„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. (Мат. 6:24)

(Св. Иоан Златоуст. Тълкование на Еванглеието от Матея. Беседи 16-44. Издание на Свещеническите братства в България. С., 1935, с 84-91.)

1. Виждаш ли, как Христос малко по-малко отстранява пристрастието към сегашните блага и, като предлага обширно слово за презрение на богатствата, разрушава властничеството на сребролюбието?

Той не се задоволил с това, което казал по-рано, макар да говорил много и силно, но присъединява и други – по-силни подбуди. Що може сега да бъде по-поразително от произнесенитe думи, ако богатството действително може да ни отдалечи от служението на Христа? И що заедно с това е по-желано, ако, като презираме богатството, можем да имаме истинско разположение и любов към Христа? Което винаги съм говорил, него ще кажа и сега: именно, подобно на изкусния лeкар, който показва, че от неизпълнението на неговите съвети произлиза болест, а от тяхното изпълнение – здраве, Христос и с едното, и с другото, т. е., с ползата и вредата, подбужда слушателите към изпълнението на Неговите думи.

И тъй, виж, как Христос, като унищожава препятствието, указва на нашата полза и я устройва. Не само заради това е вредно за вас богатството, казва Той, че то въоръжава против вас разбойницитe и съвършено помрачава вашия ум, но предимно за това, че то, като ви прави пленници на бездушни неща, отдалечава ви от служението на Бога, и по такъв начин вреди на вас и с това, че ви прави роби на нещата, над които вие трябва да господствате, и с това, че не позволява да се служи на Бога, на Когото вие по-вече от всичко сте длъжни да служите. Както по-рано Той показал двояката вреда за събиращитe богатства на земята – и тази, че събират богатство там, дето молци го ядят, и онази, че не го събират там, дето може най-сигурно да бъде запазено, така и сега показва двояката вреда – и тази, че богатството ни отдалечава от Бога, и онази, че то ни прави роби на мамона.

Обаче Той не изведнъж изявява това, но отнапред изказва общи мисли, като говори по такъв начин: „никой не може да слугува на двама господари“. Тук под двама господари Той разбира такива, които дават заповеди напълно противни една на друга: иначе те нямаше да бъдат двама. „Множеството повярвали, пише еванг. Лука, имаха едно сърце и една душа“. (Деян. 4:32). И макар вярващите да били разделени по тяло, но по мисъл били едно. След това, като усилва казаното, Спасителят говори: той не само че не ще може да служи, но ще възненавиди и ще се отврати. „Защото или единия ще намрази, казва Христос, и другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре“.

В тези две изречения Спасителят, както се вижда, изразява една и съща мисъл; но Той говори така не без причина, а с цел, да покаже, как лесно е човек да стане по-добър. Каквото и да казваш, ще възрази някой, аз съм вече завинаги поробен от богатството, притиснат съм от него. Но Спасителят показва, че е възможно човек да се измени, възможно е да премине както на едната, така и на другата страна. И тъй, Христос, като изказал обща мисъл, за да застави самия слушател да бъде безпристрастен съдия на Неговите думи и да произнесе решение въз основа на самото дело, щом видял, че слушателят се съгласява с Неговите думи, веднага открива Своята мисъл: „не можете, казва Той, да служите на Бога и на Мамона“. Да помислим и да се ужасим от това, че сме заставили Христа да сравни богатството с Бога! Ако даже е ужасно да си представим това, не е ли по-ужасно на дело да служим на богатството и неговото самовластно господство да предпочитаме пред Божия страх?

Какво пък, ще възрази някой, нима това не се е случвало у древните? – Никога. Как пък Авраам и Иов са угодили на Бога, ще запиташ ти? – Не за богати ми споменавай, но за тези, които робували на богатството. Иов бил богат, но не служил на мамона; имал богатство и го владял, бил негов господар, а не роб. Той се ползвал от него като управител на чужд имот, не само като не ограбва чуждото, но като дава и собственото на нямащите; и което е по-важно от всичко, той не се наслаждавал от това, което имал, както сам свидетелствал за това, като казва:  „радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо?“. (Иов. 31:25) Заради това, когато се лишил от богатството, не скърбял. Но сега богатите не са такива; те, като са по-нещастни от всеки пленник, плащат данък на мамона, като на някакъв жесток тиранин. Любовта към богатството, като е завладяла тяхното сърце, подобно на някоя крепост, непрестанно дава от там своите заповеди, които са пропити от беззаконие, и никой от тях не се противи на тези заповеди. И тъй, не мъдрувай излишно! Бог веднъж за винаги е казал, че служението на Бога и на мамона не може да бъде обединено. Заради това ти не говори, че това е възможно. Когато мамонът заповядва да се граби чуждото, а Бог заповядва да се дава и собственото имущество; когато Бог заповядва да се води целомъдрен живот, а мамонът – да се живее блудно; когато мамонът заповядва да се опиваме и да се пресищаме, а Бог, напротив, – обуздава стомаха; когато Бог заповядва да презирам сегашните мирски блага, а мамонът – да се прилепям към тях; когато мамонът ни заставя да се учудвам на мраморите, на стените и на покривите, а Бог – всичко това да презираме и да почитаме истинската мъдрост: – как пък ти говориш, че служението на Бога и мамона може да бъде обединено?

2. По-нататък, Христос нарекъл мамона „господар", не заради това, че мамонът по своите качества бил господар, но поради жалкото положение на тези, които му раболепстват. Също така и стомахът се нарича бог не по достойнство, но поради бедственото положение на тези, които му служат, – което е по-лошо от всяко наказание и още преди налагането на самото наказание може да измъчва пленения. Действително, от кои ли не осъдени са по-нещастни тези, които, като имат Бога за свой господар, отхвърлят от себе си Неговата кротка власт и доброволно се покоряват на най-жестокото мъчителство, макар че от това и в сегашния живот произлиза най-голяма вреда? От това е неизразимата вреда, от това спорове, обиди, разпри, затруднения, духовна слепота, и което е по-тежко от всичко, служението на мамона ни съвършено лишава от небесните блага.

Спасителят, като доказал по-горе, че презрението на богатствата има своите изгоди, именно, запазва самите богатства и доставя душевна радост, помага за придобиването на мъдростта и осигурява благочестието, – сега доказва, че Неговата заповед може да се изпълни. Задачата на доброто законодателство не се заключава само в това, да предписва полезното, но главно в това, да го прави удобно за изпълнение. Затова и Спасителят добавя: „не се грижете за душата си, какво да ядете“. (Мат. 6:25) Но, може би, вие ще кажете: какво пък, нима всичко трябва да захвърлим? Тогава как ще живеем? На тези възражения Спасителят отговорил отнапред. Ако Той в самото начало би казал: „не се грижете“, Неговата заповед би се видяла тежка; но след като показал вредата от сребролюбието, със самото това вече направил сегашното Свое увещание удобно за възприемане. Заради това сега казал не просто; „не се грижете", но прибавил към заповедта и причината. Като казал: „не можете да служите на Бога и на мамона“, после пояснява: „затова казвам ви: не се грижете“, т. е. поради голямата вреда. Не само грижата за събирането на богатства за вас е вредна, но даже е вредна излишната грижа за най-нужните неща, доколкото чрез нея се пречи на вашето спасение; тя ви отдалечава от Бога, Който ви е създал, премисля за вас и ви обича. „Затова казвам ви: не се грижете“! Като показал безкрайната вреда от пристрастието към богатството, Христос по-нататък разширява Своята заповед. Той не само заповядва да презираме богатството, но запрещава да се грижим за нужната храна, като казва: „не се грижете за душата си, какво да ядете“. Христос се изразил така не заради това, че тук душата има нужда от храна, – тя е безтелесна, – а се приспособил към обичайния способ на израз у човеците. Пък макар душата и да няма нужда от храна, не може да пребъдва в тялото, ако то не се храни. И това свое наставление Христос не оставя недоказано, а привежда и тук доказателства, като ги взима от нашата природа и от други примери. От нашата природа: „душата не струва ли по-вече от храната, и тялото от облеклото“? Т. е., Този, Който е дал по-голямото, няма ли да даде по-малкото? Този, който образувал плътта, която има нужда от храна, няма ли да й даде храна? Заради това не казал просто: „не се грижете... какво да ядете и... какво да облечете“, но прибавил: за тялото и душата, – тъй като от тука искал да заимствува Своите доказателства чрез сравнение.

По-нататък, след като Бог дарувал веднъж душата, тя пребъдва винаги еднаква, а тялото расте всекидневно. Като желаел именно това да покаже, т. е. безсмъртието на душата и тленността на тялото, Спасителят по-нататък прибавил: „кой от вас с своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“ (Мат. 6:27) Като замълчал за душата, понеже тя не расте, Той споменал само за тялото, като показва с Това, че и тялото расте не чрез храната, но по Божий промисъл. Апостол Павел, като обяснява това с други думи, казва: „тъй че нито който сади е нещо, нито които полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.“ (1 Кор. 3:7)

Ето как Спасителят убеждава с доказателства, взети от нашата природа! С други пък примери Той така поучавал: „погледнете птиците небесни“. (Мат. 6:26) За да не би някой да каже, че грижите са за нас необходими, Той тълкува това със сравнения – както се казва – и от голямото, и от малкото; от голямото – с примера на душата и тялото, от малкото – с примера на птиците. Т. е., ако Бог се така грижи за най-ниските твари, нима няма да даде на вас това, от което се вие нуждаете?

Така Бог говори към простия народ, но на дявола не отговорил така. Как пък? „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“. (Мат. 4:4) Тук Той говори за птиците, и твърде убедително: техният пример има голяма сила. Но някой нечестивци дошли до такова безумие, че порицават и този пример. Който иска да действа по свободна воля, казват те, не трябва да взима примери от физическата природа, защото в нея действа необходимостта.

3. Какво можем ние да възразим на това? Макар тук, наистина, да действа необходимостта, но ние можем същото да правим и по свободна воля. Спасителят не казал: погледнете на птиците, те хвърчат; това за човека е невъзможно; но казал: погледнете, те се хранят без грижа. А това ние, ако поискам, можем леко да изпълним. И това доказали тези, които на дело го изпълнили. Трябва особено да се учудвам на благоразумието на Законодателя заради това, че Той, макар и да е могъл да предостави за пример човеци и да посочи на Илия, Моисея, Иоана и други подобни лица, които не се грижили за храна, за да порази още по-силно слушателите, споменал за безсловесните. Ако Той би указал на горните праведници, слушателите биха могли да му възразят, че те още не са станали подобни на тях. А сега, като премълчал за тях и като привел за пример небесните птици, пресякъл всеки повод за извинение, като подражавал и в този случай на древния закон. И Ветхият Завет ни изпраща ту към пчелата, ту към мравката, ту към гълъба, ту към лястовичката. Не малка чест ние придобивам, когато със силата на волята извършвам това, което те имат по природа. И тъй, ако Бог се така грижи за нещата, сътворени за нас, още по-вече се грижи за самите нас; ако се грижи за служителите, още по-вече се грижи за господаря. Ето защо Спасителят казал: „погледнете птиците небесни“; и не прибавил, че те нито лихварстват, нито търгуват (понеже това у иудеите се отнасяло към презрените дела), а прибавил: „не сеят, нито жънат“.

Нима не трябва да се сее, ще запита някой? – Не,Той не казал, че не трябва да се сее, но че не трябва човек да се грижи; и не казал, че не трябва човeкът да работи, но не трябва да бъде малодушен и да измъчва себе си с грижи. Той заповядал да се храним, но да не се грижим за храната. На тази мисъл намеква и пророк Давид, когато казва: „отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение“. (Псал. 144:16) Кой пък, ще кажеш ти, не се е грижил? – Нима ти не чу, колко много праведници ти представих за пример? Не виждащ ли между тях и Иакова, който излязъл от бащиния си дом без нищо? Не слушаш ли неговите молитви? – „ако Бог.., ми даде хляб и дрехи да се облека, (Псал. 144:16) казвал той. Това означава, че той не се грижил за нищо, но молил всичко от Бога. Същото изпълнили и апостолите, които, като отхвърлили всичко, за нищо не се грижили; същото показали и онези пет хиляди и три хиляди вярващи. Ако пък, като слушаш такива думи, не искаш да се освободиш от тежките светски вериги, тогава, поне като помислиш за безполезността на своята грижа, остави я. „Кой от вас, казал Спасителят, с своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“ (Мат. 6:27) Виж, как Той, като представил вече един очевиден пример, направил ясно това, което би могло да ти се покаже неразбираемо. Както към ръста на тялото си, казва Той, при всичката си грижа, не можеш нищо да прибавиш, също така не можеш да намериш храна, макар да считаш това за възможно. От това става ясно, че не нашето старание, но Божият промисъл привежда всичко това в изпълнение, което, на вид, извършваме ние сами, тъй че ако Бог ни остави, тогава нито грижата, нито старанието, нито трудът, с една дума – нищо не ще може да ни помогне, а всичко ще бъде напразно.

4. И тъй, да не мислиш, че е невъзможно да се изпълнят (Божиите) заповеди; и сега мнозина ги изпълняват. Ако пък ти това не знаеш, нищо удивително няма. И Илия мислил, че останал само той единият, но чул от Господа думите: „но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже)“. (III Цар. 19:18) Оттук се вижда, че и сега има много такива, които водят апостолски живот, както водили тогова три хиляди и пет хиляди вярващи. Ако пък ние не вярваме на това, причината е не в това, че няма добродетелни, но в това, че ние самите твърде малко вършим.

Предалият се на пиянство не леко може да повярва на това, че има такъв човек, който се въздържа даже от вода, макар мнозина от монасите да извършват това пред нашите очи. Сластолюбецът не може изведнъж да повярва, че лесно може да се запази девството; хищникът не скоро ще повярва, че има такива, които охотно раздават и своето; така и човеците, които всекидневно се измъчват от безчислени грижи, не скоро ще приемат учението за това, че може човек да бъде свободен от всякакви грижи.

А пък че мнозина с изпълнили това учение, ние можем да докажем това с примера на тези, които така мъдърствуват и в наше време. Но първоначално за нас ще бъде достатъчно, ако вие се научите да не лихварствате, да считате милостинята за добро, и се убедите, че трябва да отделяте от своите имущества за нямащите. Ако ти, възлюблений, изпълниш това, скоро ще бъдеш в състояние да изпълниш и другото. И тъй, нека пред-варително да оставим ненужния разкош, да се придържаме у умереността, и всичко, каквото мислим да получим, да се научим да придобиваме с честен труд. Така и блажният Иоан, когато беседвал със събиращите данъци и с войниците, заповядвал им да се задоволят със заплатата. Той, макар и да желаел да ги възведе към друга, много по-висока мъдрост, но тъй като те били за нея още неподготвени, предлага им по-ниска заповед. Ако той би започнал да им внушава всички заповеди, те не само че нямаше да им обръщат внимание, но нямаше да изпълнят и нисшите.

Заради това и ние ви занимаваме с нисши истини; ние знаем, че бремето на безкористието надминава вашите сили, и колкото е далеч небето от земята, толкова е далеч от вас такава една мъдрост. И тъй, да запазим поне последните заповеди. Не малък е и този урок. Наистина, някои от елините изпълнили и тази заповед, за която ние разсъждаваме, и оставили всяко имущество, макар и не с такова разположение, каквото е необходимо; обаче за вас ще бъде достатъчно и това, ако вие започнете с щедра ръка да раздавате милостиня, защото, когато ние постъпваме по такъв начин, скоро ще започнем да изпълняваме и другата заповед. Ако ли пък и това не започнем да изпълняваме, за какво прочее ще бъдем достойни, – ние, които сме длъжни да надминем ветхозаветните, а между това се оказваме по-лоши от елинските мъдреци? Какво ще кажем ние, когато, като сме длъжни да бъдем ангели и синове Божии, не пазим и човешките длъжности? Да похищават и да желаят чуждото, е свойствено на свирепите зверове, а не на кротките човеци; даже тези, които похищават чуждото, са несравнимо по-лоши и от самите зверове. На зверовете е свойствено по природа, а ние, които сме украсени с разум, и като се унижаваме до неестествено неблагородство, какво прощение ще получим?

И тъй, като си представим степените на мъдростта, която ни се посочва, да стигнем поне средата, за да можем и от бъдещото наказание да се освободим, и, като преуспяваме по такъв начин, да достигнем и висши блага, с които всички ние да се удостоим чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава и сила во веки-веков.

Амин.