православни записки :: ОСНОВАНИЯ ЗА ИКОНОГРАФСКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА БОГ И СВЕТЦИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06.2016 12:27 - ОСНОВАНИЯ ЗА ИКОНОГРАФСКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА БОГ И СВЕТЦИТЕ

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:

====================
Но с какво право ние рисуваме непостижимия Бог?
Защо например в иконата на Св. Троица
изобразяваме Бога Отца като старец с бели коси
(та такъв ли е Бог Отец ?), а от дясната Му страна второто лице на Св. Троица Божия Син, като по-млад мъж, на"д Тях пък Светия Дух като гълъб ? Възлюблени," за да представяме така Бога ние имаме библейски основания. Бог в Своята, същност е наистина непостижим Трй е дух, невидим, безкраен, всесъвършен. Но ето, Той, Непостижимият, е благоволил да се открива на някои свети мъже в достъпни видения, понятни за човешкото ограничено съзнание. Тъй например св. пророк Даниил свидетелствува : „Видях, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото му беше бяло като сняг, и космите на главата Му — като" чиста вълна“ (Дан. 7:9).
Разбира се, нцкой няма да каже, че тая картина, в която Даниил видял Бога Отца, изчерпва съдържанието на Неговата същност.
Но все пак тя ни дава основание да рисуваме в. относителна вярност Бога Отца като Старец с бяла коса и брада. Бога Дух Свети рисуваме пък или като гълъб, защото тъй е благоволил да се яви при кръщението Господне на р. Йордан, или като огнени пламъчета над главите на апостолите, защото в такъв видим образ е слязъл над тях на Петдесетнйца.
А второто лице на Св. Троица Божия Син ние рисуваме като човек, защото Той е благоволил, бидейки Бог, да стане човек, да приеме плът и да живее между човеците! Рисуваме Го пък от дясната страна на Бога Отца, понеже в Писанието тъй е казано за Него: „Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога“ (Марк. 16:19). Тъй го е видял в предсмъртните си видения и св. първомъченик Стефан, свидетелствувайки: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога“ (Дея. 7:56).
Ако Свещеното Писание ни казва това, кой смъртен би посмял да му противоречи?
Ако Богу е било угодно да ни разкрие отчасти
Своята непостижимост в достъпни за нас" образи и форми, кой от човеците би могъл да оспори представянето на тия боговдъхновени откровения в картини? Що е картината? Средство за изразяване"на виде- ното и чутото. Но не е ли и езикът такова средство за изразяване на виденото и чутото ? И ако оспорваме картините, защо да не оспорим думите на човешкия език? Та нима те могат да изразят Неизразимия и да обхванат Необхванатия ? Ала, ако тъй "разсъждаваме, няма ли да стигнем до отричане на проповедта като средство за описване на Бога ? Няма ли тогава да отречем и Свещеното Писание, което чрез "думи ни разкрива Божествените тайни, доколкото това е възможно за човешкия език? Иконите не са нищо друго, освен понятен език за учащите се, нагледно Евангелие за народа, живо поучение за ония, които обичат Господа и Неговите светци !
Иконите ни говорят всякога истина, разкрита в Свещеното Писание, разказана в неговите божествени страници, или вз^ти из живота на Божиите угодници. Едни икони ни предават Св. Богородица с Богомла- денеца на ръце. Други — разни сцени из дейността и чудотворството на Спасителя.
Трети — събития из живота на светците или самите светци. Всичко това е истина! И като истина то силно действува върху душата на вярващия. То подхранва любовта към Бога и към Неговите угодници. То доближава до Бога. Тук най-добре се чувствува разликата между идолите и иконите. Идолите отдалечават от Бога, иконите ни доближават до Него.
Представянето* по нагледен начин на разни божествени истини и събития, на лица и случки било из Свещеното Писание, било из житията на светците, действува еднакво благодарно не само върху съзнанията на простия народ, но и върху религиозното чувство на най-ду- ховно издигнатите и високо интелигентни люде, които обичат Бога. ,Св. Григорий Ниски, който бил всестранно образован, свидетелствува за себе си: „Аз виждах нерядко в живописно изображение, как Авраам принася своя син Исаака в жертва на Бога и никога не минавах без сълзи покрай това зрелище.
Тъй живо изкуството представя тази история“.
А Амасийският епископ Астерий говори, че той не може да гледа, без да заплаче от умиление, на живописно изобразените мъчения на св. Евтимия.
___________________________________
„Нашата любов“
архим.Серафим (Алексиев)

Нагоре