Това е доста сложна задача, която е напълно изпълнима от всеки, стига да осъзнаем, че няма невъзможни неща, когато Бог е с нас. Ние не сме сами и никой не изисква от нас да вършим нещо повече от това, което трябва да свършим през земните ни дни. Сигурно толкова лично слаби са се чувствали и Светите Отци по времето на Първия вселенски събор. Слаби, защото са се имали за обикновени човеци (което от гледна точка на времето и историята очевидно не е така), но безкрайно силни, защото Сам Бог е с тях и им дава Своята подкрепа. Да бъдеш християнин означава да проповядваш Бога правилно, да се бориш за Него с всички допустими от християнската съвест средства и да не се смущаваш от лукавостта на външния за християните свят. Няма разлика между онова време от четвърти век и днес.

Истината винаги е изисквала гласност и винаги е имало нужда от защита на вярата и проповядване на Евангелието.

Разликата, която съществува, е тази, че сега всъщност се налага да говориш за Този, Който вече е бил проповядван преди. Не е лесно да християнизираш християните. Сещам се за думи, които са казани от блаженопочившия сръбски патриарх Павле (цитатът е по смисъл):„Недей да говориш за Христос на тези, които не искат да те чуят, но живей така, че сами да те попитат”.

Всъщност днес Европа няма нужда от проповед, а от личен пример. Днешният съвременен човек може всичко сам да си открие в интернет, но това, което не може там да види и намери, е добрият пример от живота. Този пример се среща в общуването между нас, хората, но то все повече липсва. Истинската проповед е начинът на живот. Ако той е лош, и най-хвалебните стихоплетения ще са думи, обгърнати в сквернота, защото липсва връзката между думите и реалните действия.

И сега, както преди много векове, истината има нужда от защита. В тези съвременни дни Светите Отци са повече от нужни. Всъщност и днес отново по един или друг начин се полагат основите на вярата. Тези основи и сега се полагат най-вече в сърцата на тези, за които са предназначени, т.е. за всеки човек. Нека не се заблуждаваме, че времената на Светите Отци са отминали. Отминали са онези конкретни времена, но сегашните изискват същата отдаденост и ревност по Бога, защото днешното съвремие е дори по-лукаво от това преди седемнайсет века.

Слава Богу, че и сега се намират такива отци, които да казват тихо с думи и да крещят с добрия си пример що е това християнство и Кой е Този за Когото отдават живота си.

Може и днешните отци да са 318 на брой в целия свят, както са били и онези от Първия вселенски събор, а може и да са по-малко, но важното е, че Бог е съградил Църквата си върху тях и „портите адови няма да й надделеят”(Мат. 16:18)! Амин.

Автор: Свещеник Стефан Паликаров