-----------------
Всеки човек се явява сам за себе си ново 
отражение на Бога,но затъмнено от греха на непослушанието.
Тази неголяма сянка върху душата на всеки човек
са неговите различни лоши наклонности.
Колкото числото на тези наклонности е по-голямо, толкова по-многочислени и драматични са ситуациите в човека.

Но Бог е милостив към всеки човек.
Знае недъзите на всяка душа.
Той я поставя в такова положение, в което тя би могла по-скоро да се изцели и да замени сянката, която я покрива, със светлина.
Ако тази сянка е гордост, Господ поставя душата в скромни жизнени условия, за да се научи тя на смирение и да се избави от застрашаващата я страст.

Ако тази сянка е себелюбие, Господ поставя душата в положение, в което за нея ще бъде леко да жертва себе си за благата на другите.

Ако душата е склонна към отчаяние, Господ я настанява в самия център на напрегнатата работа, където за нея няма да има време да се предава на своята страст.

Ето защо често ни се струва, че ние някак си не се намираме на своето място.
Но независимо от положението, в което Бог поставя душата, Той непрестанно следи за всяка една душа и е готов да дойде на помощ със Своите благодатни лекарства.
В зависимост от това колко тежко се оказва положението на човека, толкова по-обилна е благодатната помощ на Бога.

св.Николай Велимирович

 

Остаряваме, ако станеш на 40, 50, 55, колко ти остават още? На 70-75, 80 - 85 си заминаваш. Проста логика. Направи една разходка из гробищата да видиш къде лежат всички... след немного и ти ще си там...