православни записки :: за любовта към ближния

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.05.2016 10:33 - за любовта към ближния

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:

48 Когато Христос заповядва „обичай ближния”, Той не мисли, като мнозина други, че трябва да обичаме само добрите и праведните, здравите и хубавите, ами и недобрите, и неправедните, и болните, и чумавите, и гърбавите, и слепите, и лудите, и грозните, и гадните, и отвратителните. С една дума, всички, които Той обикна — само Той и никой друг. А това е невъзможно за човек, който не обича Бога и който чрез любовта към Бога като през някаква небесна призма не разпростира любовта си върху всичко, което е създал Бог. Както когато някой влюбен обича не само своята любима, но и нейния сакат сродник, и не само новата ѝ копринена рокля, но и старите ѝ изхабени дрехи.

49. Любовта не е едно от чувствата на сърцето. Любовта е царица на всички благородни и позитивни чувства. Преп. Теодор Едески казва: „Любовта с право е наречена майка на добродетелите, глава на закона и пророците“. Всички останали благородни и позитивни чувства са като нейни придворни дами. Затова апостолът пише на колосяни, че любовта е съвършенството. „Любовта е свръзката на съвършенството“ (Кол. 3:14). А на солунци: „Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово“ (2 Сол. 3:5). Истина, любовта е най-късият път към царството небесно. Любовта унищожава разстоянието между Бога и човека.

50. Чуй сега, дъще, и тази тайна. Бог е съвършена личност, затова Той е съвършена любов. Бог е съвършена личност, затова Той е съвършена истина. Бог е съвършена личност, затова Той е съвършен живот. Затова и Христос рече на вселената тези потресни думи: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6), като с думата „път” нарече любовта. Затова любовта, като път, е сложена на първо място. Защото само чрез любовта се стига до истината и живота. И затова е речено в Словото Божие: „Който не обича Господа Иисуса, да бъде проклет“ (1 Кор. 16:22). Как да не бъде проклет онзи, който е извън любовта, а следователно и извън истината и живота? С това той е проклел сам себе си.

51. Тялото не може нито да обича, нито да мрази. Не може тялото да се обикне в тялото. Способността да обича принадлежи на душата. Когато душата се обикне в тялото, това не е любов, а желание, похот. Когато душата се обикне в душата, ала не чрез Бога, това е или почит, или жалост. Когато пък душата чрез Бога се обикне в душата, без оглед на това как изглежда тялото (красиво или грозно), това е любов. Това е истинската любов, дъще моя. А в любовта е животът.

52. Ученият привлича със знанието си, богаташът с богатството, красивият с красотата, вещият с вещината. Всеки от тях привлича ограничен брой лица. Само любовта привлича всички човешки същества. Привличащата сила на любовта е неограничена. Ученият и неукият, богатият и сиромахът, вещият и невещият, хубавият и грозният, здравият и болният, младият и старият — всички искат да бъдат обичани. Христос разпростря любовта си върху всички и с любов привлече към Себе Си всички. С любовта Си Той обхвана и мъртвите, отдавна изтлели и забравени от хората.
"Стослов за любовта"
Св.Николай Велимирович

Нагоре