православни записки :: Martin Ralchevski

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.04.2016 22:06 - Martin Ralchevski - Размисъл

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 437 Коментари: 0 Гласове:

Калин Терзийски има една такава книга: „Има ли кой да ви обича?"“. Заглавието говори достатъчно. А ние? Замисляли ли сме се същото? Нас има ли кой да ни обича? Почти всеки човек има положителен отговор на този въпрос ако има жива майка или баща. Защото родителите, с много малки изключени, обичат децата си. Но идва един момент, в който те изчезват. Тогава, или всъщност преди това, се появяват съпругът или съпругата. Те също, в повечето случаи, обичат половинките си. Разбира се, има случаи когато това е користно, но любовта все пак продължава да съществува. После, ако всичко е наред, идват децата. Те също, почти винаги, обичат родителите си. А има и искрени приятели...
Изглежда, че има кой да ни обича. И, улисани в тази човешка любов, може да си помислим, че сме щастливи. Може да се самозалъжем например, че ако нямаме сериозни болести и имаме хора до нас, които ни обичат, всичко е наред. Тоест да си повярваме, че можем и без Бог. Можем и без Неговата любов.
Трябва да знаем обаче, че без Него всичко се обръща с главата надолу. Повярвайте ми. Без любовта на Христос няма истински вътрешен мир. Всичко е илюзия. Празнота. Суета. „Да идем на кино?“ „Да излезем на пикник“, „На ресторант“, „На почивка“, „Да купим нова кола?“, „Да обзаведем дом“, „Да се посмеем“, „Да хапнем и пийнем“... Но, после? Когато останем сами и се замислим? Какво имаме? Имаме ли истинско щастие? Това ли е смисълът? Ако не можем да кажем една кратка молитва, ако Христос не присъства в сърцата ни, в мислите ни, уви, празна е тази работа. Празен е животът ни. Или иначе казано – лишен е от живец. И знаете ли защо? Защото, щем не щем, един ден ще застанем пред Него! Когато умрем няма да даваме отговор пред роднините и приятелите, но пред Христос.
Св. Паисий Светогорец казва така в една от книгите си: „Идват при мен стотици хора и все се оплакват. Животът им не бил наред. Викат ми: Помогни! А отговорът е толкова лесен. Казвам им: Отделяйте поне по десет минути на ден за разговор с Бога и всичко ще е наред. Но те са трескави, забързани. Нямат дори и тези минути, които да посветят на Бога. А после се чудят...“

Martin Ralchevski

Нагоре