православни записки :: СВ. ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН, ЮРОДИВ ЗАРАДИ ХРИСТА И ЙОАН, НЕГОВ СПОДВИЖНИК

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.07.2016 13:05 - СВ.ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН, ЮРОДИВ ЗАРАДИ ХРИСТА И ЙОАН, НЕГОВ СПОДВИЖНИК - II ЧАСТ

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 1222 Коментари: 0 Гласове:

Една неделя, рано сутринта, след седемдневен пост, свети Симеон, юродствайки, взел в дясната си ръка навито месо, наречено на гръцки елада, а на латински луканка, или салам, сложил го на рамото си като дяконски орар, а в лявата ръка държал горчица, и топейки салама в горчицата, ядял; на идващите при него да се забавляват, той мажел устните с горчица. Към него се приближил и един селянин с болни очи и перде на едното око. Изведнъж свети Симеон намазал с горчица очите му. Селянинът завикал от силна болка, предизвикана от лютивата горчица. А юродивият му казал:
- Иди, безумецо, измий се с оцет и чесън и веднага ще оздравееш.
Но той не послушал светеца, отишъл при лекарите, но болестта му се усилила. После се разкаял и се зарекъл: даже и да изгуби зрението си, да изпълни заповяданото му от стареца. И когато измил очите си с оцет и чесън, още в същата минута очите му оздравели. След това светецът го срещнал по пътя и му казал:
- Ето, сега си здрав, не кради козите на съседа.
Така светецът вразумил крадеца, знаейки тайните дела на хората. На един гражданин били откраднати 500 златни монети, той скърбял за изгубеното злато и навсякъде разпитвал за него; той бил жесток към слугите си и немилостиво ги биел. Веднъж юродстващият старец го срещнал на улицата с думите:
- Искаш ли жълтиците ти да се намерят?
- Искам! Искам! - отговорил той.
- А какво ще ми заплатиш - попитал юродивият, - ако още сега намериш златото.
Той обещал 10 жълтици.
- Не ми трябва злато, но се закълни, че няма да биеш крадеца - изисквал светецът, - а също и никой друг.
И гражданинът му се заклел. Тогава светецът му открил:
- Твоят хлебар е откраднал жълтиците, но внимавай, не го бий, както и никой друг.
Човекът се върнал в дома си и намерил златото, както му казал светецът, взел го от своя слуга хлебаря, и не го бил. След това, когато поискал да бие един от слугите си за някаква вина, ръката му болезнено се схванала и той не могъл да го набие. Тогава си спомнил клетвата, отишъл при юродивия и го молел:
- Освободи ме от клетвата, юродиви, за да може ръката ми свободно да действа.
А той, сякаш не разбирайки, юродствал. И той много пъти идвал при него, настоявайки да го освободи от клетвата. Тогава светецът му се явил в сънно видение с думите:
- Ще те освободя от клетвата, но ще те лиша от златото ти и ще унищожа всичкото ти имущество. Защо искаш да биеш слугите си, които в бъдещия век ще бъдат преди тебе?
След това видение мъжът се изпълнил със страх Божий и бил кротък с всички.
За да не узнават хората за тези чудеса на светеца, той се преструвал на бесноват и на такъв, който по бесовско действие знае тайните дела на хората; затова ходел с бесноватите като един от тях, и съчувствайки им, с молитвата си изгонвал бесовете от много от тях; а други бесновати, или по-точно бесове, вселили се в хората, роптаели срещу него:
- О, юродиви! Пренебрегващ целия свят, защо си дошъл да ни смущаваш? Иди си оттук; ти не си наш; защо цяла нощ ни мъчиш и ни изгаряш?
А светецът, в престорено беснуване (защото всичко знаел от Светия Дух), изобличавал много хора в тайните им грехове: едни в нечистота, други в кражба, трети в клетвопрестъпление: всеки в неговия грях. Едни изобличавал насаме, други пред други; на трети в притчи посочвал злите им дела, за да се вгледат в съвестта си, а някои явно опозорявал за вършените от тях беззакония. И така удържал целия град от смъртни грехове, привеждайки хората към съзнание и покаяние. Мнозина мислели, че знае тайните им не от Бога, а чрез беса, смятали и него самия за бесноват. Поради това някои от неразкаяните грешници се бояли да дойдат при него или да го срещнат, но го избягвали, за да не бъдат изобличени.
По това време в града живеела една вълшебница, чародейка, виновница за много нещастия на хората. Желаейки да разруши вълшебствата ѝ, преподобният започнал често да ходи при нея, като че дружал с нея и ѝ донасял храната, която му давали, медни монети и дрехи. Веднъж той ѝ казал:
- Искаш ли да ти направя такова нещо, което, ако го носиш, никой няма да може да те упрекне и никакво зло няма да се приближи към тебе?
А тя, предполагайки, че юродивият знае нещо такова чрез бесовете, казала:
- Искам, направи ми.
Той взел малка дъсчица и написал на нея на сирийски:
- Бог да ти запрети да отклоняваш хората от Него.
Като написал това, дал дъсчицата на жената, за да я сложи на шията си, и когато тя направила това, начаса се унищожила обитаващата в нея вълшебна сила и вълшебницата престанала да вреди и да помага на когото и да е.
Старецът, заедно с някои бедняци, се приближил до една пещ, в която правели стъкло. Тук работел един евреин. Светецът седнал около пещта да се стопли, а евреинът правел бутилки. Светецът казал на своите бедни приятели:
- Искате ли да ви разсмея?
Те се обърнали към него, за да видят какво ще направи. И когато евреинът направил една бутилка, старецът отдалече я прекръстил и тя се пукнала. Когато евреинът направил друга бутилка, и тя се пукнала от кръстното знамение на Симеон; така се счупили третата, четвъртата и всички до седмата - и бедните започнали да се смеят, и казали на евреина какво е станало. Евреинът се разсърдил, взел една главня и прогонил юродивия, удряйки и горейки го. А юродивият бягал и викал:
- О, нечисти! Ще се чупят всичките ти бутилки, докато не направиш кръстното знамение на челото си.
Когато евреинът отново започнал да прави бутилки, се счупили още тринадесет, една след друга. Той, виждайки, че усилията му са напразни, макар и да не искал, прекръстил челото си и бутилките престанали да се чупят. Като познал силата на кръста, евреинът дошъл в светата църква и станал християнин, приемайки свето кръщение.
По това време се разболял един от най-известните граждани, в чийто дом преподобният юродив бил свикнал да идва и да танцува. Когато болестта му много се усилила, той имал такова видение: видял, че хвърля зарове с някакъв страшен етиопец и че между тях има залог: ако болният не хвърли три пъти шестица, победата ще принадлежи на етиопеца. И болният бил в голямо съмнение и страх. Тогава му се явил Симеон юродивият и му казал:
- Наистина, този път черният ще те победи, но дай ми дума, че отсега няма да оскверняваш повече брачното си ложе с прелюбодеяние, тогава аз ще хвърля заради тебе и той няма да те победи.
И болният се заклел на светеца във видението, че повече няма да прелюбодейства. Светецът взел заровете и ги хвърлил, три пъти се паднало шестица, и етиопецът се отдалечил от болния: като се събудил, той почувствал облекчение от болестта си. Юродивият по обичая си дошъл при него в дома му и го заплашил:
- Ти щастливо хвърли три пъти заровете, но повярвай ми, ако нарушиш клетвата, този етиопец ще те удуши.
Като казал тези думи и укорил всички, юродствайки, бързо си отишъл оттук.
Преподобният имал малка килийка, която му служела за отдих, и особено за нощните му молитви, и в нея нямало нищо освен наръч съчки. Там оставал всяка нощ на молитва до сутринта, обливайки земята със сълзи, а с настъпването на деня си сплитал венец от маслини или треви, слагал го на главата си, взимал клонка в ръката си и ходел из града, викайки:
- Тържество на царя победител и на неговия град!
В тези думи светецът наричал град душата, а цар - ума, господстващ над страстите, както обяснил това на своя приятел, дякон Иоан, при когото често ходел тайно, и подробно му обяснявал думите и постъпките си, изисквайки с клетва на никого да не казва до самата му смърт. Два дни преди смъртта си той дошъл при Иоан с думите:
- Сега бях при моя възлюбен брат Иоан пустинножителя, с когото от самото начало се открекох от света и се постригах, и го намерих много преуспял в добродетелите и в съвършенство угодил на Бога, и се зарадвах за него: защото видях на главата му венец с надпис: “Венец на пустинническото търпение”.
След това преподобни Симеон добавил:
- Видях Един славен, който ми каза: дойди, юродиви, дойди при Мене, и ще получиш не един, а много венци за спасението на много човешки души.
Като казал това, светецът въздъхнал и отново заговорил:
- Не зная за себе си нищо такова, което да е достойно за небесна награда; защото каква награда може да получи юродивият и лишен от разум освен даром, по Своята благодат, да ме помилва моят Владика? Но моля те, брате, никого от бедните и особено от монасите, не презирай и не укорявай; твоята любов нека знае, че много от тях са очистени от злостраданието и сияят пред Бога като слънце. Така и между простите хора, живеещи в селата и обработващи земята, водещи живот в незлобие и правота на сърцето, които никого не обиждат, не притесняват, но изкарват хляба си от труда на ръцете си, с пот на чело, има много велики светци: защото съм ги виждал, когато идват в града и се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, да сияят, подобно на чисто злато. Всичко, което ти казвам, господарю мой, не мисли, че го казвам от някакво тщеславие, но твоята любов ме принуди да не скривам от тебе леността на моето окаяно житие. Знай, че и тебе Господ скоро ще вземе оттук: и така, погрижи се, колкото имаш сили, за душата си, за да можеш безпрепятствено да преминеш областта на въздушните духове и да избегнеш лютата ръка на княза на тъмнината. Моят Господ Бог знае, че и аз много се опечалявам и имам голям страх, докато не премина тези страшни места, където всички човешки дела и думи се изпитват подробно. И затова те моля, чедо и брате мой Иоане, всякак се старай да бъдеш милосърден: защото в този страшен час милосърдието може да ни помогне повече от всички други добродетели, както е казано: “блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави”. Спазвай и това: не пристъпвай към божествена служба, ако имаш гняв против някого, за да не оскърбят твоите грехове идването на Светия Дух.
След като побеседвал за това и за много други неща с честния дякон, преподобни Симеон го помолил след два дни да се отбие в неговото убежище. И като си тръгнал от него, повече не се показвал в града, и до последната минута преди смъртта си не излизал никъде. Какъв бил краят му, не знае никой освен Бог и Неговите ангели: защото те присъстват при смъртта на бедните, изоставени от всички хора, както присъствали на гноището, когато умирал Лазар, както е казано в Евангелието: “умря сиромахът, и занесоха го ангелите в лоното Авраамово”. И така, тези ангели несъмнено са били и в часа на блажената кончина на Симеон, беден по дух и преподобен в действителност и тихо освободили праведната душа от чистото тяло, я понесли с радостни песни в небесните обители.
След два дни някои от бедните, които дружали със свети Симеон, като не го видели през това време, си помислили: да не е болен юродивият? И като дошли в неговото убежище и го намерили да лежи мъртъв под съчките, казали:
- Ето, юродстваше, докато беше жив, и след смъртта си остана такъв: защото не е легнал върху съчките, а е умрял под тях.
И двамина взели тялото му без умиване, без обичайното пение, без свещи и тамян, и го понесли да го погребат на мястото, където погребват странниците. Носещите светеца за погребение минавали край дома на новопокръстения християнин, който преди бил евреин и правел бутилки, и той, чувайки множество пеещи с приятни гласове неизказани песни, се приближил до прозорчето, но не видял никого, освен двама души, носещи тялото на юродивия за погребение, а гласовете не преставали да пеят невидимо. Пеели ангели Божии и този християнин усещал необикновено благоухание, изпълващо въздуха:
- Блажен си ти, юродиви - казал той, - защото, нямайки хора, които да извършат над тебе надгробно пение, имаш небесните сили, които те почитат с песни и кадят с райски благоухания.
И веднага тръгнал с двамината и понесъл честното тяло, със собствените си ръце го погребал между гробовете на странниците и бедните и разказал на всички как чул ангелско пеене над починалия, и усетил неизказано благоухание. А дякон Иоан, като дошъл в стаята и не намерил светеца, старателно го търсел навсякъде и горчиво плакал, като узнал, че свети Симеон е починал и е погребан. И тръгнал към гроба му, желаейки да вземе тялото и да го погребе с почести, но когато отворили гроба, не намерили тялото на светеца: защото Господ със Своите свети ангели го преместил на скрито от хората място. Тогава всички жители на Емесийския град, като събудени от сън, започнали да си спомнят и да разказват един на друг чудесните дела на Божия угодник, и пророчествата му, и многострадалното му житие. Тогава разбрали, че юродивият не е бил безумен, а по-мъдър от всички мъдреци на нашето време, и смятан за грешник, бил праведен и преподобен, скриващ от хората зад юродството и греховността своя богомъдър и богоугоден живот. Такова било житието и подвизите на този чудесен Симеон, юродстващ заради Христа, който, както в древността Лот, живеейки сред содомците, не се осквернил с греховете им; така и този нов Лот, живеейки сред света, не се заразил със светските страсти. Преподобният Симеон починал на 21-вия ден на месец юли, а след него починал с блажена кончина и преподобният Иоан, който се подвизавал заедно с него. И както заедно започнали да служат на Господа, така и заедно застанали на небето пред Божия престол. Житието и на двамата било разказано от праведните уста на Симеон на дякона на Емесийската църква Иоан; и било предадено от него вярно и точно на великия между отците свети Леонтий, епископ на Кипърски Неапол; а той го записал за полза на четящите и слушащите, за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и винаги и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Нагоре