- Г-н Ралчев, днес в Разград тамплиерите се събирате на своя 22 конвент, казано по-просто на годишното си отчетно събрание, за да направите преглед на свършеното от вас през 2015 г. Има ли от какво да сте доволни?

- Като всяка неправителствена организация Велик приорат България има основни цели. Това, което ни различава е, че ние работим за икуменизъм между християнските църкви, за разширен диалог. За прехвърляне на мостове към други вероизповедания с цел намаляване на напрежението на верска основа, ако има такова. Работим за подпомагаме на християни в беда и естествено се занимаваме с благотворителност. Като основният акцент е интелектуалната благотворителност. Купуваме книги и ги разпространяваме безплатно сред подрастващото поколение с цел възпитание в християнски ценности и родолюбие. Подбираме талантливи деца и ги стимулираме.

- Орденът на тамплиерите се обявява за широк диалог между църквите? Не влизате ли обаче в противоречие с Българската православна църква (БПЦ), която избира да е по-затворена и изолирана?

- В световния орден на тамплиерите влизат православни, протестанти, католици, арменци, евреи - всякакви. Ние общуваме на един език, защото говорим за християнство. Изключително удоволствие е да видиш как църковнослужители от няколко различни църкви водят една литургия и благославят. Не става дума някой някого да обсеби, а за диалог и подпомагане на християнството. Още повече, че в този момент Европа точно от това се нуждае.

- Каква е отношението ви към отказа на БПЦ да участва във всеправославния събор на остров Крит, насрочен за 18 юни?

- Аз реагирах много остро срещу този отказ. Защото не става дума БПЦ да се съгласи с решенията му. Става дума да участва, защото диалогът винаги е по-печеливш от капсулирането. Това, че не си съгласен с този, с когото разговаряш, не означава, че не трябва да го признаваш.

- Какво цели БПЦ с неприсъствието си на събора?

- В основата на разцепването на БПЦ в началото на демокрацията беше становището за икуменизма. Да, църквата ни изстрада много, изстрадаха и християните в България. Не сме правили изследване какво щеше да стане, ако го нямаше това разцепление. Но се получи така, че вместо да е опора на християните и на хората в България, църквата ни се занимава с вътрешните си крамоли - кой кого окрал, кой какъв бил и т.н. Вместо свещениците да излязат от църквата и да помагат на християните, те се занимават със себе си. Защото е много лесно да се каже, че България е християнска държава. Да, но след това? Кой колко знае за християнството? Защо християнството е неглижирано и БПЦ е встрани? Защо все тя не е разбрана от народа? Защо ни занимава с нейните проблеми? А не е обратното - тя да се занимава с проблемите на народа и да ги лекува? Защото попът е нещо като психоаналитик. Той е и в радост, и в тъга. Подадената ръка в красив и в тежък момент винаги се помни.

- Защо БПЦ трябва да участва във всееправославния събор?

- На твърда позиция съм, че БПЦ трябва да участва в този събор, още повече че от 1902 г. не е имало такъв. Това са 114 години. Той се подготвя от 40 години. Представители на БПЦ са подписали подготвителните протоколи. Да, имало е разногласия, но това е нормално. Защо да не участва в дискусия? Никой не я кара да се съгласява. Първата крачка в изработването на всяка позиция е информираността. Срещата с всички православни християни на едно място за няколко дни, е от огромна полза. А това, че някой искал едва ли не да се чувства като православен папа, че друг теглел чергата - това са нещата от живота. Отиваш с позиция, отстояваш я и си сверяваш часовника. Животът се развива. Европа се разви. Какво става, ако църквата ни си стои затворена в килера.

- Тамплиерите опитвате ли се да се сближавате с БПЦ?

- Наша постоянна задача е да работим в тесни връзки с БПЦ. Ние не се отъждествяваме с църковна институция по никакъв начин. Но сме християни и се ласкаем от мисълта, че помагаме християнството да стига до подрастващите и до по-широки слоеве. Не сме спирали да помагаме на БПЦ за ремонти, реставриране и изграждане на нови църкви. Възстановихме изцяло стенописите в Гложенския манастир безплатно. Обидно беше, че не получихме благодарствено писмо. Даже не дойде високопоставен служител. Никой не е длъжен на никого. Дарението е дълбоко емоционален акт, удовлетворен е този, който го е направил. Този, който го получава е нормално да се държи човешки и цивилизовано.

- Как ще преодолеете нежеланието на църквата да установи диалог с вас?

- Аз имам контакти в целия спектър, включително с патриарха. В лични разговори всички казват: „Да, вие вършите много хубава работа. Но нашата официална доктрина е, че икуменизмът е ерес.“ Тогава аз задавам въпроса: „А защо се съгласявате да ви помагаме?“ Бяхме готови да направим дарение за построяването на една църква, но аз поставих въпроса, че ще искаме благодарствено писмо. Защото законът за даренията гласи, че получаващият дарението трябва да даде документ... Забележително е, че на представянето на издадената от нас книга „Българи светци“ не се яви нито един представител на Светия синод, независимо че бяха поканени. А в тази книга има 190 български светци и още много, за които няма данни. БПЦ обаче споменава 90, македонската църква - 1200, а сръбската - 1 800. Искаме да си забравим историята, включително и църковната ли? Вместо да ни кажат „браво“, ни правят „бойкот“.

- Какво друго ще отчетете на днешното си събиране?

- Всяка година провеждаме турнири по стрелба. Оказа се, че рицарите тамплиери много добре боравят с оръжие, особено дамите. На тазгодишното първенство най-добър беше резултатът на дама. Сборът от точките от първите три дами и сборът от точките на първите трима рицари беше в полза на дамите.

- Защо се насочихте към работа с деца?

- Защото има много талантливи деца, които се нуждаят от помощ, за да развият своя талант. От две години провеждаме национален конкурс за детска рисунка „Рицарят в мен“. Миналата участваха 20 хиляди деца от цялата страна, тази година - 12 хиляди. За нас е особено важно да стигнем до малките градове и селата. Тази година в село Аврен, Варненско, в училището за сираци открихме и наградихме много талантливи деца.

Провеждаме и национален литературен конкурс за ученици от 8 до 12 клас - за разказ и за стихотворение. Открихме изключително талантливо момиче от Пловдив, което получи трета награда за разказ и втора награда за стихотворение. Друго значимо събитие е международният великденски хоров музикален фестивал. Голямо удоволствие е да гледаш как изкуството сближава хората.

- Благотворителността ви кампанийна ли е?

- Не. От Велик приорат Германия получаваме помощи за общинската болница в Кърджали, Разград, Стара Загора. Три тира с медикаменти изпратихме в Украйна. Във военната болница в Киев изпратихме медицинска техника и медикаменти за около 150 хил евро. При моето посещение в Киев бях награден с един от най-високите медали на министерството на отбраната заради грижата за ранените. Същата помощ се опитахме да предоставим и на Русия, но те отказаха. Велик приорат България изпълнява деликатна задача, тъй като сме ментори на Украйна и на Русия едновременно. Развиваме тамплиерски структури в двете страни. Те ще станат велики приорати през есента на тази година, когато ние ще бъдем домакини на световния форум.

Орденът на рицарите тамплиери е асоциирана организация към ООН. Имаме наши представителства във Виена, Женева и в Ню Йорк. На няколко пъти съм бил там на важни форуми, особено за бежанците и съм изразявал позиция.

- Каква е тамплиерската позиция по отношение на бежанците?

- Позицията ни е бежанците да се разполагат в близост до своите страни, тъй като по-лесно се приспособяват и по-бързо ще могат да се завърнат в родните си места. Бежански лагери може да има на територията на Сирия, Ирак и Афганистан. Техният манталитет, трудови навици и светоусещане са близки до тези страни и адаптирането им ще е много по-лесно.

Нашият гост

Румен Ралчев е роден през 1952 г. в София. Завършил е право в Софийския университет, полицейската школа и УНСС.

Велик приор на Велик приорат (България). Стар Велик майстор на масоните.

Работил е в УБО и НСО. Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев.

От 1991 г. се занимава с частен бизнес. Президент на „Балкан секюрити груп“.