Къде е България в тази

сложна схема

Турци или бежанци – това е въпросът, пред който ще се изправят лидерите на 28-те държави - членки на ЕС. Те ще трябва да решат кое е по-добре за собствените им страни и за цялата общност. Да провалят сделката с Турция за задържане на огромните миграционни потоци към континента и да не се съгласяват на вдигане на визите за турски граждани до окончателното изпълнение на всички критерии от страна на Турция. Или да се съгласят, рискувайки въпреки това, миграционен поток и увеличаване на бежанци и икономически мигранти. Пресен опит за това е падането на визите със Сърбия, което

доведе до масова

емиграция към

Западна Европа

Има много гласове “против” и не малко гласове “за” вдигането на визите с Турция.

Какви са проблемите, които могат да възникнат от това?

1. Увеличаване на миграционния и бежанския поток въпреки всичко. Всъщност не толкова отдавна ЕС вдигна визите за Западните Балкани и в рамките на месец страни като Германия бяха удавени от искания за бежански статут. Проблемът толкова се изостри, че година по-късно Брюксел вече обсъждаше връщане на визите за сърби, албанци, македонци, босненци и черногорци.

При актуалната бежанска криза този проблем се видя отново – на второ място в статистиките за подадени молби за бежански статут след Сирия бяха регистрирани именно граждани на тези държави.

2. Изнасяне на вътрешнополитически проблем като кюрдския в Европа. Реверансите към Ердоган и затварянето на очи пред отявленото нарушаване на човешките права и потискането на малцинствата ще вкара в този конфликт като активен участник и целият ЕС.

3. Неволно укрепване на Ердоган. Че това не е партньорът, с когото ЕС трябва да прави компромиси, е ясно и от последните събития в Анкара.

Премиерът

Давутоглу

се оттегля,

макар че именно той е човекът, който договори сегашната сделка. След оттеглянето му Ердоган ще назначи за премиер избран от него човек и така ще увеличи пълномощията си в държавата по втория начин, след като не успява засега да събере гласове за промяна на конституцията в своя полза. Той от години се стреми към прехвърляне на по-голямата част от пълномощията на премиера върху президента.

4. Намаляване на сигурността, като се отваря възможност за по-лесен достъп до европейските държави на терористи. Това е аргумент, който винаги работи пред избирателите, и дори и статистиката досега да не го е потвърдила, той ще помогне сериозно за промяната на политическата карта в Европа,

изтласквайки

още по-напред

избуялите крайни

популистки

партии

Именно тези крайни настроения сред немалко европейски граждани са причина за стигането до този на пръв поглед нерешим проблем: кого да предпочетат – турците или бежанците. От кого ги е страх повече: от бягащите от война или от евентуални икономически мигранти от Турция. Като вероятността все пак да няма катаклизъм при падането на визите за Турция, съвсем не е малка. А и все повече държави си оставят вратички за действие в случай на изненада. Франция и Германия например се борят, макар и не открито, за вкарване на клауза, че визите ще се върнат, ако бежанският поток се увеличи.

Сделката с Турция си има и положителни страни.

1. Истината е, че Турция се превърна в проблем за ЕС едва когато в първия си мандат самата Меркел ясно каза, че страната няма място в ЕС като пълноправен член. Това освободи Анкара от изпълнение на поетите ангажименти и макар и да не суспендира преговорите, те забуксуваха. Брюксел пък загуби възможността да влияе на турската политика, да настоява за реално изпълнение на цели като борба с корупцията, спазване на човешките права, гарантиране на свобода на пресата, свободен живот за малцинствата. До този момент силата на Европа се криеше именно в обещанието: “Ако правиш като нас, ще станеш един от нас.” Отменяйки това правило, угасна и привлекателната му сила.

2. Факт е, че Турция изпълнява своята част от сделката и спря бежанския поток. През март т. г. от Турция в Гърция са пристигнали 27 000 бежанци, през април те вече са само 3500. Април е и първият месец от повече от година, в който в морето не се е удавил нито един бежанец.

3. Икономическите предимства от падането на визи за турски граждани ще бъдат големи. Да не говорим за чисто личните. Да си извади един турски гражданин виза за ЕС, досега бе свързано с невероятни изисквания. Освен показване на доходите за последните три месеца се искаше покана от домакин, който също да демонстрира добри доходи, здравна застраховка за минимум 30 000 евро, билет за връщане, адрес за отсядане и какво ли не още. Процедурата за вадене на виза трае три месеца и няма гаранция, че ще е успешна. Десетки хиляди турци така и не успяваха да посетят свои близки, да участват в сватбите или да тъжат на погребенията им.

Къде е България
в тази сложна
схема?
В икономически план България само ще спечели от падането на визите за Турция. Страната е в икономически подем и допреди влизането на България в ЕС търговията с български партньори бе оживена, но след това замря. Премахването на хилядите бюрократични изисквания ще улесни сътрудничеството с турски фирми, както и работата на турски фирми и бизнесмени у нас. Политически обаче нещата са твърде сложни. Какъв трън в очите на част от управляващите е Турция, се видя в нескопосаните поправки на Изборния кодекс, които отрязаха от възможност за гласуване голяма част от българските емигранти с единствената цел да се пресече активността на българските турци в Турция.
Така премиерът Бойко Борисов ще бъде поставен между чука и наковалнята – от една страна, Брюксел очаква от него да не спъва споразумението с Турция. А пък Ердоган е в състояние да си отмъсти съвсем реално, ако точно България сложи прът в колелата му.
Стига да реши, той може да наводни страната с бежанци и европейските ни партньори да не ни окажат солидарна помощ, в случай че сме основен виновник за провала на сделката с Анкара. От друга страна, казвайки “да”, Борисов ще рискува подкрепата на Патриотичния фронт за управлението си.