православни записки :: Серафимо-Дивеевска икона на Божията Майка “Умиление”

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.07.2016 06:47 - Серафимо-Дивеевска икона на Божията Майка “Умиление”

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 337 Коментари: 0 Гласове:

Нека всички, които сме обременени от грехове, да коленичим с умиление пред Богородица, като целунем чудотворната ѝ икона “Умиление” и въззовем със сълзи: “Владичице, приеми молението на недостойните Твои раби и подай на нас, просещите, голямата Си милост”

Серафимо-Дивеевска икона на Божията Майка “Умиление”

Името и видът на килийната икона на великия светия на руската земя преподобния Серафим Саровски, която сега стои на иконостаса на съборния храм “Света Троица” в Серафимо-Дивеевския манастир, са необичайни за православната иконография. Тази икона се нарича “Умиление” или “Радост на всички радости”, но няма нищо общо със сонма Богородични икони, чиито тип носи името “Умиление” (или на гръцки “Елеуса”) и ни показва Пречистата, Чиято страна се допира до главата на Предвечния Младенец. На Дивеевската икона “Умиление” Божията Майка е изобразена без Младенеца и дори, както е прието да се счита сред богословите, в момента преди да зачене - в мига, когато Тя се обръща към донеслия благата вест архангел Гавриил с думите: “Ето Рабинята Господня; нека Ми бъде по думата ти”. Още преди общоцърковното прославяне на преподобния хиляди поклонници са се обръщали молитвено към този, казано с думите на Сергий Нилус, “кротък лик на дивната Девойка, почти Дете, със спуснати клепачи и поставени кръстообразно пред гърдите ръце”. Така че тази икона ни показва всъщност събитието на Благовещение.
“Радост на всички радости” е название, което не само е по-точно от гледна точка на иконописните канони, но и е заповядано от самия преподобен Серафим на духовно обгрижваните от него сестри от Дивеевската обител.
Старецът Серафим е имал в килията си една-единствена икона. “Би било естествено да се помисли - е написал отец Павел Флоренски, - че щом е единствена, значи е на Спасителя. Но не - не на Спасителя, а на Божията Майка - иконата “Умиление”. Както има покварени родове и народи, точно по същия начин има и чисти родове... а има и изключително чисти - така да се каже, отломки от раздробилия се първосъздаден свят, които по-малко от другите твари са изкривили образа си... те са ангели в плът, монаси по естество, цветове на света. Това са почитателите на приснодевството на носителката и средоточието на райската чистота - на Приснодева Богородица”.
В саровската килия на преподобния пред тази икона на Пречистата неизменно са били запалени седем свещници, които са заемали почти цялото пространство на стаята - като символ на седемте дара на Светия Дух. Старецът обикновено помазвал идващите при него поклонници с масълце от горящото пред иконата кандило, като изцелявал страдащите телесно и душевно. Веднъж едно доведено от богомолка дете, поразено от изобилието на светлина, започнало да тича и да лудува из килията на стареца. Майката тъкмо щяла да започне да упреква момчето, когато преподобният я спрял с думите:
- Ангел Божий играе с детенцето, майче! Как може да се спира детето в безгрижните му игри! Играй, играй, детенце! Христос е с теб!
Поради тази тайнствена уникалност на килийната икона на преподобни Серафим, дълго време, до съвсем неотдавна, не са ѝ били правени никакви копия и никъде не е имало посветени на нея храмове.
Както е известно, през земния си живот преподобният нито веднъж не е стъпвал на дивеевска земя, но въпреки това са му били открити не само текущите събития на манастирския живот, но и бъдещата съдба на обителта, на която той предрекъл невиждано духовно величие. Веднъж старецът Серафим дал на дивеевските сестри хиляда рубли и им наредил да построят още една голяма килия, като казал:
- В нея ще живее Високопоставена Господарка!
Обитателките на манастира си помислили, че при тях ще дойде да живее някоя “благородна госпожа - дворянка”, но килията все пустеела. И когато преподобният завършил земните си дни, саровските монаси предали направо в тази килия иконата “Радост на всички радости”, пред която старецът Серафим обикновено коленопреклонно се молел и пред която бил заминал при Господа. Едва тогава сестрите разбрали за каква Господарка е бил говорил старецът.
Никой не помни със сигурност точно кога и как е била пренесена чудотворната икона от Саров в Дивеево. Но скоро след това в дивеевската килия устроили манастирска трапезария и сред народа тръгнала благочестивата мълва, че иконата уж сама невидимо е преминала тук по въздуха.
Нарисуваната неизвестно от кого върху обвита с плат кипарисова дъска икона “Радост на всички радости” тогава не е имала обков и дивеевските сестри с любов са я украсявали със сплетени с молитва венци от полски цветя. А след построяването (строежът е започнал през 1848 година, петнадесет години след преставянето на стареца) на съборния храм “Св. Троица” иконата е била пренесена там и е била украсена с позлатен сребърен обков.
Оттогава тази икона е била прославена с многобройни чудеса. В Дивеевската обител честването на чудотворната икона се е извършвало на 28 юли по стар стил (на същия ден, в който се чества и Смоленската икона “Одигитрия”). С канонизацията на преподобния Серафим през 1903 година този ден по Божи Промисъл постепенно е станал един от най-почитаните в Православна Русия.

Нагоре