По своята природа християнството е универсално, има
вселенски характер и е предназначено за всички хора от
всички епохи. Както заявява ап. Павел, в Христа няма
юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки
пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата църква е една
и неделима, но от древност съществуват поместни
православни църкви, каквито са Българската,
Румънската, Сръбската, Руската и пр.
Единството на Църквата не се опровергава от битието
на отделните национални църкви. Те са клоните на едно
вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.
Българската църква е първата славянска църква в света.
Повече от единадесет века тя води нашия народ към
духовен напредък, святост и спасение. В продължение
на тези единадесет столетия от нейните недра са
излезли хиляди Божии угодници от почти всички
категории на християнската святост ­ равноапостоли,
благочестиви царе и царици, светители, преподобни,
мъченици и други. Техните имена, както казва
Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота
(Откр. 3:5). Те са звезди върху българския
небосклон, чието сияние никога няма да помръкне.
Неделя на Всички български светии е най-новият,
подвижен празник в нашия църковен календар.Денят на
Всички български светии е уникален празник. На него
Църквата отдава почит към всички исторически личности,
живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата
вяра и са били предани на светото православие. Били са хора
на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната
ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни
история има своите
мъченици.Освен тези светии, които са отбелязани в
църковния календар, на българската земя са просияли
много светители, преподобни, пустинници и мъченици,
като се почне от преди покръстването на българите и
след това до ново време. По време на османското робство
башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите
ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този
ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети
хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по
нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни
подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и
скромно от този свят, които светят със невидима
светлина от небесния небосклон.Неделя на всички български
светии празнуваме след Неделя на Всички светии -
първата следПетдесетница. С възпоменанието им в
богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество
и благословение над целия български народ.Първият
известен по име български светец е едновременно княз и
мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за
християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям
син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат
си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравот
а изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам,
ще се разпространи по цялата българска земя...". Действителнo
не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.
Да споменем
св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно
славянските народи и им предадоха златния ключ към
вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са
и техните ученици, които разпространяват Христовото слово
и православната култура сред нашия народ. Почитаме
ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски,
Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.За разлика от
сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо
място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му
цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.В галерията на
българската святост не липсват образите на епископи
като св. Климент Охридски,Иларион Мъгленски,
Патриарх Евтимий, който героично защитава
Търновград от азиатските пълчища,
Софроний Врачански, който просвещава
българите във време на хаос и безправие.
Днес нашето
монашество е в упадък, но не трябва да забравяме,
че народът ни е откърмил многосветци-монаси.
Редицата им се води от всебългарския закрилник
св. Иван Рилски чудотворец, който основава
най-големия и най-красивия манастир на Балканите.
Негови духовни последователи са тримата отшелници
в македонските предели ­ Гавриил Лесновски,
Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също
св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски,
Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър
от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.
Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици,
пострадали за вярата си от иноверци. Имената на първите
мъченици са свързани с късната античност, когато
християнството се разпространява на Балканите.
Това са личности приели мъченичеството в името на
Христовото вяра по време на гоненията срещу християните – например Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.
Първият мъченик на Българската църква от български
произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота.
Той приел християнството три десетилетия преди
покръстването на България. Защото отказал да се отрече
от християнството и да се върне към вярата в Тангра,
св. Боян-Енравота загинал, посечен по заповед на брат си
хан Маламир. Сред сонма на българските мъченици са и
26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври
1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от
папски пратеници, които ги принудили да приемат
уния с папата и неговото върховенство.Най-много са
българските мъченици от времето на Османското робство,
когато православната вярата трябва да бъде защитавана от
асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски ­
млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през
1802 година. През тази епоха мъченически загиват за
вярата исв. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски,
Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски,
Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска,
Никодим Албански и много други.В календара на
българската църква могат да бъдат вписани още
имена, но за това е необходимо специално
синодално решение. Въпреки това има личности,
които без да присъствуват в сегашните църковни
календари в миналото са били почитани като
светци и продължават да са обект на такава почит
от местното население – например
св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от
турците през 1737 г. или Рада Пловдивска,
убита също от турците в средата на ХІХ век.
През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява
втората неделя след Петдесетница да бъде обявен
за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил
отслужва първата литургия за празника в столичния
храм "Свети Седмочисленици". Това е една от
първите големи инициативи на Българската патриаршия,
която възстановява своето патриаршеско достойнство
само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава
Денят на Всички български светии има постоянно
място в българския църковен календар.
Канонизираните за светци българи са 104.
Всред тях има

• дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,
• четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),
• трима войни.
• осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църквапреп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.Все пак, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли твърде малко българските светци в сравнение с руските или гръцките, например. Да, така е ­ оскъдни са сведенията и житията на български подвижници и това не се дължи само на унищожението на писмени паметници през турското робство. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, но малцина са били онези, които за слава Божия са пожелавали да съхранят спомена за богоугодния им подвиг. И дори тези светци, за които знаем, като че ли не почитаме с дълбоки религиозни чувства. Тъжно е, че на празника на св. Иван Рилски неговият манастир не са изпълва с народ. А те, българските светци, не са просто национални герои, с които трябва да се гордеем. Те са преди всичко молитвени ходатаи за всички вярващи ­ не само българи, но в цялата Вселенска църква.Като си припомняме подвизите на българските светци, нека отправим топла молитва към тях, за да закриля и пази Бог от гибел българския народ и го изведе по пътя на доброто и светлината.Йеромонах д-р Павел Стефанов

В най-ново време на небосклона на българското църковно небе изгряха две нови звезди на светостта, неотдавна канонизирани: Преп. Паисий Хилендарски и преп. Софроний Врачански. – Чрез своята „История славяноболгарская“, написана с паче перо и мастило от сажди, но и с кръвта на любещо Бога , народа и България сърце, преподобни Паисий извърши преврат, революция в душите на нашите сънародници и възкреси българския народ из гроба, в който го бяха положили турци и гърци. – Свети Софроний, пряк и най-бележит и заслужил ученик на преп. Паисий Хилендарски, е ревностен разпространител на „История славяноболгарская“, от която той сам през 1765-та година е направил в Котел препис; усърден проповедник на словото Божие на роден език сред нашия народ през най-тежки и усилни години, сладкодумен учител и вещ педагог в килийното училище в град Котел, сеяч на народна просвета, автор на първата новобългарска печатна книга „Неделник“, пламенен родолюбец, търпелив страдалец, бележит общественик, велик, лъчезарен и незалязващ безсмъртен образ. Само преди няколко години изгряха, като духовни звезди на небосклона на българската святост и новомъченичество и баташките и новоселски мъченици, а тази година просия и св. Серафим / Соболев/ богучарски архиепископ и софийски чудотворец...

Нашите светци са сродни и близки на нас, но ако се взрем в себе си, можем ли да кажем, че се стремим да изобразим техните отличителни черти в нашите души? Преди да се молим Богу за собственото си спасение, ние трябва да се замислим как да възвестим на другите това благовестие на живота. Ние трябва да изпълняваме служението си на Божии пратеници в света и да не мислим за бъдещето. Бъдещето така или иначе ще дойде. Да помним, че няма нищо по-голямо от любовта, с която да положим душите си за своите приятели. Най-важното е: ние, християните да бъдем тези, които винаги и навсякъде с живота си да свидетелстваме за Бога.