Богородичният пост е един от четирите големи поста в годината. Установен е от Църквата като време на духовна подготовка за честване празника Успение Богородично. Православната Църква отдава дължимата почит на Божията Майка, като тържествено празнува както деня на нейното рождение (Рождество Богородично – 8 септември) така и блажената й кончина (Успение Богородично – 15 август), която тя нарича не смърт, а „успение”, т.е блажено заспиване. 

По време на Богородичния пост се отбелязва и празника Преображение Господне, чийто едноседмичен подготвителен пост е бил свързан с поста преди Успение Богородично, и така се е оформил съвременният двуседмичен Богородичен пост. Той продължава от 1 до 14 август, като в първия ден на поста – 1 август се прави водосвет, а в останалите дни на вечерните служби се отслужва Молебен канон на Пресвета Богородица (Богородичен параклис). На вечерната служба срещу празника Успение Богородично е отредено да се извършва и Опело на св. Богородица – специален чин на похвални песни към св. Богродица (по подобие на чина Опело Христово, който се отслужва на Велики Петък вечерта). 

По строгост Богородичния пост се нарежда след Великия Пост. По време на този пост не се разрешава консумирането на месо, млечни храни и риба. Изключение прави празникът Преображение Господне (6 август), когато се разрешава риба. В останалите дни на поста се приема храна от растителен произход, приготвена с елей (олио, зехтин). По време на Богородичния пост християните се подготвят за тайнствата Изповед и Причастие, затова и в подготвителните дни, според силите си, те спазват по-строг пост, състоящ се в приемане на растителна храна без олио.


 

е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. Празникът е установен още от първите векове на християнството.

През тези две постни седмици – от 1 август до 14 август, Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица. Честват се всяка година на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет. А от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: „Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност. Избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост. Но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна. Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.