Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2016 08:58 - $ЩРИХИ ОТ АНТИСЪБОРНАТА ПРОПАГАНДА $- или тюрлю гювеч от богословие и политика
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.06.2016 02:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Калин Янакиев

image


от девет реки вода

След като, въпреки усилията си, Московската патриаршия не успя да „стопира“ провеждането на Всеправославния събор на о. Крит (Вселенският патриарх Вартоломей най-сетне престана да отстъпва пред натиска на РПЦ и отказа, пред лицето на режисираното „оттегляне“ на три поместни автокефални църкви, да отложи Събора), в руските медии и в проруските и зилотски нашенски сайтове изригна истинска пропагандна истерика. Опорните точки на тази пропаганда се изработват и пускат буквално в движение една след друга и са една от друга по-абсурдни.

Разбира се, най-масово утвърждаваната е, че Съборът в Крит въобще не е Всеправославен  – „провалил се е“ като Всеправославен – щом на него не присъстват всичките автокефални църкви.

Съвсем резонно обаче младият учен Сергей Брюн (в статията си „Пневматофобия“[1]) посочва, че Съборът не би могъл да се нарича Всеправославен не ако на него по една или друга причина, в последния момент, не са дошли представители на всичките автокефалии, а само, ако на него не са били поканени (призовани) всичките признати поместни църкви, представляващи каноничната пълнота на вселенското Православие.

Да, но те не само всичките бяха призовани на Събора, ами и – което е още по-решаващо – само преди пет месеца (през януари 2016 г.), в лицето на своите предстоятели, на Синаксиса в Шамбези, приеха тържествено както темите (дневния ред) на Събора, така и датата на неговото откриване и неговия регламент. С две думи – най-официално и отговорно отвърнаха на съборния призив, взеха всеправославно (в най-формалния смисъл на понятието) решение за провеждането му. Това всеправославно тяхно решение (повтарям – на всички предстоятели на поместните автокефалии, включително на Българската, Грузинската, Антиохийската и Руската) не може да бъде отменено – както резонно е заявил на Събора архиеп. Иов – „от никоя църковна институция“, защото и не съществува институция над всеправославно съборната. А това вече означава, че събралите се на о-в Крит представители на (цели) десет православни поместни църкви са – към днешна дата – Всеправославен събор, на който чисто и просто четири от призованите на него и официално приелите през януари дневния му ред не са се явили – отклонили са се т. е. – пак към днешна дата – от вселенското съборно единство на Православната Църква. За това отклоняване на поканата и отричане от поетия ангажимент, БПЦ, спомняме си, обяви едва петнадесет дни преди откриването на Събора, Антиохийската и Грузинската патриаршии – десет дни преди него, а Руската – позовавайки се на тях – буквално 3-4 дни преди Петдесетница.

Да, утвърждавам след С. Брюн с пълна убеденост и аз: един събор е Всеправославен, ако на него са призовани (поканени) всички, имащи канонично право да са негови членове и е още повече Всеправославен, ако участие в него са приели и заявили всички поканени. Неявяването на някои от поканените и още повече, поелите ангажимента да дойдат на Събора, не прави този Събор „съборче“, „епископска конференция“ и т. н. (както остроумничи про-Московската пропаганда), а единствено прави неявилите се на него отклоняващи се от вселенското единство на Църквата.

Впрочем, на всеки що-годе запознат с историята й от епохата на Вселенските събори е известно, че точно така са били трактувани подобни случаи през онези образцови за Църквата векове.

С две думи: Съборът в Крит е Всеправославен, защото на него по принцип са поканени всички и продължава да е Всеправославен и днес, в момента, в който се провежда от представителите на цели десет от четиринадесетте автокефалии и в отсъствието на само четири от неявилите се и нарушили с това ангажимента си поместни църкви. Толкоз.

Всеправославният събор не е Всеправославен „щом нас ни няма“: това иска да внуши с „опорната точка“ руската противосъборна пропаганда. И да – тя нямаше да е пропаганда, а оправдана теза, ако Руската църкване бе поканена на Събора, бидейки православна. Но тя не просто бе поканена, но в предварителен порядъкналожи (по признанието на цитирания миналия път митроп. Иларион Алфеев) за него и своя регламент и своя дневен ред. След това не отиде, привличайки Българската, Антиохийската и Грузинската църкви и на това основание го обяви за не-Всеправославен.

Но ако „всеправославността“ зависеше от явяването или неявяването на една или друга от призованите на Събор църкви, не е ли очевидно, че всеправославността щеше да зависи от произвола на автокефалиите, коитоименно биха я позволявали или опразвали по своя воля или каприз. Истината на Православието е напълно противоположната: всеправославността (Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква) е първична реалностспрямо всички, които от своите места и „юрисдикционни територии“ се събират около единия „пренебесен и мислен“ Христов Жертвеник, както се изповядва в Литургията. И ето – вътре в нея – в тази „Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква“ на определени множества от нея е дадено (и пак от всеправославното единство) да се само-оглавяват (да имат авто-кефалия) в определена територия. Ето защо всеправославността никак не се нарушава от това, че една или друга (пък дори и цели четири) автокефалии се отклоняват от единството. Тогава те чисто и просто отпадат от всеправославността, отделят се от нея, а тя си остава все същата, макар и с по-тесен земен обем.

Като безпомощна вариация на тази първа опорна точка, в дните непосредствено предшестващи откриването на Събора бе опитано и пропагандното му неглижиране като събор (само) на „гръко-Православието“, в противовес на „славяно-Православието“, което го „бойкотирало“ (разделение, експлоатирано от Русия още в по-миналия век, в рамките на идеологията на панславизма като геополитическо оръжие на Москва). Само че на Събора се явява и Румънската (не-гръкоезична) патриаршия, а това „разваля схемата“. За да я „закърпи“ известният Андрей Кураев произведе монструозното разделение на „ромейско“ и „славянско“ Православие. Румъците, божем, също както „гърците“ се имали за приемници на „ромеите“, римляните и като такива се събрали заедно в отделност от „славяните“.

Тази вариация като цяло можеше да се тиражира обаче, само до момента, до който Москва – както се оказа напразно – се надяваше, че Сръбската църква ще продължи да настоява, Съборът „да се отложи“ и няма да иде на него, а пък и без това зависимите от РПЦ Чешка и Словашка и Полска православни църкви ще последват „славяните“. Е, не стана. Съборът днес е и „гръцки“ и „ромейски“ и „славянски“ и, въобще – както си и беше обявен – Всеправославен, на който не се явиха четири от призованите църкви и които затова могат спокойно да бъдат наречени схизматичната (по отношение на вселенското Православие) „църковна империя на Москва“. За огромно съжаление БПЦ попадна в тази схизматична част.

предишните събори не са били коминтерн

Втората и (вече) съвсем безумна „опорна точка“, имаща за цел не просто да неглижира, но и да „демонизира“ Събора в Крит, прозвуча в последните дни от страниците на един от Малофеевите сайтове orthodoxy.ru[2] (и бе преведена на български в друг проруски наш „електронен вестник“)[3].

Реагирайки на направеното от определени архиереи на Събора предложение той да започне да се свиква регулярно на четири или поне на седем години веднъж, за да свикнат поместните църкви да живеят вселенски църковен живот (какъвто безспорно фатално са отвикнали да живеят), споменатият български „електронен вестник“ ни поразява със следния превод на заглавието: „Всеправославният събор иска да сложи ръка на всички (подразбира се – поместни – б. м.) църкви“.

Заглавието е богословски абсурдно отвсякъде. Да кажеш, че „всеправославният“ събор, т. е. Съборът на Православна-та Църква искал „да сложи ръка“ на всички поместни църкви; да заявиш, че това е нещо ужасно, означава отново да кажеш, че поместните църкви стоят над „Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква“, която всеки православен изповядва в Символа на вярата и затова и тази последната не може да „слага ръка“ над „свещената“ им автокефалия.

Превръщането на Всеправославния събор в регулярна „постояннодействаща структура“ казва ни се в тази бездарна статия, щяло да представлява някакво „наднационално министерство по делата на Православието, което, тълкувайки фалшиво (това се заявява като ясно от само себе си – б. м.) църковните канони, ще претендира да управлява поместните църкви, намесвайки се в делата им. Следователно – така излиза от пропагандното писание – Църквата (и църквите) по определение, по правило, по норма са си „национални“, а „над-националният“ Всеправославен събор е някаква „девиация“, която би могла да се приеме като прецедентна реалност само ако е „консенсусно“ договорено (според наложения от Московската патриаршия регламент) събрание на национално-църковните събрания – автокефалиите, но в никакъв случай като нещо регулярно, защото тогава такъв Събор би могъл да се „намесва в делата на поместните“ национални църкви.


Много ми се ще да чуя коментара на „стриктно-православните“ богословстващи публицисти по този, граничещ с открито изповядване на ереста на етнофилетизма абсурд. Помнят ли те, че въобще Църквата (като такава) е над-национална, че в нея „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28, вж. и Кол. 3:11), че тя е създадена като „Бог изпървом посети езичниците (ἔθνη  – букв. „народите“), за да си създаде от тях народ (λαὸς– букв. „Божий народ“) на Свое име“ (Деян. 15:14) и че отпадането от нейната над-националност (под предлог на защита на автокефалността на юрисдикцията й) е равно на отпадане от λαὸς τοῦ θεοῦ (т. е. собствено от Божия народ, от Църквата) обратно в съвкупността от ἔθνη  (сиреч в съвкупността от „езичниците“)? Всеправославният събор въобще не е „наднационално министерство за управляване на поместните църкви“, а събраност на Тялото на Църква-та, на което „поместните“ (национални) църкви са „членове“, само ако (и докато продължават да) са членове на товаТяло.


да станеш еретик само за да си в кюпа с паралиите
Да се клейми по-нататък Всеправославния събор (регулярно събиращ се на четири или седем години) като някакъв „източен Ватикан“, стоящ над автокефалиите е безумие още и затова, защото за разлика от „западния“ (собствено) Ватикан, той не е единолична (или единолично оглавявана) корпорация, а Тяло на равноправни и равночестни църкви. „Източен Ватикан“, в който се събират цели десет от поместните православни църкви (защото за яд на Москва толкова се събраха в Крит) и на който се противопоставят само четири (колкото и „древни“ и „големи“ да са те), в името на приетата за ултимативна ценност тяхна автокефалия – не е ли това абсурдно?

Да се утвърждава това, именно е близко до ерес и тя би следвало да се нарече не „източен папизъм“, а – като по-нататъшно развитие на етнофилетизма от края на 19 в. – „автокефализъм“.

Но за това по-подробно може би следващия път.

 

 


[1] http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100662/catid,50/id,22788/view,article/

[2] http://orthodoxy.ru/node/1121

[3] http://glasove.com/categories/novini/news/vsepravoslavniyat-sybor-iska-da-slozhi-ryka-na-vsichki-cyrkvi

само не разбрах професора чел ли е това писмо:

ПИСМО ЗА ПРОМЕНИ В ПРЕДСЪБОРНИТЕ ДОКУМЕНТИ  автор: Свещен Кинотис - Св. Гора Атон,

image

 

Свещен Кинотис

 

Света Гора

 

Атон

 


 

Прот. номер Ф.2/7/1085              КАРЕЯ, 12/25 май 2016

 


 

До Негово Благочестно Всесветейшество

 

Всепочитаемия наш Отец и Владика

 

Господин г-н Вартоломей

 

Фенер

 


 

Всесветейши Отче и Владико,

 

Синовно и с най-дълбоко уважение във Възкръсналия Христос радостно приветстваме Ваше Благочестно Всесветейшество с любимия в цял свят поздрав „Христос воскресе".

 

Според древните устави на Света Гора се събрахме на Извънреден Двоен Свещен Събор, като взехме почтително предвид:

 

а) Вашето почитаемо патриаршеско писмо от 11 март 2016 г., чрез което нашият Свещен Кинотис се осведоми относно свикването на Светия и Велик Събор и получи подготвените шест предсъборни текста за Светия и Велик Събор.

 

б) Вашето Патриаршеско и Синодално Окръжно послание от 20 март т.г., в което се поставя като първа цел и смисъл на Всеправославния Събор „да покаже, че Православната църква е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, единна в Тайнствата, и най-вече в Светата Евхаристия, и в православната вяра, както и в синодалността (съборността, б.пр.)" и се оповестява, че „всеправославно съгласуваните и внесени за Светия и Велик Събор текстове се обнародват и поставят на разположение на всеки добронамерен вярващ за негова информация и осведомление, както и за изказване на неговото мнение и неговите очаквания от Светия и Велик Събор".

 

В отговор на бащинското поощрение на Ваше Благочестно Всесветейшество ние, заедно с всички в Света Гора боголюбиво подвизаващи се отци, се молим горещо на единия Истински наш Бог, Възкръсналия Господ Иисус Христос, да благослови и да благопоспешества високото дело на Светия и Велик Събор за благото на Неговата Църква и наистина да покаже единството на Светата наша Православна църква, тази именно, която е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.

 

Затова, изследвайки с подобаващо внимание и старание предсъборните текстове, желаем благоговейно да изложим пред Вас следното:

 

Уважаваме и по достоен дълг почитаме Майката Велика Христова Църква и Вас, Вселенския патриарх и наш отец. Непрестанно се молим за мъченическата Първопрестолна Църква и подкрепяме Вселенската патриаршия в носенето на дълговековната тежест на нейния кръст. А когато възникват въпроси, които тревожат съвестта на Светата Православна църква, със синовно уважение и любов, както са правили и предшестващите наши отци, ние изразяваме почтително нашето мнение и предложения.

 

Свидетели сме на усилния и добросъвестен стремеж на представителите на Светейшите Православни църкви във Всеправославните предсъборни съвещания за съставянето на предсъборните проектодокументи, които бяха публикувани след решение на Събранието на почитаемите Предстоятели (21-28 януари 2016 г.)

 

Същевременно считаме, че някои пунктове в предсъборните текстове се нуждаят от по-голяма яснота, така че да изразяват по-ясно светоотеческото предание в историята и съборното наследство на Църквата. Смирено излагаме нашето мнение по тези пунктове, както и предложения за преценка и използване от Църквата.

 

Първиятпункт е относно еклисиологията. Формулировката „Православната църква, която е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква", правилно е поставена като челна в началото на текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", с идеята и разбирането, че тя изразява нейната единственост. Обаче Светият и Велик Събор, като по-висш съборен орган от предсъборните съвещания, ще трябва да допълни формулировката на дадения текст и да избегне термина „Църква" относно инославните, като използва вместо него термина „християнски доктрини и изповедания". Така инославните ще знаят вече ясно какво ние, като искрени православни техни събеседници, мислим за тях. В тази посока по-правилно би било във втория пасаж на параграф 6 от този текст да се формулира: „Православната Църква познава (вместо признава) историческото съществуване на други християнски изповедания..."

 

По-нататък, понятието за единството на Църквата се нуждае от уточнение. Вярваме, че към Нейното единство принадлежат само членовете на Православната църква, като Тяло Христово, които участват в „славата" (т.е. в боготворящата благодат на Светия Дух), за която се молъ Великият Архиерей и наш Господ Иисус Христос. Само за тях се казва „да бъдат едно, както ние сме едно", според тълкуванието на богоносните Отци (св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски). Ще бъде от полза за всички,както за самосъзнанието на православното паство, така и за инославните, да говорим за завръщане на отделилите се в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която е нашата свята Православна църква и която съхранява непокътната „съществуващата нерушима връзка между точната вяра и общението в тайнствата" [1], както тя е изразена от Вселенските събори.

 

В този смисъл на своето единство Църквата „развива винаги диалог с отпадналите от нея, близки и далечни", и така има възможността да изрази своята апостолска природа „в новите исторически условия" [2], като има за обективна цел да проправя пътя за тяхното завръщане към нейното единство в Светия Дух. По-конкретно, предлагаме в член 5 последната фраза „на загубеното единство на християните" да бъде формулирана така: „на възвръщане в истината на отдалечилите се от нея християни".

 

Вторият пункт, в който ще трябва предсъборните текстове да бъдат променени, така че те да отразяват многовековното самосъзнание на Църквата, е отнасящото се до двустранните и многостранните междухристиянски диалози. Начинът, по който те са водени, както и ходът на богословските диалози, не е задоволителен за цялостното изпълнение на Църквата. Относно това нашият Свещен Кинотис се е изказвал в течение на времето по различни поводи чрез официални текстове срещу богословските съглашения с инославни и е протестирал за съвместните молитствания и други богослужебни действия (литургични целования и др.), чрез които се дава погрешен образ за единство помежду им, както това се споменава в нашия текст ΕΔΙΣ от 9/22 април 1980 г. По-конкретно, в член 18 на текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", следва да се уточни, че Православната църква съвсем не е възможно да приеме единството на Църквата като някакво междуизповедно приспособяване или като участие в съвместни молитви и други богослужебни действия, които провокират смут в съвестта на православното изпълнение. Затова не можем да не изкажем силното си безпокойство и нашите основателни несъгласия за по-нататъшно участие на православните в Световния Съвет на Църквите (ССЦ).

 

Трето, що се отнася до „Правилника за организацията и работата на Светия и Велик Събор на Православната църква", разбираме практическите неудобства, затова и отминаваме цялостния проблем по начина на организацията и равночестното участие на епископите. Във всеки случай, във връзка с член 22 на текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", където се упоменава кой е „крайният съдник по темите на вярата" [3], е възможно той да се направи по-ясен чрез уточнението, че църковното Предание признава като краен съдник по темите на вярата съзнанието на цялото църковно изпълнение, което бива понякога изразявано от отделни лица или от архиерейски събори, или от верния народ и което бива утвърждавано чрез синодални решения.

 

Също считаме, че в решенията на Светия и Велик Събор трябва да се упоменат и великите Събори на Православната църква, станали след Седмия Вселенски събор (тези при Великия Фотий през 879 г. и при св. Григорий Палама 1341-1351 г., както и онези, които отмениха униатските псевдосъбори от Лион и Флоренция), като чрез упоменаването на тези Събори, догматическите и еклисиологически разлики с инославните (относно Филиокве, тварна благодат, папско първенство и др.) стават напълно ясни.

 

Четвъртият и, колкото до нас, последен пункт се отнася до духа на текста „Мисията на Православната църква в съвременния свят". Текстът се отличава с духовна чувствителност, но считаме, като светогорци и наследници на исихастката аскетическа традиция, че той би се допълнил по-подходящо (за предпочитане в параграф VI 13) с по-разгърнато изложение на съответната православна антропология и космология, както тя е формулирана главно от св. Григорий Палама. По-конкретно може да се допълни следното:

 

„Бог може да се открие на човека в непосредствено общение с него, когато човек се подвизава в Христа и Го търси постоянно чрез умната молитва. Цел на тази строга и тайноводствена духовност е обожението (ἡ θέωσις), тоест личното преживяване от молещия се на божествената Светлина на Преображението. Необходимо условие за горното е, че личностната завършеност, общението с Бога и Неговото откровение могат да се постигнат само в пространството на Църквата. Цялата подвижническа борба се осъществява единствено чрез Божията благодат, а не независимо от нея (като напр. чрез прилагането на различни техники, срещащи се в разни стари и съвременни мистически течения или чрез автономното развиване на човешкия ум и познание).

 

В този контекст централно място заема различаването между същност и нетварни енергии у Бога. Бог не остава непристъпен за човека, а влиза в непосредствена връзка и лично общение с него чрез нетварните Си енергии. Така човекът участва в божествения живот и става бог по благодат. Божията енергия не е някаква неопределена сила или свръхсила; тя е живият личен и Троичен Бог, Който става достъпен и причастен за човека, и Който навлиза в историята и живота му, за да „стане човекът съобщник на божествената природа", носейки в себе си Неговия „образ" и вървейки към „подобието" чрез подвижничество, добродетелен живот и безстрастие".

 

Чрез така описания боготворящ път в човешкото сърце идва Христовият мир, „мирът свише", който е коренно различен от понятието за световен мир, преследван чрез междурелигиозни инициативи и прояви.

 

Всесветейши Отче и Владико,

 

Като дълбоко оценяваме трудовете на усърдните труженици в предсъборните съвещания, можем да кажем в заключение, че предсъборните текстове имат нужда от някои подобрения, така че да изразяват съборното убеждение на Светата наша Православна църква. Принасяме синовна молба да вземете предвид и тези изложени тук след внимателно обмисляне и молитва наши предложения, така че Светият и Велик Събор да „бъде автентично изражение на каноничното Предание и дълговековен църковен праксис чрез дейността на синодалната (съборната, б.пр.) система" [4] на Църквата. Тогава радост голяма ще бъде на небето и на земята, и ще се избегнат евентуални разцепления и схизми, като цялото изпълнение на Църквата „с една уста и едно сърце" ще прослави Пресветия Троичен Бог - надеждата за спасение на целия свят.

 

Накрая, като отправяме горещи сърдечни молитви към Възкръсналия Господ за Ваше Благочестно Всесветейшество и за успешното преминаване на свикания Свят и Велик Събор, оставаме с най-дълбоко уважение и синовна преданост

 

Всички от Извънредния Двоен Свещен Събор

 

Представители и Предстоятели

 

на 20-те Свещени Манастира на Света Гора - Атон

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

[1] Текст на 5-то Всеправославно предсъборно съвещание „Отношенията с останалия християнски свят", парагр. 3.

[2] Пак там, парагр. 4.

[3] Пак там.

[4] Вашето Патриаршеско писмо, 11.3.2016.

 

Превод от гръцки: йеродякон Атанасий Зографски, Анула Христова

Редакция: д-р Десислава Панайотова, гл. редактор на Официалния сайт на БПЦ-БП

 

   
Още от "Православна мисъл": 2016-06-13 СЪЩЕСТВЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ СЪС СВЕТИЯ И ВЕЛИК СЪБОР 2016-06-07 Слово за Възнесение Господне 2016-05-31 ПРАВОСЛАВИЕТО ДНЕС - Видеобеседа от 18 май 2016 г., София
 
   

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 733490
Постинги: 1286
Коментари: 1090
Гласове: 593
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031