- Д-р Методиев, как тълкувате знаците, които бяха отправени от учредителното събрание на ДОСТ – приветствието на страна на управляващата партия в Турция, дамата с хиджаб, откриването с думи от Корана, произнесени на турски?
- Тълкувам ги като ненавременни, предизвикателни и опасни. Цялата символика на мероприятието имаше подчертан етнически и религиозен характер. И то не от традиционен европейски порядък. Огледайте се около нас – на юг, север, запад. Погледнете на какво приличат югоизточните райони на Турция, Солун, Брюксел, Париж, македонската граница… 
Кой в днешната ситуация позволява да се правят такива партии? Каква инвестиция в бъдещето е това? Какви процеси залагаме за години напред? Чета из медиите, че някои си правят тънки сметки така да разцепят гласовете на българските граждани с турско самосъзнание. Други да дръпнат част от този електорат към себе си чрез коалиционни сметки. Не сме държава от такъв мащаб, че да си правим кризи, които си мислим, че после можем да управляваме. Реагира се веднага на възникнали проблеми.

- Според данни на „Галъп“ 2/3 от българите Лютви Местан защитава интересите на Турция. Регистрацията на ДОСТ определено ще бъде предизвикателство за българския съд. Каква е вашата прогноза за изхода от този процес?
- Нещата много напреднаха. Партията очевидно набира подкрепа, има ресурси, демонстрира самочувствие. На учредяването имаше представители на четири посолства. Това направи много лошо впечатление. Няма никакво съмнение, че цялата могъща машина на турската държава е уплътнила гърба на формацията. Съдът и службите за сигурност трябва да си преровят папките за ОМО „Илинден“ и да преценят как ще отреагират. Това Народно събрание е толкова раздробено и ниско като качество, че си мисля, че няма да събере необходимите подписи, за да се сезира Конституционния съд. Важна е и позицията на правителството. Но такава не се чува. Президентът е ясен – той работи само за бежанците, против руснаците и за електронно гласуване. А и Турция ни държи с липсващата граница и някои други неща. 

- По повод думите, че където се говори турски език, там е Турция, се чу следното тълкуване: не можем да упрекваме Турция, че гони националните си интереси, проблемът е защо ние не преследваме интересите си там, където се говори български език. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Напълно. Не мога да обвинявам управляващите в Анкара заради това, че си гонят целите като държава. Грубо, малко по азиатски, но си ги гонят. Ситуацията показва, че у нас дойде моментът за силно лидерство. Държавата трябва да поеме контрола върху границите. Паралелно да се блокира възникването на потенциалните етнически и религиозни проблеми: сепаратизъм, пантюркизъм, ислямизъм. Знам, че е трудно да се казва „не“ на големия съсед, но управляващите затова са избрани. Ако не могат да го правят, историята ще ги помете. 

- Посланик Гьокче също присъства на форума. Откровено предизвикателство към българската държава?
- Няма процент над 100, за да ви отговоря с него. Няколко парламентарни партии и стотици интелектуалци да искат да напуснеш страната през декември, външният министър да каже публично да си ходиш през март, а ти да преливаш от щастие на учредяването на партия през април, си е откровена провокация. Но така са му наредили от Анкара – явно има задача и трябва да я завърши. 

- Общественото внимание е насочено и към мигрантската криза. Нейното развитие в България намира израз в засилването на доброволните отряди, които патрулират на границата и залавят нелегално преминалите. Герои ли са тези българи и какъв риск крие създаването на структури, паралелни на държавните?
- Тези момчета и момичета, каквито и да са, вече записаха имената си върху камък в българската история. Няма другаде в Европа такъв феномен. Българинът показа нещо уникално на скованото от ужас европейско общество. Това е факт, който трябва да се отчита  и, разбира се, да се анализира. За мен това явление се корени дълбоко в българската традиция и история. Свидетели сме на някакви здрави инстинкти. Ние, като общество, знаем, преживели сме, носители сме на мъдрост. Не случайно сме най-старата национална държава на континента. А държавата е хора, а не институции. Институциите, както се вижда, фалираха. Либералите сега скачат срещу доброволците по границата, обиждат ги, присмиват им се, сатанизират ги, сезират наред, но така и не предлагат решение или изход от ситуацията. Защото идеите им са изначално погрешни. Те искат да заместят човека с институция. Е, няма как да стане. Човекът е в центъра на политиката. 

- Референдум в Холандия отрече асоциирането на Украйна към ЕС, но ЕК няма да се съобрази с решението на холандците. Как си обяснявате действията на Брюксел?
- Случаят с холандския референдум е много показателен. Жестоко се подиграха с холандците и ги унижиха. Пуснаха ги да си играят на плебисцит. Хората гласуваха, изразиха позиция и накрая от Европейската комисия им казаха: няма значение, пак ще направим какво си искаме. Поне да правеха нещо, а те правят само глупости – украинската криза, терористичната криза, гръцката, бежанската, британската криза...  Нека някой каже, че това не е либерална диктатура от съветски тип. Реално демокрацията е фиктивна и чрез други механизми се подменя волята на избирателите и неудобните правителства. Въпросът е докога може да продължава това. Така или иначе консервативният призрак вече броди из Европа.