Постинг
04.04.2016 05:29 -
Царството на Месия според пророческите книги
По времето, когато се родил Христос много от иудеите очаквали появата на Месия – обещаният Спасител и Цар на Израил. Очакванията се основавали на обещаното в старозаветните библейски книги и най-вече на пророческите текстове. Малкият Иисус бил приветстван в Иерусалимския храм от онези, които били събрани около храма и очаквали избавлението в Иерусалим (Лук. 2:38). Въпреки очакванията, които достигали своя апогей, поради наближилото време, указано от пророците, представите на мнозина за Месия и Неговото царство се оказали твърде различни от боговдъхновените Писания. Религиозните водачи по онова време – садукеи, фарисеи и книжници, поставяли по-високо от Писанието различни човешки традиции и обичаи, и с това се оказали недостойни учители във вярата.
Според очакванията основани върху Писанието, Месия трябвало да застане начело на едно вечно Царство. И все пак това Царство се различавало от царствата на този свят (Иоан. 18:36), затова и Сам Христос го нарича „небесно” (вж. Мат.4:17; 5:3, 10, 19, 20). Той учел, че Неговото Царство ще бъде по-особено с това, че в него злото няма да има дял (вж. Мат. 25:31-34, 46), а поданиците Му ще бъдат кротки, милостиви, с чисто сърце, миротворци (Мат. 5:5-9).
Старозаветното Писание изобилства от пророчества и картини, които изумително точно обрисуват чертите на това Царство. Между тях особено впечатляват пророчествата, записани от пророк Исаия близо 700 години преди Рождество Христово (Ис.52,53). Самата дума „месия”(mеshiа) означава на евр. език „помазаник” (на гр. „Христос”). Помазаници в древност били наричани царете, пророците и първосвещениците, които при посвещаването им били помазвани с осветен елей, като знак за благодатта на Светия Дух, която получавали, за да извършат успешно възложеното им служение. В собствен смисъл тази дума започнала да се употребява преди всичко за означаване на Божия Помазаник – Спасителя на света. И така „Месия”, „Христос”и „Спасител” са все имена на едно и също Лице – Въплътилият се Син Божий, като изпълнение на всички пророчески обещания.
Още в първите страници на новозаветните свещени книги чрез родословието на Христос е показана тясната връзка между старозаветните времена на очакване и новозаветните, които са изпълнение на очакваното (Мат. 1:1-16 и Лук. 3:23-38). В родословието на Христос сякаш проследяваме накратко цялата старозаветна история, която води към личността на обещания Месия. Историята на това очакване е дълга – започва от първоевангелието, дадено на прародителите (вж. Бит. 3:15) и завършва с пророческите думи на Захария, бащата на св. Иоан Кръстител (Лук. 1:67-79). Отначало това обещание е твърде широко и обхваща „семето на жената” (Бит. 3:15), т.е. цялото човешко потомство, но по-късно започва да се конкретизира. То се стеснява още повече в епохата на Ной – обхваща потомството на Сим (Бит. 9:26), а на патриарх Авраам се разкрива, че в потомството му ще бъдат благословени всички народи (Бит. 12:3; 18:18). В последствие и от потомството на Авраам се споменават само потомците на Иаков (Бит. 27:27), а самият патриарх Иаков чрез пророчество дава особено благословение на своя син Иуда, от чието коляно по-късно произлиза по плът Христос (Бит. 49:8).
В по-късно време пророчествата около Христос придобивали все по-конкретен характер. Пророк Валаам ясно посочва царствената власт на Божия Помазаник (Числ. 24:17), а Мойсей – Неговото тройно служение на цар, първосвещеник и пророк (Втор. 18:18-19). На св. прор. и цар Давид било открито, че Месия ще произлезе от неговия род (2 Царст. 7:12-14), като постепенно се разкривали и още подробности около Неговото раждане: мястото – Витлеем (Мих. 5:2), майката – Девица (Ис. 7:14), а също и много обстоятелства около Неговия живот, проповед, страдания, смърт и възкресение. Можем да кажем, че няма нито една важно събитие от епохата и живота на Месия, която да не е била по един или друг начин предвъзвестена в Стария Завет, или като пророчество, или чрез символи и предобрази. И все пак един от пророците – пророк Исаия, си е спечелил прозвището „старозаветен евангелист”, заради своите пророчества за живота на Христос, които поразяват със своята точност и яснота.
Не малко внимание е отделено в пророческите книги на настъпването на Неговото благодатно царство, чиято картина се разкрива на много места в Стария Завет (Пс. 21:28-32; 44:7, 14-17; 71:7-19; Иоил 2:28; Ис. 2 гл.; Ис. 35:1-2, 10; 61:1-2). Можем да кажем, че цялата старозаветна история има за съсредоточие и пряка цел подготвянето на богоизбрания народ за идването на Месия. Заветът на Синай, Моисеевото законодателство, бедствията в пустинята, завоюването на Обетованата земя, победите и пораженията, отделеността на Израил от останалите народи, Вавилонският плен и радостта от завръщането след него – всичко това е имало за цел да обедини и запази у народа духът на живата надежда и очакване на месиянските времена. И все пак най-подчертан е този дух на очакване в пророческите книги. В тях с особена острота и безпощадност се изобличават недъзите във вярата и нравствеността на богоизбрания народ, за да се окаже той подготвен и достоен да приеме идещия Месия.
Пророчествата за Месия и за Неговото царство можем да подредим хронологически по следния начин:
Царството на Месия ще бъде вечно (2 Царств. 7:13)
Потомъкът на Давид ще се възцари навеки (Пс. 131)
Царството Му е подобно на планина, към която ще потекат всички народи (Ис. 2:2-3)
Идването на Месия ще е съпроводено с радост и веселие (Ис. 12:3)
Хвалебна песен за Месия (Ис. 25-27 глава)
Месия ще бъде изцелител на човешките недъзи (Ис. 35:5-7)
Месия ще се отличава с кротост (Ис. 42:1-4)
Месия ще се отличава с милосърдие (Ис. 61:1-2)
Иудейският народ е призован да прославя своя Бог пред езичниците:„Тоя народ създадох за Себе Си; той ще разглася славата Ми” (Ис. 43:21).
В Царството на Месия са призовани и езичниците (Ис. 54:1-5)
Бог ще привлече към себе си и езичниците (Ос. 1:9; 2:23)
Бог ще разспростре благата Си над цялото човечество (Ам. 9:11-12)
Месия ще бъде праведен цар – „Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята” (Иер. 23:5)
Месия ще бъде Пастир за Своя народ, а чрез него и всички народи (Иез. 37:24-28).
Според очакванията основани върху Писанието, Месия трябвало да застане начело на едно вечно Царство. И все пак това Царство се различавало от царствата на този свят (Иоан. 18:36), затова и Сам Христос го нарича „небесно” (вж. Мат.4:17; 5:3, 10, 19, 20). Той учел, че Неговото Царство ще бъде по-особено с това, че в него злото няма да има дял (вж. Мат. 25:31-34, 46), а поданиците Му ще бъдат кротки, милостиви, с чисто сърце, миротворци (Мат. 5:5-9).
Старозаветното Писание изобилства от пророчества и картини, които изумително точно обрисуват чертите на това Царство. Между тях особено впечатляват пророчествата, записани от пророк Исаия близо 700 години преди Рождество Христово (Ис.52,53). Самата дума „месия”(mеshiа) означава на евр. език „помазаник” (на гр. „Христос”). Помазаници в древност били наричани царете, пророците и първосвещениците, които при посвещаването им били помазвани с осветен елей, като знак за благодатта на Светия Дух, която получавали, за да извършат успешно възложеното им служение. В собствен смисъл тази дума започнала да се употребява преди всичко за означаване на Божия Помазаник – Спасителя на света. И така „Месия”, „Христос”и „Спасител” са все имена на едно и също Лице – Въплътилият се Син Божий, като изпълнение на всички пророчески обещания.
Още в първите страници на новозаветните свещени книги чрез родословието на Христос е показана тясната връзка между старозаветните времена на очакване и новозаветните, които са изпълнение на очакваното (Мат. 1:1-16 и Лук. 3:23-38). В родословието на Христос сякаш проследяваме накратко цялата старозаветна история, която води към личността на обещания Месия. Историята на това очакване е дълга – започва от първоевангелието, дадено на прародителите (вж. Бит. 3:15) и завършва с пророческите думи на Захария, бащата на св. Иоан Кръстител (Лук. 1:67-79). Отначало това обещание е твърде широко и обхваща „семето на жената” (Бит. 3:15), т.е. цялото човешко потомство, но по-късно започва да се конкретизира. То се стеснява още повече в епохата на Ной – обхваща потомството на Сим (Бит. 9:26), а на патриарх Авраам се разкрива, че в потомството му ще бъдат благословени всички народи (Бит. 12:3; 18:18). В последствие и от потомството на Авраам се споменават само потомците на Иаков (Бит. 27:27), а самият патриарх Иаков чрез пророчество дава особено благословение на своя син Иуда, от чието коляно по-късно произлиза по плът Христос (Бит. 49:8).
В по-късно време пророчествата около Христос придобивали все по-конкретен характер. Пророк Валаам ясно посочва царствената власт на Божия Помазаник (Числ. 24:17), а Мойсей – Неговото тройно служение на цар, първосвещеник и пророк (Втор. 18:18-19). На св. прор. и цар Давид било открито, че Месия ще произлезе от неговия род (2 Царст. 7:12-14), като постепенно се разкривали и още подробности около Неговото раждане: мястото – Витлеем (Мих. 5:2), майката – Девица (Ис. 7:14), а също и много обстоятелства около Неговия живот, проповед, страдания, смърт и възкресение. Можем да кажем, че няма нито една важно събитие от епохата и живота на Месия, която да не е била по един или друг начин предвъзвестена в Стария Завет, или като пророчество, или чрез символи и предобрази. И все пак един от пророците – пророк Исаия, си е спечелил прозвището „старозаветен евангелист”, заради своите пророчества за живота на Христос, които поразяват със своята точност и яснота.
Не малко внимание е отделено в пророческите книги на настъпването на Неговото благодатно царство, чиято картина се разкрива на много места в Стария Завет (Пс. 21:28-32; 44:7, 14-17; 71:7-19; Иоил 2:28; Ис. 2 гл.; Ис. 35:1-2, 10; 61:1-2). Можем да кажем, че цялата старозаветна история има за съсредоточие и пряка цел подготвянето на богоизбрания народ за идването на Месия. Заветът на Синай, Моисеевото законодателство, бедствията в пустинята, завоюването на Обетованата земя, победите и пораженията, отделеността на Израил от останалите народи, Вавилонският плен и радостта от завръщането след него – всичко това е имало за цел да обедини и запази у народа духът на живата надежда и очакване на месиянските времена. И все пак най-подчертан е този дух на очакване в пророческите книги. В тях с особена острота и безпощадност се изобличават недъзите във вярата и нравствеността на богоизбрания народ, за да се окаже той подготвен и достоен да приеме идещия Месия.
Пророчествата за Месия и за Неговото царство можем да подредим хронологически по следния начин:
Царството на Месия ще бъде вечно (2 Царств. 7:13)
Потомъкът на Давид ще се възцари навеки (Пс. 131)
Царството Му е подобно на планина, към която ще потекат всички народи (Ис. 2:2-3)
Идването на Месия ще е съпроводено с радост и веселие (Ис. 12:3)
Хвалебна песен за Месия (Ис. 25-27 глава)
Месия ще бъде изцелител на човешките недъзи (Ис. 35:5-7)
Месия ще се отличава с кротост (Ис. 42:1-4)
Месия ще се отличава с милосърдие (Ис. 61:1-2)
Иудейският народ е призован да прославя своя Бог пред езичниците:„Тоя народ създадох за Себе Си; той ще разглася славата Ми” (Ис. 43:21).
В Царството на Месия са призовани и езичниците (Ис. 54:1-5)
Бог ще привлече към себе си и езичниците (Ос. 1:9; 2:23)
Бог ще разспростре благата Си над цялото човечество (Ам. 9:11-12)
Месия ще бъде праведен цар – „Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята” (Иер. 23:5)
Месия ще бъде Пастир за Своя народ, а чрез него и всички народи (Иез. 37:24-28).
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 610
Блогрол
1. православна младеж
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
