а Глава на всички ни е Христос
------------------------------
Глава на Църквата е Христос,
тяло – ние хората, християните. 
Апостол Павел казва:
И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата (Кол. 1:18).
Църквата и Христос са едно.
Тялото не може да съществува без своята глава.
Тялото на Църквата се поддържа, освещава и живее чрез Христа. Той е Господ, Всесилният, Всезнаещият, Който е навсякъде и всичко изпълва, нашата подкрепа, нашият Приятел, нашият Брат.
Стълбът и Крепилото на Църквата.
Той е Алфата и Омегата, началото и краят, основата, всичко. Без Христа не съществува Църква.
Христос е Женихът, а всяка душа е невеста.
Христос съедини тялото на Църквата с небето и земята.
С ангелите, хората и всички създания, с цялата Божия твар, с животните, птиците, с всяка малка тревица, с всяко малко на¬секомо. Така Църквата стана пълнота на Тогова, Който из¬пълня всичко във всичко (Еф. 1:23), тоест на Христа.
Всичко е в Христа и с Христа, вътре и заедно с Христа.
Това е тайнството на Църквата.
Христос явява Себе Си в единението между нас и в Своята любов – Църквата.
Църквата съм не аз сам, а заедно с вас.
Всички заедно сме Църква.
В Църквата всички сме част от тялото.
Всички сме едно, а Глава е Христос.
Едно тяло, тяло Христово: Вие сте тяло Христово, а поотделно— членове (1 Кор. 12:27)
Всички сме едно, защото Бог е наш Отец и е навсякъде.

Когато живеем в това състояние, значи сме в Църквата.
Това е желани¬ето на нашия Господ в Неговата първосвещеническа молитва – за да бъдат едно (Иоан. 17:11; 21:23) – за всички членове на Цър¬квата.
Е, това човек би могъл да го разбере само чрез Божията благодат. Изживяваме радостта на единството, на любовта.
И ставаме едно с всички. Няма по-хубаво нещо от това!
Важното е да влезем в Църквата. 
Да станем едно със съб¬ратята си, с радостите и скърбите на всички. Да ги чувстваме свои, да се молим за всички, да страдаме за тяхното спасение, да забравим себе си.
Да вършим всичко за тях, както Христос за нас.
В Църквата ставаме едно с всеки нещастен,
страдащ и грешен човек.
Никой не бива да иска да се спаси сам, без да се спасят и останалите. Погрешно е човек да се моли само за собственото си спасение.
Трябва да обичаме другите и да се молим никой да не бъде погубен; да влязат всички в Църквата.
Това има стойност.
И с това желание човек трябва да напуска света, за да отиде в манастира или пустинята.
Когато отделяме себе си, не сме християни.
Истински християни сме тогава, когато дълбоко в себе си чувстваме, че сме членове на тайнственото Христово тяло, на Църквата, чрез една постоянна връзка на любовта; когато живеем съединени в Христа, тоест, когато изживяваме единството в Неговата Църква с чувството, че сме едно.
Затова Христос се моли на Своя Отец, казвайки:
за да бъдат едно.
Повтаря го много пъти, а апостолите навсякъде го подчертават. 
Това е най-голямата дълбочина, най-висшият смисъл, който има Църквата. 
В това се състои тайнството – всички като един човек да се съединят в Бога. Не съществува друга подобна вяра.
Никоя религия не говори за това.
Казват по нещо, но не и тази тайна, тази тънка особеност на тайнството, която Христос изисква, казвайки ни, че трябва да бъдем такива, че иска да сме Негови.
Ние сме едно дори с хората, които не са близо до Църква¬та. Те са далече поради незнание.
Нека се молим Бог да ги просвети и да ги измени,
за да дойдат и те при Христа. 
Ние гледаме на нещата по човешки, действаме по друг начин и си мислим, че обичаме Христа. Обаче Христос, Който праща дъжд на правед¬ни и неправедни (Мат. 5:45), ни казва: обичайте враговете си (Мат. 5:44). 
Нека се молим да бъдем всички заедно, всички заедно в Бога. Тогава, ако живеем това, ще имаме и съответните резултати, ще имаме помежду си любов и единство.
За Божиите човеци няма разстояния, макар и да са на хиляди километри един от друг.
Където и да се намираме, всич¬ки сме заедно. Колкото и да са далеч от нас нашите събратя, трябва да ги подкрепяме. На мен по телефона ми се обаждат хора от един град, който се намира на бреговете на Индийския океан; казва се Дербан – ако го казвам правилно – и е в Южна Африка, на два часа път от Йоханесбург. 
Тези дни дори дойдоха до тук, придружавайки един болен до Англия и ме посетиха, за да му прочета молитва. 
Много се трогнах.
Когато Христос ни свързва, не съществуват разстояния.
Когато си тръгна от този живот, ще бъде по-добре.
Ще бъда по-близо до вас.
==================
Из книгата: „Старецът Порфирий Кавсокаливит. Живот и слова”, стр. 128-131