православни записки :: Борбата с греха

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.04.2016 03:09 - Борбата с греха

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.04.2016 03:29

Грехът в по-широк смисъл представлява свободната, съзнателна наклонност на човека към нарушаване на нравствения закон, към вършене на зло. По думите на св. Иоан Богослов грехът е„беззаконие” (1 Иоан. 3:41). Врата към греха е изкушението, което може да дойде до човека или от света, който цял в зло лежи (1 Иоан 5:19), или от похотта на плътта (Иак. 1:14) или от дявола, който „като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне”( 1 Петр. 5:8), внушавайки на човека греховни мисли и желания.

Самото изкушение все още не е грях. За да се превърне в грях, изкушението трябва да намери съгласието на свободната воля на човека. Това обикновено не става изведнъж, а постепенно и неусетно волята бива завладяна от него. Най-напред човек спира вниманието си върху изкушението, след това започва да се наслаждава от него, а после бива пленен от наслаждението до степен да не може да освободи мисълта си от него. Следващият момент е пристрастяване към наслаждението, при което човек придобива постоянно влечение към него. След него настъпва моментът, в който човек взима решение да се поддаде на изкушението и да извърши грях. И едва тогава следва извършването на греха на дело.

Колкото и съблазнителен да е грехът, колкото и голяма да е властта му над човешкия род, той може да бъде победен. Всеки човек трябва да води борба с греха, защото грехът води към духовна смърт – „Похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт” (Иак. 1:15) От човека се изисква само да бъде в постоянна духовна стража, да не отстъпва пред греха и винаги да се бори със злото. Тази борба е тежка - изисква непрестанни усилия, духовно напрежение и жертви, но тя е жизнено важна за човека. Грехът е непримирим, смъртен враг, който дебне човека непрестанно, поставя му примки и иска да го погуби. Като води непрестанна борба с греха, човек съхранява своето нравствено достойнство, а това гарантира както временната му безопасност, така и вечното му блаженство. В тази неравна борба човек не е сам, а бива подпомаган от Бога и Неговата благодат. Самият грях не принадлежи същностно към нашата природа. Човекът не е зъл и грешен по природа, а е богоподобен. Грехът се е вмъкнал в него отвън, чрез съблазънта и лъжата на дявола, но при свободно съгласие от страна на човешката воля. Грехът на човека се различава от греха на дявола по това, че човек върши зло по изкушение, поради измамата на греха, който обещава мнимо добро, а не заради самото зло. Свещеното Писание набляга на факта, че първопричина на злото и греха е дяволът, който е наречен лъжец и баща на лъжата (Иоан. 8:44).

Поради своята богоподобна природа и вложените в нея сили, човекът може и трябва да се съпротивлява на греха, за да се освободи от неговата власт и да се спаси. Примери за борба с греха можем да намерим още в Стария Завет, където праведниците са се противили на греха до смърт, предпочитайки да умрат, отколкото да се поддадат на греха. Патриарх Иосиф отклонява изкушението на Потифаровата жена, като казва: „Как ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?” (Бит. 39:9). Отклонявайки от себе си греха, той се подложил на множество изпитания и скърби, но предпочел тях пред нарушаването на Божия закон. Друга старозаветна праведница – Сусана, също предпочела да умре, отколкото да наруши нравствения закон: ”За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа” (Дан. 13:23).

В новозаветно време пример за нас са християнските подвижници, чийто духовен опит е намерил отражение в най-популярния сборник по аскетика – „Добротолюбие”. От нея можем да научим кои са най-успешните методи за борба с греха, от които успешно са се ползвали християнските аскети. Накратко можем да обобщим техния опит така:

Преди всичко борбата трябва да бъде насочена против изкушенията, защото чрез тях човек бива въвлечен в грях и неусетно става роб на злото. Изкушението представя греха като нещо добро и приятно, което обещава наслаждение, щастие и блаженство. Ако човек познава добре изискванията на нравствения закон и от опит е познал истинската природа на доброто, той веднага ще може да открие измамата на изкушението и да се предпази от греха.

В случай, че изкушението е успяло да примами и увлече волята на човека, то той трябва да се опита да забави решението на волята и извършването на злото. Молитвата, четенето на Свещ. Писание и творенията на св. отци-подвижници, имат силата да отрезвят човека и да го предпазят от по-нататъшно затъване в злото.

Св. отци посочват поста и въздържанието като изпитани средства за борба с греха. Чрез тях човек се предпазва от греховни влечения и страсти, като съсредоточава вниманието и силите си в усилията за напредване в доброто.

За едно от най-успешните средства за борба с греха св. отци посочват труда. Той отвлича човека от празните мисли и греховни пожелания, като укрепва волята във вършене на добро – създаване на блага за себе си и ближните.

По всякъкъв начин човек трябва да се бори срещу това грехът да се утвърди в него и да се превърне в страст и порок. Средството за омаломощаване и отстраняване на греха е дълбокото и искрено разкаяние. Особено опасно състояние на грешника е унинието и отчаянието, срещу които трябва да се води упорита борба. В борбата с греха няма място за отстъпление. Необходима е постоянна бдителност, за да не се допусне повторно прелъстяване от греха и завладяване от него. Когато човек отстрани от себе си греха, той трябва да го замени с противоположните добродетели.

В борбата с греха човек винаги трябва да помни, че колкото твърд и упорит да е, колкото и усилия да вложи, със своите немощни нравствени сили не може сам да победи греха, сам да изкупи вината си, сам да се издигне духовно. В борбата с греха човек трябва да има за помощник Бога, Който е истинският победител над греха и смъртта. Винаги трябва да си спомняме думите на Премъдрия Иисус син Сирахов, който казва: „Подвизавай се до смърт за истината и Господ Бог ще надвие за тебе” (Прем. Сир. 4:32). И най-големите грешници могат да се обърнат и поправят. Това се вижда от думите на прор. Иезекиил – „Бог не иска смъртта на грешника, но да се обърне от пътищата си и да бъде жив” (Иез.18:23, 32; 33:11). Примерите от Св. Писание са много – св. прор. Цар Давид (2 Царств. 12), св. Мария Магдалина (Лук. 8:2-3), разбойника на кръста (Лук.23:41-43), ап. Павел (Деян.9) и др. Господ Иисус Христос също подчертава възможността за обръщане от греха към праведен живот и със Своите притчи – за блудния син, за заблудената овца и изгубената драхма. Нравственото обновление е дело на самия грешник, но подкрепян от Божията благодат. То се постига чрез покаяние и вяра в Божията милост. Възраждането за нов, праведен живот задължително минава през три етапа: съзнаване на греховността, виновността пред Бога и разкаяние, след което узрява решението за поправяне, а най-накрая идва и самото изпълнение на решението.

http://elianna.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/03/09/podgrehovniiat-chovek-spored-poslaniiata-na-sv-ap-pavel.1435988

Нагоре