Постинг
09.04.2016 08:32 -
ПОЗНАНИЕТО НА БОГА ЧРЕЗ БОЖИЯ СИН КАТО ЕДИНЕНИЕ С НЕГО В ЛИТУРГИЯТА
ЕП. ИГНАТИЙ МИДИЧ
.jpg)
Върху проблема за богопознанието А това е вечният живот: да познаят Теб, едного истиннаго Бога, и пратения от Теб Иисуса Христа (Йоан 17: 3). 2. ----
И така, Бог ни познава вечно в Господ Иисус Христос, който е Син Божи и само в общуването с Когото съществува и самият Той. Но и ние познаваме Бога като Отец само в Христос и то в контекста на тяхното вечно любовно общуване16. С други думи, ако искаме да познаем Бога, можем да го направим само общувайки със Сина и чрез Сина, Христос, и само тогава го познаваме като вечен Отец. Някой обаче може да се запита: как и по какъв начин бихме могли да познаем Сина, за да познаем в него Бога Отец? Както вече казахме в главата за познанието на човека като личност, личността може да се познае само чрез свободна любов. Това означава, че не можем да познаем въз основа на природата – дали божествена или човешка – и нейните специфични свойства Христос като личност, нито можем до го познаем без да имаме свободна любов към него. Само чрез любовта можем да познаем Христос като абсолютна и незаменима личност, и по този начин и Бога Отец, защото според учението на Апостолите17 и св. Отци18. Бог се познава само чрез любов. Това обаче, което казахме, когато ставаше дума за познанието на човека като личност – че можем да познаем човека като личност само свободно, т.е. като го обичаме, но също и само ако той иска да бъде познат от нас, ако той също ни обича – важи и в този контекст на познанието на Бога като личност. Писанието и св. Отци казват във връзка с това, че Бог пръв ни е познал, т.е. ни е обикнал, и то преди да ни сътвори по природа, и затова и ние познаваме така Бога – свободно, обичайки Го. Защото ако Бог пръв не ни се беше открил, ние никога нямаше да можем да Го познаем, да Го обикнем по простата причина, че Той е Бог недостижим, непознаваем, абсолютно трансцендентен спрямо света. От друга страна, това, което често забравяме, е, че Божията любов към нас няма нито психологична, нито рационална природа, а е лична; тя се открива като личност Христова. Защото, както казва апостол Йоан: “В това се показа Божията любов към нас, че Бог изпрати своя единороден Син в света, за да живеем с Него” (1 Иоан 4:9). А това познание на Бога чрез любовта към Христос изгражда Църквата и затова Бог се познава само в Църквата, в Христос. Как обаче изглежда познанието на Бога чрез Христос, Църквата реално, в практиката на християните? Очевидно е, че познанието на Бога в Христос предполага според апостол Йоан влизане в Църквата, в общността. И само чрез любовта към членовете на тази общност се проявява и любовта към Христос и Бога. Следователно това, което Йоан казва е, че любовта към ближните в Църквата означава любов към Бога. Това ни изглежда парадоксално, защото ние, християните, сме свикнали днес само на познание чрез природата. Затова не сме и в състояние да отъждествим първо Христос, а след това и Бога в Него с Църквата, с църковната общност (1 Иоан 4:7). А само това познание – чрез отъждествяването на Христос и Църквата – съдържа тази толкова реална възможност за познание на хората, да не говорим за Бога. Проблемът обаче не е само в това, че вече не сме в състояние да разберем какво означава да познаеш Бога в църковната общност, т.е. да Го познаеш свободно като личност. Ние вече не разбираме и какво всъщност имаме предвид, когато идентифицираме Църквата. Затова тук ще се спрем и на двата аспекта: на въпроса за свободното познание на Христос като Син Божи в Църквата и на въпроса какво е Църквата и какво означава да влезеш в църковната общност. От самото начало на християнството, а бих казал и не само на християнството, но и от момента, в който се появява първото богопознание – а това е първото откриване на Бога пред Авраам – за да познаеш Бога е трябвало първо Бог да се открие, и след това откровението Му да бъде винаги в една лична връзка с човека. Бог обаче се откривал свободно и затова е искал и от човека да се отрече от любовта към света и ближните по кръв, родителите, жените, децата и т.н., за да може да встъпи свободно в общуване с Бога. Това е така, защото човекът по самата си природа, а особено след падението си е бил склонен да отъждестви Бога с това, от което зависи в този свят неговият живот. В Новия Завет това отричане от семейството и света се е изявявало най-често в кръщението, а замяна на семейството и света било включването в същия този свят, само че съществуващ по друг начин, т.е. като евхаристийна общност. В Новия Завет това е означавало любов към Христос, идентична на любовта към Бога, защото Христос е Син Божи (това се е проявявало и чрез пряко мъченичество за Христа), докато в Стария Завет – изпълнение на Божиите заповеди и включване в еврейската общност. Общото и за Стария, и за Новия Завет е, че никой не може да познае Бога, да встъпи в общуване с Него, ако неговата любов, т.е. неговата личност са насочени към някакви земни неща, а не към Христос, който се е откривал или като закон и еврейска общност в Стария Завет, или като човекът Иисус Христос и хората, които са в общение с него, в Новия. Защото истината на човека, т.е. това, което е неговият Бог, е онова, към което е привързана неговата любов, неговото сърце. Същността на любовта към Христос, а с това и на кръщението – да познаем чрез него истинния Бог Отец – е в нашата свобода. Само свободната любов може да бъде любов и като такава да познае в Христос Божия Син, една абсолютна и незаменима личност. Любовта, която съществува поради някаква причина, било роднинска, било природна, било заради някаква полза, не е свободна любов и не ни позволява да познаем в този, когото обичаме по този начин, абсолютна и незаменима личност. Но, както вече казахме, свободното познание на някого – в този случай на Бога – предполага и неговото свободно откриване пред нас. Доколкото нашата любов към Бога е свободна, дотолкова и Бог ни се открива чрез своя Син като човекът Христос, и то така, че да не ни принуждава насила да Го познаваме. Защото ако Го познавахме насила, тогава Той би бил за нас не личност, а предмет. В този контекст на предметното познание трябва да подчертаем, че ние познаваме предметите като предмети тъкмо защото не ги познаваме свободно, а по необходимост, и защото те нямат свободата да бъдат или да не бъдат познати от нас. Затова и хората могат да бъдат предмети за нас въпреки тяхната свобода, ако ги познаваме по природа и като природа. Предметът стои пред нас и ние сме принудени, независимо от това дали искаме или не, да го познаем поради неговото природно присъствие. Често се бунтуваме срещу това, опитвайки се съзнателно, свободно да игнорираме някого или нещо, сякаш той за нас не съществува, но той пак е пред нас. В този случай нито ние сме свободни, нито е свободно това, което познаваме. Бог обаче е абсолютно свободен спрямо нас, защото е личност, но и защото Той ни се открива така, че и ние да бъдем свободни спрямо Него; ако искаме да Го познаем, познаваме Го чрез любов като личност, като наш Бог. И като каква личност ние Го познаваме чрез нашата свободна любов? Като нашия Бог Отец, който е истина и който е нашият живот и битие. От друга страна, този начин за познание на Бога чрез общността с Христос създава Църквата, общността, в която всички нейни членове познават в единство с Христос единия и същ Бог Отец. Затова кръщението като осъществяване на общността с Христос означава конституиране на Църквата от Светия Дух чрез влизане в евхаристията и като такова е било винаги свързано с евхаристията. Следователно познанието на Бога чрез Христос означава както това, че Бог ни се открива като Църква, така и че ние познаваме Бога като Църква, която е Божието откровение сред хората и общността на хората в Христос чрез Светия Дух. А когато ние изповядваме на литургията Бога, ние Го изповядваме като Отец, Син и Свети Дух. Вторият момент предполага включването на хората и света в Църквата, т.е. причастяване с Тялото и Кръвта на Христос. Защото за да могат хората, които са творения, както и всичко съществуващо, да съществуват вечно, те трябва да осъществят реално общуване с Бога и тъкмо затова св. Евхаристия е наречена “хляб на вечния живот”. Но ако св. Евхаристия е извор на живота като причастяване с Христос Господ, и ако само в нея Бог може да бъде познат като наш Отец, и Син, и Свети Дух, тогава познанието на Бога е тъждествено с нашето вечно битие. Защото ако познанието е онтологична категория, както видяхме по-горе, тогава познанието не е възможно без общуване с Бога в Христос, в св. Евхаристия. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Литургичното познание на Бога от страна на хората е свободно, т.е. лично. Но литургията се конституира от Светия Дух, който я прави Тяло Христово, Църква, общност около единия Христос, Божия Син. Бог обаче ни се открива чрез литургията така, че само тя може едновременно и да запази нашата свобода, и да бъде реално Божие присъствие между нас, за да имаме общност с Него и вечен живот. Затова св. Евхаристия има две измерения: есхатологично и историческо. В контекста на богопознанието това означава, че сега виждаме Бога като образ, като през огледало, а в последните дни ще Го видим лице в лице. Това обаче не означава, че сега не Го виждаме; виждаме Го, но не напълно. След като познанието е онтологична категория, ние добиваме живот чрез литургията и Бог ще ни възкреси в последния ден. Следователно литургията е реално присъствие на Бога тук и сега, но все още не в пълнота (затова и нашият живот в Църквата е тъждествено на вярата). Въз основа на такова разглеждане на проблема на богопознанието и миропознанието св. Максим е можел да говори, че Бог познава всички нас в Христос своя Син и че това негово знание за нас е вечно поради неговата любов. Защото Синът, в когото Бог всичко вижда и познава, е вечен Син Божи. По същия начин само това обяснява казаното в Св. Писание на Новия Завет за богопознанието – че да познаваме Бога означава, че първо Бог ни е познал в Христос и че ние можем да познаем Бога само в Христос. Бележки 1 Виж В. Лоски, Мистичното богословие на източната Църква, Солун, 1973, особено стр. 23 – 45. 2 Виж Д. Станилое, Православна догматика, т. І, Београд, 1993, стр. 85 – 111. 3 Виж Аристотел, Физика. 4 Виж Л. Пирандело, Един, нито един и сто хиляди, Београд, 1967. 5 Виж Йоан 14: 9. 6 Виж св. Максим, PG 1265 D. Сравни при св. Григорий Богослов,Богословска беседа, 3. 7 Виж 1 Кор. 8: 3. 8 Сравни св. Юстин Мъченик, Апология. 9 Виж PG 91, 1077. Сравни Кол. 1: 16. 10 Виж св. Максим, PG 91, 1085 ABC. 11 Виж Кол. 1: 16. Сравни при св. Максим тълкуванието на този стих, PG 91, 1077 C – 1085 A. 12 Виж св. Максим, PG 91, 1081 AB. 13 Това Платоново учение е използвано от Ориген за неговата концепция, като Ориген е изключил само вечността на материята. Виж Й. Зизиулас, Христология и съществуване, в: Беседа 1–2/1993. Св. Максим обаче се бори тъкмо срещу такова схващане, бранейки догмата за творението на света по един самобитен и оригинален начин в духа на Православието, за което ще стане дума по-късно в тази статия. 14 Виж Й. Зизиулас, От маска до личност, Београд, 1985. 15 Виж Мат. 3: 17; Лука 3: 22. 16 Виж Гал. 4: 4 – 9. 17 Виж 1 Йоан 4: 7 – 8; 8: 3. 18 Виж св. Григорий Богослов, За богословието, 1, PG 36, 12. Превод: Андрей Романов Списание Мирна, бр. 22 [поръчай]
Върху проблема за богопознанието А това е вечният живот: да познаят Теб, едного истиннаго Бога, и пратения от Теб Иисуса Христа (Йоан 17: 3). 2. ----
И така, Бог ни познава вечно в Господ Иисус Христос, който е Син Божи и само в общуването с Когото съществува и самият Той. Но и ние познаваме Бога като Отец само в Христос и то в контекста на тяхното вечно любовно общуване16. С други думи, ако искаме да познаем Бога, можем да го направим само общувайки със Сина и чрез Сина, Христос, и само тогава го познаваме като вечен Отец. Някой обаче може да се запита: как и по какъв начин бихме могли да познаем Сина, за да познаем в него Бога Отец? Както вече казахме в главата за познанието на човека като личност, личността може да се познае само чрез свободна любов. Това означава, че не можем да познаем въз основа на природата – дали божествена или човешка – и нейните специфични свойства Христос като личност, нито можем до го познаем без да имаме свободна любов към него. Само чрез любовта можем да познаем Христос като абсолютна и незаменима личност, и по този начин и Бога Отец, защото според учението на Апостолите17 и св. Отци18. Бог се познава само чрез любов. Това обаче, което казахме, когато ставаше дума за познанието на човека като личност – че можем да познаем човека като личност само свободно, т.е. като го обичаме, но също и само ако той иска да бъде познат от нас, ако той също ни обича – важи и в този контекст на познанието на Бога като личност. Писанието и св. Отци казват във връзка с това, че Бог пръв ни е познал, т.е. ни е обикнал, и то преди да ни сътвори по природа, и затова и ние познаваме така Бога – свободно, обичайки Го. Защото ако Бог пръв не ни се беше открил, ние никога нямаше да можем да Го познаем, да Го обикнем по простата причина, че Той е Бог недостижим, непознаваем, абсолютно трансцендентен спрямо света. От друга страна, това, което често забравяме, е, че Божията любов към нас няма нито психологична, нито рационална природа, а е лична; тя се открива като личност Христова. Защото, както казва апостол Йоан: “В това се показа Божията любов към нас, че Бог изпрати своя единороден Син в света, за да живеем с Него” (1 Иоан 4:9). А това познание на Бога чрез любовта към Христос изгражда Църквата и затова Бог се познава само в Църквата, в Христос. Как обаче изглежда познанието на Бога чрез Христос, Църквата реално, в практиката на християните? Очевидно е, че познанието на Бога в Христос предполага според апостол Йоан влизане в Църквата, в общността. И само чрез любовта към членовете на тази общност се проявява и любовта към Христос и Бога. Следователно това, което Йоан казва е, че любовта към ближните в Църквата означава любов към Бога. Това ни изглежда парадоксално, защото ние, християните, сме свикнали днес само на познание чрез природата. Затова не сме и в състояние да отъждествим първо Христос, а след това и Бога в Него с Църквата, с църковната общност (1 Иоан 4:7). А само това познание – чрез отъждествяването на Христос и Църквата – съдържа тази толкова реална възможност за познание на хората, да не говорим за Бога. Проблемът обаче не е само в това, че вече не сме в състояние да разберем какво означава да познаеш Бога в църковната общност, т.е. да Го познаеш свободно като личност. Ние вече не разбираме и какво всъщност имаме предвид, когато идентифицираме Църквата. Затова тук ще се спрем и на двата аспекта: на въпроса за свободното познание на Христос като Син Божи в Църквата и на въпроса какво е Църквата и какво означава да влезеш в църковната общност. От самото начало на християнството, а бих казал и не само на християнството, но и от момента, в който се появява първото богопознание – а това е първото откриване на Бога пред Авраам – за да познаеш Бога е трябвало първо Бог да се открие, и след това откровението Му да бъде винаги в една лична връзка с човека. Бог обаче се откривал свободно и затова е искал и от човека да се отрече от любовта към света и ближните по кръв, родителите, жените, децата и т.н., за да може да встъпи свободно в общуване с Бога. Това е така, защото човекът по самата си природа, а особено след падението си е бил склонен да отъждестви Бога с това, от което зависи в този свят неговият живот. В Новия Завет това отричане от семейството и света се е изявявало най-често в кръщението, а замяна на семейството и света било включването в същия този свят, само че съществуващ по друг начин, т.е. като евхаристийна общност. В Новия Завет това е означавало любов към Христос, идентична на любовта към Бога, защото Христос е Син Божи (това се е проявявало и чрез пряко мъченичество за Христа), докато в Стария Завет – изпълнение на Божиите заповеди и включване в еврейската общност. Общото и за Стария, и за Новия Завет е, че никой не може да познае Бога, да встъпи в общуване с Него, ако неговата любов, т.е. неговата личност са насочени към някакви земни неща, а не към Христос, който се е откривал или като закон и еврейска общност в Стария Завет, или като човекът Иисус Христос и хората, които са в общение с него, в Новия. Защото истината на човека, т.е. това, което е неговият Бог, е онова, към което е привързана неговата любов, неговото сърце. Същността на любовта към Христос, а с това и на кръщението – да познаем чрез него истинния Бог Отец – е в нашата свобода. Само свободната любов може да бъде любов и като такава да познае в Христос Божия Син, една абсолютна и незаменима личност. Любовта, която съществува поради някаква причина, било роднинска, било природна, било заради някаква полза, не е свободна любов и не ни позволява да познаем в този, когото обичаме по този начин, абсолютна и незаменима личност. Но, както вече казахме, свободното познание на някого – в този случай на Бога – предполага и неговото свободно откриване пред нас. Доколкото нашата любов към Бога е свободна, дотолкова и Бог ни се открива чрез своя Син като човекът Христос, и то така, че да не ни принуждава насила да Го познаваме. Защото ако Го познавахме насила, тогава Той би бил за нас не личност, а предмет. В този контекст на предметното познание трябва да подчертаем, че ние познаваме предметите като предмети тъкмо защото не ги познаваме свободно, а по необходимост, и защото те нямат свободата да бъдат или да не бъдат познати от нас. Затова и хората могат да бъдат предмети за нас въпреки тяхната свобода, ако ги познаваме по природа и като природа. Предметът стои пред нас и ние сме принудени, независимо от това дали искаме или не, да го познаем поради неговото природно присъствие. Често се бунтуваме срещу това, опитвайки се съзнателно, свободно да игнорираме някого или нещо, сякаш той за нас не съществува, но той пак е пред нас. В този случай нито ние сме свободни, нито е свободно това, което познаваме. Бог обаче е абсолютно свободен спрямо нас, защото е личност, но и защото Той ни се открива така, че и ние да бъдем свободни спрямо Него; ако искаме да Го познаем, познаваме Го чрез любов като личност, като наш Бог. И като каква личност ние Го познаваме чрез нашата свободна любов? Като нашия Бог Отец, който е истина и който е нашият живот и битие. От друга страна, този начин за познание на Бога чрез общността с Христос създава Църквата, общността, в която всички нейни членове познават в единство с Христос единия и същ Бог Отец. Затова кръщението като осъществяване на общността с Христос означава конституиране на Църквата от Светия Дух чрез влизане в евхаристията и като такова е било винаги свързано с евхаристията. Следователно познанието на Бога чрез Христос означава както това, че Бог ни се открива като Църква, така и че ние познаваме Бога като Църква, която е Божието откровение сред хората и общността на хората в Христос чрез Светия Дух. А когато ние изповядваме на литургията Бога, ние Го изповядваме като Отец, Син и Свети Дух. Вторият момент предполага включването на хората и света в Църквата, т.е. причастяване с Тялото и Кръвта на Христос. Защото за да могат хората, които са творения, както и всичко съществуващо, да съществуват вечно, те трябва да осъществят реално общуване с Бога и тъкмо затова св. Евхаристия е наречена “хляб на вечния живот”. Но ако св. Евхаристия е извор на живота като причастяване с Христос Господ, и ако само в нея Бог може да бъде познат като наш Отец, и Син, и Свети Дух, тогава познанието на Бога е тъждествено с нашето вечно битие. Защото ако познанието е онтологична категория, както видяхме по-горе, тогава познанието не е възможно без общуване с Бога в Христос, в св. Евхаристия. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Литургичното познание на Бога от страна на хората е свободно, т.е. лично. Но литургията се конституира от Светия Дух, който я прави Тяло Христово, Църква, общност около единия Христос, Божия Син. Бог обаче ни се открива чрез литургията така, че само тя може едновременно и да запази нашата свобода, и да бъде реално Божие присъствие между нас, за да имаме общност с Него и вечен живот. Затова св. Евхаристия има две измерения: есхатологично и историческо. В контекста на богопознанието това означава, че сега виждаме Бога като образ, като през огледало, а в последните дни ще Го видим лице в лице. Това обаче не означава, че сега не Го виждаме; виждаме Го, но не напълно. След като познанието е онтологична категория, ние добиваме живот чрез литургията и Бог ще ни възкреси в последния ден. Следователно литургията е реално присъствие на Бога тук и сега, но все още не в пълнота (затова и нашият живот в Църквата е тъждествено на вярата). Въз основа на такова разглеждане на проблема на богопознанието и миропознанието св. Максим е можел да говори, че Бог познава всички нас в Христос своя Син и че това негово знание за нас е вечно поради неговата любов. Защото Синът, в когото Бог всичко вижда и познава, е вечен Син Божи. По същия начин само това обяснява казаното в Св. Писание на Новия Завет за богопознанието – че да познаваме Бога означава, че първо Бог ни е познал в Христос и че ние можем да познаем Бога само в Христос. Бележки 1 Виж В. Лоски, Мистичното богословие на източната Църква, Солун, 1973, особено стр. 23 – 45. 2 Виж Д. Станилое, Православна догматика, т. І, Београд, 1993, стр. 85 – 111. 3 Виж Аристотел, Физика. 4 Виж Л. Пирандело, Един, нито един и сто хиляди, Београд, 1967. 5 Виж Йоан 14: 9. 6 Виж св. Максим, PG 1265 D. Сравни при св. Григорий Богослов,Богословска беседа, 3. 7 Виж 1 Кор. 8: 3. 8 Сравни св. Юстин Мъченик, Апология. 9 Виж PG 91, 1077. Сравни Кол. 1: 16. 10 Виж св. Максим, PG 91, 1085 ABC. 11 Виж Кол. 1: 16. Сравни при св. Максим тълкуванието на този стих, PG 91, 1077 C – 1085 A. 12 Виж св. Максим, PG 91, 1081 AB. 13 Това Платоново учение е използвано от Ориген за неговата концепция, като Ориген е изключил само вечността на материята. Виж Й. Зизиулас, Христология и съществуване, в: Беседа 1–2/1993. Св. Максим обаче се бори тъкмо срещу такова схващане, бранейки догмата за творението на света по един самобитен и оригинален начин в духа на Православието, за което ще стане дума по-късно в тази статия. 14 Виж Й. Зизиулас, От маска до личност, Београд, 1985. 15 Виж Мат. 3: 17; Лука 3: 22. 16 Виж Гал. 4: 4 – 9. 17 Виж 1 Йоан 4: 7 – 8; 8: 3. 18 Виж св. Григорий Богослов, За богословието, 1, PG 36, 12. Превод: Андрей Романов Списание Мирна, бр. 22 [поръчай]
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 610
Блогрол
1. православна младеж
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
