Сагата с непълнолетното момиче започва още преди 7 месеца. Емине се връща от Коран курс - популярна в региона форма за запознаване на децата с Корана, и решава да ходи на училище със забрадка. Това обаче противоречи на вътрешния правилник на училището.

„В училището не се допуска носенето на шапки, забрадки, бурки, слънчеви очила, а нашият правилник е разработен на основата на закона за народната просвета и за правилника за приложение на закона за народната просвета, в което е цитирано, че образованието е светско, а нашето училище също е светско, общинско, и то е длъжно да спазва законите на държавата”, коментира директорът на СОУ „Христо Ботев" Митко Джуков.

На семейството на Емине са дадени алтернативни варианти - детето да сваля забрадката в клас или да бъде преместено в Духовното улилище в Момчилград.

В разговор с бащата, който работи като експерт в Главното мюфтийство, той отказал да предприеме мерки срещу доброволното решение на дъщеря му, която смятала, че е закъсняла със забулването, което според Корана ставало още на 11 години. Тя отказва да се мести в друго училище. Затова последвала заповед за изключване, оспорена впоследствие пред инспектората. Девойката обаче завела дело срещу заповедта на директора за преместването и в друго училище.

„Ние сме спазили законовата уредба, направили сме всичко възможно ученичката да остане в училището”, допълни Джуков.

Във Вълкосел живеят 3500 души, всички са мюсюлмани, но нито едно момиче не ходи забулено. Тук темата е широко обсъждана.

„Никога не съм ходила в училищата със забрадка. Не е редно”, отбелязва Небие, жител на Вълкосел. В клас деветокласничката била като всички други, като изключим външния й вид.

„Държи се напълно нормално и с учителите и с учениците. Общува с учениците, доколкото ми е известно с моя си клас по моите наблюдения”, каза Инцавка Дерменджиева, класен ръководител на Емине.

Преди 4 години друго момиче заведе дело за дискриминация срещу директора на училището в Горно Краище, което загуби.