..Христос идва да ни спаси, но от какво? Какво е това, което чувстваме като най-голяма заплаха за нас; което стои до нас и саркастично се надсмива над всички наши житейски стремежи? Смъртта е тази, която стои наблизо и се подсмихва, когато кроим планове за живота. И тук се поражда всевечният въпрос: дали е възможно тварното да влезе в общение с Нетварния? Ако отговорът е положителен, това означава превъзмогване на смъртта и тлението.(...) Колкото и човек да е силен, смъртта е по-силна от него. Всичко това обаче било до времето на Христос. От тропарите на Велика събота можем да усетим разтърсващата сила на това събитие – слизането на Христос в пространството на тъмата и смъртната сянка…(...) След Христовото Възкресение изборът дали ще живеем или ще умрем е наш… Думите на Сартр „Адът – това са другите” изразяват идентичността на нашата цивилизация, и днес ние се превръщаме в ад за другия. Преди Сартр обаче живял един друг човек, който, когато виждал някого на пътя, го поздравявал с думите „Христос воскресе, радост моя!“. Това бил св. Серафим Саровски. Какво превръща ада в радост? Това са думите, които св. Серафим казвал преди да изрече „радост моя“, а именно „Христос воскресе“! Това е истинската победа над смъртта.
Сега ще ми кажете: „Но нима всеки ден не умират хора?“. Да, но трябва да помним, че това е биологичната смърт, която е била дадена, както казахме, като дар от Бога, за да не стане злото вечно. Ако обаче до Христовото идване реката на времето течала към смъртта, след Възкресението на Христос тя обръща своя ход и сега се влива в царството Божие. В една от коленопреклонните молитви на Петдесетница, посветена на починалите, се говори за това, че за Божиите раби не съществува смърт. Когато напускат своето тяло, те се отправят към Бога и това е упокоение и радост. Преселение.(...) Това, което Църквата предлага на човека, е възможността той да преодолее смъртта и да се обожи. Това е мярата, която Божията любов задава на човека. Това е смисълът на Христовото Въплъщение. Христос стана Човек, за да може човекът да стане бог. Това е целта, смисълът на неговото съществуване и когато той го осъзнава, успява да вложи този смисъл в живота си чрез любовта, благостта и отварянето към другите…    

Разпети петък е не просто ден, в който не се работи, но е най-страшния ден в историята на човешкия род. Денят, в който творението осъди и уби Твореца си! Същият, Който стана човек, за да даде възможност на човека да стане бог. Но човекът предпочете да бъде съдник. Такъв си е и до днес... И все пак - има надежда, щом на Страшния съд ще ни съди Сам Бог. Щеше да бъде безнадеждно, ако Бог ни оставеше да се съдим сами, без Него, по човешки...
Е, вместо това Разпнатия Творец показа на творението Си, че има Възкресение. Само трябва да се научим да обичаме като Него и да спрем да съдим. Защото и съденето, и спасението са Божие дело. За нас е само Възкресението.