Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2016 09:49 - СЛОВО ЗА НЕДЕЛЯ НА ОТЦИТЕ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
0




Тропар на отците, глас 8

Препрославен Си, Христе Боже наш,
поставил нашите отци светила на земята,
и с тях в истинската вяра наставляваш ни, многоблагоутробни,
слава Тебе.

Кондак, глас 8

Проповедта на апостолите и догматите на отците запечатаха едната вяра на Църквата,
която, облечена в хитона на истината, изтъкан от богословие, разкрито свише,
право изповядва и слави великата тайна на благочестието. 

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри!

Изучаването на миналото на Светата Православна Църква ни утешава и ни носи поуки. Когато ни поваля униние, когато ни връхлита отчаяние вследствие на обкръжаващото ни неверие – ние си спомняме как свети Григорий Богослов възкликвал:”Погинала е вярата в Бога, погинала е у хората.” А нали тогава е било времето, когато бил жив св. Василий Велики, когато навлизал в църковния живот св. Иоан Златоуст, когато току-що бил починал св. Атанасий Велики и била още свежа паметта за Отците от Първия Вселенски събор в Никея.

Когато ни смущават ереси и разколи, ние си спомняме какви сътресения е преживявала в древността Светата Църква от лъжеучения. Как тържествували лъжеучителите. Нали в края на четвърти век, във времето на победата на арианите, в Константинопол останала верна на Православието само една домашна църква! А как се разправяли еретиците с враговете си! Достатъчно е да си спомним Константинополския арихепископ св. Павел Изповедник, удушен по време на богослужение със собствения му омофор. И след такова тържество на неверие и ереси Църквата проживяла още 17 века. Стои непоколебимо и ще стои во веки веков.

Оттук и поуката за нас: не биха били страшни за нас изпитанията, ако вярата ни е крепка, ако имаме готовност за изповедничество на тази вяра.

Историята на Вселенските събори е поучителна за нас още в това отношение, че тя свидетелства за голямата ревност, която проявявали древните християни и техните пастири за запазване истините на вярата и църковното предание от всяко произволно изменение. Те мъжествено противостояли на силните на този свят, нерядко покровителствуващи еретиците и били готови да претърпят всякакви изпитания заради целостта и чистота на Православието. Пред лицето на такива ревнители на Христовата истина, трябва да се посрами равнодушието към вярата на днешните християни, проповядващи безразличие в изповядването на вярата. “Нека всеки вярва, както си иска – провъзгласяват съвременните волнодумци, - не стеснявайте свободата на съвестта”. Но към какво може да доведе тази разюзданост в религиозното изповядване? Към нищо друго, освен към пагубно разединение на християните във вярата и любовта. Това ли е желал нашият Спасител Господ Иисус Христос, Който в Своята първосвещеническа молитва преди кръстните страдания със сълзи се молил събраното от Него стадо да не се разпръсне при предстоящите гонения и появата в средата на християнското общество на еретици: “Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние”/Иоан 17:11/. 

Имало е време, когато единението в християнското общество било твърдо и ненарушимо. Както разказва книга Деяния на светите апостоли, “множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”/Деян.4:32/. Но не продължили дълго мирът и единодушието в християнската Църква. Още в апостолско време започнали да възникват ереси и разколи. Св. Иоан Богослов известявал на верните, че “в света влязоха много прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът”/2 Ин 1:7/. Св.ап. Петър предрекъл на верните, че между тях ще “има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен”/2 Петр.2:1,2/. Но така както всяко зло, по Божие допущение неизбежно в света, десницата на Всевишния направлява към добро, ние трябва твърдо да вярваме, че и злото на религиозните разделения не без цел се допуска от Бога. Св.ап.Павел казва: “трябва да има помежду ми разногласие, за да изпъкнат достойните между вас”/1 Кор.11:19/. Ние не трябва да падаме духом пред лицето на случващите се в света изкушения и съблазни от страна на лъжеучителите, заплашващи да ни отделят от единството на изповядване на православната вяра, но мъжествено да отблъскваме всяко еретическо празно мъдруване. За нас трябва да бъде несъмнено, че който говори противното на веропределенията на Вселенските събори, той очевидно, провъзгласява ерес, и ако такъв не се вразумява от словото на истината, съхраняваща се в Православната Църква, то от него, като еретик, всеки православен християнин, по заповедта на апостола, трябва да страни/Тит.3:10/. Да страни не само със сърце, но и със слух, тъй като хитрите и отровни речи на лъжеучителите и раздорници църковни по-бързо от всичко могат да отровят душите на слабите и неукрепналите във вярата, подкопавайки в тях доверието към проповедниците на православието. Днес много противници на Христовата истина разпространяват книги, в които ту явно, ту под прикритие се проповядват вредни учения. Днешната преса изобилства с материали насочени против църковните установления и свещенослужителите с тайната цел да се подрони доверието към църковните учреждения и да се отклонят християните от единомислие във вярата и любовта.

Всеки християнин трябва се пази от увлечения по проповядваните в днешно време разрушителни учения. Стойте твърдо в Православната Църква и “всичко изпитвайте, о доброто се дръжте”/1 Сол.5:21/. Амин.

Автор: 
Прот. Валентин Свенцицкий

image



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172626
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031