Тук под вяра, за която аз говоря, се разбира не само тази, чрез която се вярва в Христа и Неговите слова, но повече тази, да дерзаеш в Христа и в сърцето си да носиш доказателство, че с Христовата сила и от злото можем да се освободим, и всяка добродетел да извършим, както е изповядал св. апостол Павел, казвайки: "а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1 Кор. 15:10).

Християнин, който не вярва в Христа, какъв християнин е той? Който пък вярва в Христа, той изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва. А тези, които се именуват християни, но не живеят по Неговия закон и заповеди, да знаят, че те още не са повярвали в Христа, макар и да го изповядват като Бог. Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст, няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума.

Слово 39, 3, с. 324 - 325 - І

Вярата е това, да бъдеш готов да умреш заради Христа и Неговата правда, убеден, че такава смърт принася живот, бедността вменява в богатство, унижението и нищожеството - в истинска слава и знаменитост, а в същото време, когато нищо нямаш, да бъдеш уверен, че всичко притежаваш. Но особеното в това е, че тя е придобивка от неизчерпаемо богатство в познаването на Христа, и е възприемане на всичко видимо като прах или дим.

Деят. и Богосл. гл., 1, с. 508

Вярата в Христа е не само това, да пренебрегваш удоволствията в живота, но и това, щото търпеливо и благодушно да понасяш всяко изкушение, печал, скръб и неприятни преживявания, докато благоволи Бог да погледне на теб. Подражавайки на Давида, който казва: "Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли" (Пс. 39:1), т.е. като търпях скърби, аз се уповавах на Господа, че ще ми помогне, затова Господ, виждайки, че аз не се поколебах да чакам помощ от Него, погледна към мене и ми яви Своята милост.

Деят. и Богосл. гл. 2, с.508

И така, добра е вярата, ако придобие и дела. Иначе, както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. "Каква полза братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:14 - 17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде изгонен от небесното царство и наследи геената с неугасимия огън? Нима, който върши знамения, може да се спаси, само заради тези изцеления и знамения, а няма дела, които да го направят праведен? Никак! Слушайте тогава, какво говори Господ: " Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:22 - 23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество, няма да получат никаква полза от това без дела. Който истински вярва, той няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: "И защото вашият небесен Отец знае, че няма нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:32 - 33).

Който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи за това и живот вечен ще наследи.

Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с трудност постига смирението.

Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.

Тези, които вярват, не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал:"И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29).

Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог обикна правдата и намрази беззаконието(Пс. 44:8).

Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са скарани, като подражават на Господа, защото и той също е направил за "вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Неговите врагове, поради разположение към лоши дела" (Кол. 1:22).

Вярващия без ропот понася всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Иаков, брат Господен: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал, които го обичат" (Иак. 1:12). Който вярва той не се гневи, но е дълготърпелив, спазвайки заповедта на Господа, Който заповядва съвсем да не се гневим (Мат. 5:22).

Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, ни с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но тази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че които оствернят телата си, не ще се спасят, както е писано: "а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог" (Евр. 13:4).

Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда, както говори Господ: "Но, който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв нека ви бъде раб" (Мат. 20:26-27).

Който вярва, той не пристъпва клетвата си и въобще клетва не произнася с устата си, като се подчинява на Господа, Който е казал: "Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак" (Мат. 5:34).

Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.

Който вярва, никога не осъжда, вярвайки, че всички ще бъдем наказани, заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.

Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, който води към погибел, но върви по тесния и прескърбен път, вярвайки, че като поскърби по него малко, вечно ще се радва с Господа и с всички светци.

Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче за греховете си, като се старае де не греши повече.

Който вярва, той не обича да гуляе и да пиянствува, избягва срамни и неприлични песни и веселби но всякога помни смърта. Такъв мисли за страшния съден ден, и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви, как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.

Вярващият обича Господа и мрази всяко зло, противно Нему.

Които вярват, те нямат вражда и омраза против своя брат и не въздават зло за зло, но обичат тези, които ги мразят и правят добро на ония, които им вършат зло. Благославят ония, които ги проклинат, понасят онези които им правят беди и нещастия, и се радват, когато ги оскърбяват, и не взимат под внимание никакво зло, защото имат любов неподправена, чиста и истинска, каквато имал и св. апостол Павел, свидетелствувайки за себе си: "Истина говоря в Христа, не лъжа - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце: молил бих се, сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът" (Рим. 9:1-3). Това явил и пророк Моисей, който казал на народа: "Вие сторихте голям грях; затова аз ще възляза при Господа, дано загладя греха ви".Моисей се върна при Господа и каза: "О, Господи! Тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато; прости им техния грях; ако ли не, изличи и мен от книгата Си, в която си ме записал" (Изх. 33:30-32). Такова разположение имал и Давид, защото говори: " Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира" (Пс. 119:6). Виждаш, каква любов обземала тези, които имали истинска вяра. Който вярва, той никакво дело не върши с лицемерие, но всичките си работи прави за Господа и пред Господа, защото към Него е приковал очите на душата си и от Него единствено вярва да получи въздаяние за своите дела.

Който вярва, той не нарушава божествените думи, но като верен работник Божий, с готовност извършва всяко дело, посочено от тях.

Който вярва, той не ласкае и не гледа на лице, но беседва и прави всичко друго според истината и справедливостта, защото вярва на казаното от пророка: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за светлина, горчивото за сладко, и сладкото - за горчиво!" (Ис. 5:20).

Които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, не се увличат от похвали и неискрени думи, знаейки какво казва Господ чрез устата на пророка: "Народе мой! Твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш" (Ис. 3:12).

Който вярва, той не одобрява никакво зло, но даже и да смърт стои до Христа и истината. Не се страхува като тези, които щом видят зли и беззаконни дела да се извършват пред очите им, се приближават и им стават съучастници и всички погиват заедно. Така загина и първосвещеник Илия заедно с беззаконните си синове, понеже не им се противопостави. Пророкът нарича такива безгласни псета.

Който вярва, той всякога говори истината и от неговата уста не излиза никаква лъжа, защото тези, които говорят лъжа, са синове на дявола.

Който вярва, не дава заем с лихва, а прави добрини и е милосърден, вярвайки, че милостивите ще бъдат помилвани, а лихварите ще бъдат предадени в ада при незаспиващия червей.

Който вярва, той не се причищава недостойно с пречистите Тайни, но очиства себе си от всяка сквернота, като чревоугодие, злопаметство, зли дела и срамни думи, безумен смях, скверни помисли, всяка нечистота и всякакво вътрешно духовно движение. По такъв начин приема Царя на славата, а тези, които недостойно се причащават с пречистите Тайни, в тях стремително се втурва дяволът и влиза в техните сърца, както се е случило с Иуда, когато се причастил на Господнята вечеря. За това говори и божествения Павел: "Но нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие вярва, той не оклеветява и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, недостойно, Той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. За това между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:28-30).

Който защото тези, които хвалят другите, ще бъдат похвалени от светите ангели в небесното царство. Уви и горко на тези, които осъждат и оскърбяват другите като зли, защото ще бъдат хвърлени със злите бесове във външната тъмнина, където има плач и скърцане със зъби.

Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво, и никого не развращава със своите слабости, защото, който развращава другите, е по-лош и от дявола. Затова Бог говори чрез устата на пророк Авакум: "Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоята злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му" (2:15).

Който истински вярва, той не само с уста и език вярва, но и със сърце и делата му са открити за всички, защото: "не може да се укрие град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14).

Този, който варва истински, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, той няма добри дела. За такива говори Господ чрез пророка: " Този народ се приближава към Мене с устата си и с езика си Ме почита, а сърцето му стои далеч от Мене" (Ис. 29:13).

И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричаш ти вярващ?

Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай, а като осъждаш сам себе си, остави злите дела, с които си живял до сега и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела ще се явиш пред Царя на славата в оня страшен ден на съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата.

Слово 48, с. 434-441