православни записки :: Св. дякониса Олимпиада

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.07.2016 04:53 - Св. дякониса Олимпиада

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.07.2016 10:31

† 409 година

Чества се на 25 юли

Житие на светата дякониса Олимпиада

Родина на света Олимпиада, наречена така в чест на своята майка, бил Цариград, където живеели нейните известни и знатни родители. Баща й, Анисий Секунд, бил един от най-почтените сенатори, а майка й била дъщеря на знаменития епарх Евлавий, който се споменава в разказа за чудесата на Христовия светител Николай и който при царуването на Константин Велики бил първият човек след царя.

Олимпиада, дъщерята на Евлавий, отначало била сгодена за най-младия син на Константин - Констанс, който след баща си царувал в древния Рим; но той бил убит преди брака, а тя била дадена на арменския цар Арсак, с когото живяла малко и овдовяла, тогава Олимпиада се омъжила за споменатия сенатор Анисий Секунд и родила света Олимпиада, която, още преди да достигне пълнолетие, родителите й сгодили за един благороден младеж, син на епарха Невридий; но самият брак бил отложен. Минали двадесет месеца и годеникът починал, а Олимпиада останала девица и в същото време вдовица; тя вече не искала, макар и да била достигнала пълнолетие, да се омъжва за друг, но пожелала да пребивава в девство и целомъдрие през целия си живот.

След смъртта на родителите си Олимпиада останала наследница на големи богатства и безчислени имения; всичко това посветила на Бога и започнала с щедра ръка да раздава на нуждаещите се: на църкви, манастири, пустинножители, болници, приюти за бедни и странници, на сираци и вдовици, и на изпадналите в нищета; изпращала щедра милостиня и на затворените в тъмница и изпратените на заточение; и щедростта й се разпространявала на много места. Самата тя постоянно се молела и постела, всячески умъртвявайки тялото си и покорявайки го на духа.

По това време царувал Теодосий Велики (император от 379 до 395 г., бел.ред.), баща на Аркадий и Хонорий; той имал родственик на име Елпидий, за когото желаел да омъжи блажената Олимпиада, защото била млада и красива, но тя не искала. Царят се обръщал към нея с молби, всякак се стараел да я уговори да се омъжи за Елпидий, но тя никак не се съгласявала, въпреки че я заплашвали, и знаела, че царят се е разгневил. Тя изпратила на царя следния отговор:

- Господарю! Ако Бог искаше да бъда омъжена, не би взел от мене първия ми мъж; но тъй като Той е знаел, че няма да ми бъде от полза да бъда омъжена в този живот, е освободил мъжа ми от съвместен живот с мене, а мене е избавил от тежкото иго на властта на мъжа и е вложил в мислите ми Своето благо иго (сравн. Мат. 11:30, бел.ред.).

Царят се разгневил и заповядал на градоначалника да отнеме всичкото й имущество и да го пази, докато тя не навърши тридесет години. Градоначалникът, не толкова по заповед на царя, колкото по клевети на Елпидий, така я обиждал и притеснявал, че тя не само над имуществото си, но и над самата себе си нямала власт: той не й позволявал нито да беседва с богоугодни светители, нито дори да посещава църква, надявайки се, че тя от мъка ще се съгласи да се омъжи, но Олимпиада се радвала и благодаряла на Бога. След известно време тя написала на царя следното:

1. Между другото, византийският император носел титлата “епископ на външните дела на църквата”; думата епископ в превод означава надзорник, наблюдател.
2. Грижите за спасението на душата.

3. Дякониси имало още в апостолско време. Апостол Павел в посланието си до Римляни (16:1) споменава за Фива, която била “дякониса при църквата в Кенхрея”; в следапостолските времена за дяконисите често споменават съборите (1 Всел. съб. пр. 19; IV Всел. съб. пр. 15; VI Всел. съб. пр. 14), а също и отците и учителите на църквата и императорите в своите закони (Юстиниан. новел. 3, 6 и 123). За дякониси в началото се избирали предимно девици, а от вдовиците само “верни и благоговейни, които са били омъжени само веднъж” (Постанов. Апостолск. кн. VI, 18); но при император Юстиниан било позволено да се избират и от едните, и от другите, и при това по-млади от 40 години, въпреки че истинското служение им се възлагало след достигане на тази възраст. (IV Всел. съб. пр. 15; Юстиниан. нов. 123); само жени, отличаващи се с благочестив живот, веднага се назначавали за дякониси, без предварително изпитване. Длъжностите на дяконисите се състояли в следното:
1) подготвяли жените за кръщение;
2) помагали на църковнослужителите при самото кръщаване на жените; 3) изпълнявали различни поръчения на епископа относно жените - посещавали болните и изпадналите в беда;
4) следели за благочинието в храма сред жените и децата.

- Ти, владико, ми оказа царска милост и постъпи с мене като истински епископ (1), заповядвайки на друг да се грижи и пази моето бреме, за което се грижех сама; още по-голямо благодеяние ще ми направиш, ако заповядаш на твоя чиновник да раздаде всичкото ми имущество на църквите, на бедните и нуждаещите се, за да избегна суетната слава, раздавайки го сама, и тогава няма да пренебрегвам истинското си богатство (2), свободна от грижите за земното и скоропреходно богатство.

Царят прочел писмото й и като размислил в себе си, отново й позволил да се разпорежда с имуществото си: достатъчно бил слушал за добродетелния й, богоугоден живот, за изключителното й въздържание и жестокото умъртвяване на тялото й. Наистина, тя никак не ядяла месо, не се къпела; ако необходимостта я заставяла да се измие поради болест, тя сядала във вана с топла вода, облечена в риза, без да се съблича, защото се срамувала не само от слугините си, но и сама не искала на вижда голото си тяло.

Заради целомъдрения си и честен живот света Олимпиада, на чиито добродетели се удивлявали и светителите, била взета за служене на църквата и поставена за дякониса (3) от светейшия патриарх Нектарий (Константинополски патриарх от 381 до 397 г., бел.ред.). И служела на Господа честно и праведно заедно с другите дякониси, подобно на евангелската вдовица света Ана, която “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем” (Лук. 2:37.).

Враждуващите със свети Иоан Златоуст, който бил патриарх след Нектарий, се отнасяли враждебно и към тези невинна Христова рабиня, и най-вече Александрийският патриарх Теофил: той се гневял срещу нея за това, че приела изгонените от него от египетската пустиня честни монаси (за тях подробно се разказва в житието на свети Златоуст), когато те дошли в Цариград и ги хранела заради Христа. Изобщо тя радушно приютявала и се грижела за идващите в града странници, монаси и епископи, отделяйки за тях от имуществото си, и сам Теофил преди често се ползвал от нейното гостоприемство и щедрост. Впоследствие той се отнасял враждебно към нея и заради споменатите монаси, и заради свети Иоан Златоуст, и се стараел да я обезслави с несправедливи обвинения, но никой не вярвал на злобните му лъжи и клевети - всички знаели за чистия й и свят живот.

Славата на тази истинна Христова рабиня се разпространявала по всички църкви; тя постъпвала подобно на евангелския самарянин, който качил на животното си човека, изранен от разбойници и оставен без внимание от всички минаващи, откарал го в странноприемницата и се погрижил за оздравяването му (Лук. 10:30-37), действително тя давала подслон на всички, нямащи къде глава да подслонят; усърдно се грижела за бедните и болните, поразени от язви, захвърлени на улицата и оставени от всички, и изцяло, без притворство, била отдадена на делото на милосърдието. Колко злато и сребро дала за добри дела, за дрехи и всекидневна храна на бедните, не е възможно и да се изкаже.

Тя много помагала и на великите светители, които идвали в Цариград по свои дела, всячески удовлетворявайки нуждите им. Така тя се притекла на помощ със своето имущество, жертвайки много злато, сребро и църковни украшения, на свети Амфилохий, епископ Иконийски и на Онисим Понтийски (а преди това и на Григорий Богослов, патриарх в Цариград преди Нектарий), и на Петър Севастийски, брат на Василий Велики, и на Епифаний Кипърски. На Оптим - той починал в Цариград - затворила очите със собствените си ръце. Тя правела добро не само на светите и добродетелни хора, но и на размирниците и враговете, като Антиох, епископ Птолемаидски, Акакий Верийски, Севериан Гавалийски и подобните на тях. Била незлобива и отдала цялата себе си на Бога, затова и имуществото си смятала не за свое, а за Божие.

Свети Иоан Златоуст я уважавал като велика Божия рабиня и я обичал с духовна любов, както някога свети апостол Павел - Персида, за която пише: “Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа” (Рим. 16:12). И света Олимпиада направила не по-малко от Персида, трудейки се много заради Господа и служейки на светиите с голяма и топла любов.

Когато несправедливо свалили от престола невиновния в нищо свети Иоан Златоуст, блажената Олимпиада горчиво плакала за това заедно с другите дякониси. Излизайки за последен път от църквата, влязал в кръщелното отделение, повикал блажената Олимпиада, заедно с дяконисите Пентадия, Проклия и Салвина, добродетелна вдовица, и им казал:

- Елате, деца мои, и ме послушайте. Това, което се върши против мене, вече е към своя край. Аз съм завършил своето дело и мисля, че едва ли ще ме видите повече. Затова ви моля, не оставяйте църквата заради епископа, когото ще поставят на мое място, по принуда или с общ съвет, но му се подчинявайте, както се подчинявахте на Иоан: църквата не може да бъде без епископ. И така Божията милост да бъде с вас, споменавайте ме в молитвите си!

Те, обливайки се в сълзи, паднали на колене пред него, а светецът тръгнал на път към мястото на заточението.

След изгонването му се запалила катедралната църква; и немалка част от града изгоряла; затова всички поддръжници на свети Иоан, невинни, били разпитвани от градоначалника за този пожар: предполагало се, че те запалили църквата; тогава пострадала и света Олимпиада, като че била виновна за пожара; изправили я пред съда и сурово я разпитвали (началникът бил жесток и безсърдечен). Въпреки че в нея не се намерила никаква вина, той несправедливо отсъдил Олимпиада да заплати голямо количество злато за подпалването, за което не била виновна.

* Кизик се намирал на полуостров Пропонтида (Мраморно море), Арктониса.
** Никомидия - град в областта Витиния на брега на Мраморно море, в северозападната част на Мала Азия. Света Олимпиада била заточена в Никомидия в 405 г.

*** От свети Иоан Златоуст достигнали 17 писма до Олимпиада.

След това светицата напуснала Цариград и отишла в Кизик*; но враговете й не я оставили на мира и там; осъдили я на изгнание и я заточили в Никомидия**; узнавайки за това, свети Иоан Златоуст й написал послание от мястото, където бил заточен, утешавайки я в скръбта й***.

След като прекарала много време в изгнание и претърпяла много скърби, блажената се преставила в Господа (около 409 г., на 25 юли, бел.ред.).

След смъртта си, когато честното й тяло още не било погребано, светицата се явила насън на Никомидийския епископ и казала:

- Положи тялото ми в дървен ковчег и го хвърли в морето; където го изхвърлят вълните, там да бъде погребано.

Епископът така и направил. Вълните изхвърлили ковчега на сушата в една местност близо до Цариград, наречена Врохти, където се намирала църквата на свети апостол Тома. Местните жители били известени от Бога за тялото на света Олимпиада; те излезли на брега, намерили ковчега и го положили в църквата на апостола. И от него ставали изцеления от всякакви болести. След много години това място било нападнато от варвари, които запалили църквата, а светите мощи, останали невредими от огъня, въпреки че ковчегът изгорял, хвърлили в морето; и на мястото, където ги хвърлили, водата станала кървава: така Бог възвестявал за страданието на Своята рабиня. Но чудотворните мощи отново били взети от морето от верните. Като узнал за това, Цариградският патриарх Сергий (първият патриарх с това име в Константинопол в 610-638 г., бел.ред.) наредил на презвитер Иоан да ги донесе с чест в Цариград. Когато презвитерът пристигнал на мястото и вдигнал светите мощи, от тях изтекла много кръв: и всички били удивени как след двеста години от сухите кости тече кръв като от живо тяло. Така светите и чудотворни мощи били пренесени в царстващия град и положени в девическия манастир, основан от света Олимпиада; от светите й мощи ставали много чудеса: изцелявали се всякакви болести и се изгонвали бесове по молитвите на света Олимпиада и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

Св. дякониса Олимпиада

По молитвите на преподобната наша майка Олимпиада, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Нагоре