки, които така обичам?

– Великият пост е време, в което трябва всички да постим по един общ начин, защото в лицето на своите светци аскети Църквата има опита от това кои храни и напитки предизвикват непослушание на нашата природа и затова ни ограничава от тях. Но същевременно Великият пост е и време за наша лична борба с нашите лични страсти. Така например, борбата със страстта към сутрешното кафе може да се окаже за някого голям подвиг. Великият пост е много добро време за това.

– Може ли човек да се изцери чрез поста?

– За какво изцеление ме питате? Аз повече се интересувам от духовното, което се заключава в това да намерим Христос. Не мисля, че трябва да започваме поста с тази нагласа, че бихме се излекували от дадена психическа или физическа болест. Ами ако не се излекуваме? Ами ако Бог допусне до нас още една болест през това време?

Църквата е духовна Лечебница и постът е едно от най-добрите Й средства за лечение, затова по време на Великия пост може да се опитаме да оползотворим дадена наша болест за духовно изцеление.

Ако по време на поста се смирим и не възроптаем заради болестта си, а заобичаме повече Христос отколкото себе си, то тогава сме започнали духовно да се изцеляваме, т.е. да предобиваме благодатта на Светия Дух.

Разкажете ни случай във вашата практика на човек, който е бил болен и се е изцерил чрез пост?

– Да, Бог винаги прави чудеса. Сещам се за един такъв случай, но има причини, които ме карат да не го споделям.

Пожелавам на Вас и Вашите читатели лек и плодоносен пост.

– Лек и спасителен пост и на вас отец.

Със свещеник Валентин Георгиев разговаря Ангел Карадаков.

Давай на своето тяло потребното за него, но винаги с малко лишение,
а след това го остави и обърни цялото си внимание към душата.
--------------------
св.Теофан Затворник