В България имаме организации, с които помагаме на кучета, цигани, бежанци и какво ли не, а за истинските и стойностни българи, няма защита!
Горките ни баби и дядовци, горките ни родители, горките ние! Ако не си отворим очите и не решим проблема за нашата принадлежност към православно-християнската цивилизация на духа, ние ще сме на същото положение с разликата, че на нас няма да има, кой да ни помогне! Решението е едно: обединение, а не разделение и всеки, каквото си е заслужил да се погрижим да си го получи, ако не се покае пред Бога, Църквата и народа ни.
Това не се търпи вече! До кога ще бъдем неми свидетели на тия безобразия! Кой ще спре народа! Стига сме блеяли, като агнета на заколение! Какъв народ сме братя и сестри? Направо робско племе !?



- Какво правиш?
- Гледам филма "Пълна лудост".
- Всеки ден го гледам на работата.



Тръгнал из дебрите на съвремието, нашият народ вече почти е забравил себе си, загърбил е извора на своя живот — Христа, приклекнал е край зловонните локви на днешната лъжекултура и лъжепросвета и се мъчи от тях да утоли своята изконна жажда по нещо добро, нещо истинно, нещо вечно — нещо свято. Народното падение започва с личното падение на всекиго поотделно и завършва с всеобщото падение на целия народ. Тук се корени и сегашната национална катастрофа и безизходността на днешното зло — във вътрешната духовна катастрофа на българина, в разпада на неговия духовен живот и нравствените му устои. Всички сме виновни пред всекиго и всички за сегашното състояние на Родината! Всички без изключение носим отговорност за Св. Православие — със своя нравствено-ценностен избор, с възпитанието на своите деца, с отношението си към светата наша православна вяра. Ето как се сбъдват върху ни думите на Търновския светител Климент! Не е нужно човек да е пророк, за да съзнава, че националното единство е възможно при едно единствено условие — наличието на духовно единство на един народ. Преди Освобождението това духовно единство намираше израз главно във всеобщата жажда за свобода. А после? Получил дългожеланата свобода, възползува ли се от нея нашият народ по евангелски? Посвети ли той усилията си на своя всегдашен, верен Благодетел — Христа. Не. Подири мними благодетели в Европа и отвъд големия океан и получи дваж и триж по-тежки вериги от турските — веригите на лъжекултурата и лъжепросветата, които го лишиха и от изконните негови добродетели — любовта към правдата, целомъдрието и трудолюбието, и го доведоха до нихилизъм, какъвто българската история не познава! И нещо много по-страшно — до загубата на неговия нравствен идеализъм, който макар и да се преплиташе със земното, все още носеше в себе си следи от небесното, неизличени и след дългите години несамостоятелност. Ето как самостоятелността при липса на духовна зрялост лиши народа ни от неговите очи — от светите и богоносни наставници, които той имаше в лицето на преп. Йоан Рилски, на своите благоверни царе и йерарси, на всички досега просияли български светии. Последните български светци — новомъчениците, ни предадоха своето свидетелство... А какво остана днес от това?...НАРОДЕ ????

Днешните българи се интересуват главно от едно — преуспяването в тоя свят; поробили се духовно на една чужда на християнството неоезическа ценностна система, те са отхвърлили сродството си с Христа, а оттам — сродството си със своите православни прадеди, престанали са да се интересуват от ценностите на Евангелието, на Царството Божие. Загубата на тези идеали ги е довела до блатото на нихилизма и днес вече България е безсилна да ражда велики личности; нещастието на народа ни обаче не е спряло дотук, станал духовен и материален просяк, той не усети нищетата си, не се върна към светоевангелските си идеали, но все повече затъва в тресавището на материализма и скотоподобието.

Разпадът на народите е съществено стъпало към царството на антихриста.