Край Преслав се събират всевъзможни езотерици, еретици и лунатици, в това число и живи богомили от Хърватия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Шантавели от цял свят се събират на богомилски събор край Велики Преслав утре. Целта им е „честване създаването на богомилското Учение, дало културата, ренесанса на Европа, 2-рия златен век на България, демокрацията, болниците, училищата за деца в света и много други неща“, според организаторите. Какво да очакваме: живи богомили от международния богомилски център в Загреб, Хърватия; изложба на енергийни картини; сутрешни практики за желаещите: Паневритмия, ци-гун, фалун - дафа, йога; музикални изпълнения на духовна музика от Учителя и др. на цигулки; вечерен огън и тихи раздумки около него с приятели от цялата страна и чужбина; участници от Италия, Франция, Румъния, Босна и Херцеговина, където нашите нови богомили са направили първите новобогомилски пътувания. Приключението си има и цена – 155 лв. на калпак.

Така, ако изразът „шантавели“ ви стои полит-некоректно, тогава да назовем участниците в Богомилския събор с истинските им имена: окултисти, езотерици, еретици. Така по-добре ли е? С две думи – поклонници на Бащата на всяка лъжа. Защото Иисус от Назарет го е казал пределно ясно и точно „Аз съм Пътят и Истината и Животът…“ И още: „Ти си Петър и върху тази скала ще съградя църквата Си“… Богомилите са лъжци, които са извън Църквата. Какви са техните съвременни фенове – всеки може да си отговори сам.

„По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия“, пише презвитер Козма преди 10 века.

„Богомилството погубва човешките души, а тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова”, написа в специално обръщение към миряните варненският владика Йоан преди няколко дни.

„На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки. Разведени, парясници, скитници, калугери и калугерки, избягали от манастири като мене, вдовици, крадци, разпопени дятци и попове, злоупотребители, гонени от царската власт, възрастни и младоци, всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина. През тия дни слушахме проповедите на Теодосий Калеко и на поп Лазар, който пристигна от Търновград във вторник с телохранители, наричаше се ангел и седеше отдясно на Калеко… А в събота с изгрева потеглихме през горите, кой с когото иска, аз с Арма, но щом напече, поп Лазар се съблече гол, сложи на срамотите си кратуна и заповяда всички да се съблечем и да се наредим един зад друг — мъж зад жена. Отидох в храстите, съблякох се, сложих кратуната, а тя, като хвърли всичките си дрехи, разплете косата си, уви я край бедрата и тръгна пред мене… Някои започнаха да крещят; да правят срамни движения, а Калеко вървеше начело и пееше тропар на дявола.“ – това пък пише в своя „Антихрист“ Емилиян Станев.

Та, за какъв „ренесанс на Европа, втори Златен век на България и демокрация“ говорехме?!

Всъщност, съгласен съм с организаторите на Богомилския събор – че богомилството трябва да бъде изучавано. Но само със същата цел, с която Луи Пастьор е изучавал микробите…