Скъпи братя и сестри! Ние знаем за Преображението Господне, по думите на апостол Петър, не от хитро измислени басни (2 Петр. 1:10-19), но от самите очевидци.

В онова време съществували много философски учения. И в основата на всяко от тяхлежало някакво човешко умозаключение, което апостолът нарича хитро измислени басни. Проповедта пък на апостолите била проповед на очевидци.

Така че ние трябва да сме уверени в правотата на своята вяра, в правотата на Евангелието, ако в неговата основа лежат не човешки хитри измислици, дори да са много възвишени, но все пак изхождащи от човешки ум, а свидетелства на очевидци!

Човешката природа на Спасителя с нищо не се отличавала от природата на другите хора и затова всички заобикалящи Го, включително апостолите, се отнасяли към Спасителя като към човек – несъмнено, одарен с дарове свише, но все пак човек. И ето на планината Тавор става, със силата на Божията благодат, преображение на човешката природа на Спасителя и се чул гласът на Бога Отца: Този е Моят възлюблен Син. Апостолите паднали ничком, поразени от потресаващото видение на преобразилия се пред техните очи Учител. Пред тях застава Божият Син в блестящи, като сняг, дрехи.

Ние често използваме думата „преображение”, но трябва да я употребяваме много внимателно. Не всяко изменение на човешката личност е преображение, даже ако това изменение е свързано с усъвършенстване на личността. Ние, несъмнено, се усъвършенстваме, когато получаваме образование и се развиваме. Обаче това усъвършенстване не може да се нарече преображение – истинското преображение наличността е такова развитие на образа Божи в човешката природа, което максимално приобщава човека към Бога.

Ние също така знаем, че усъвършенстването на личността, на обществените отношения, развитието на науката, на техниката, на изкуствата съвсем не води непременно към преображение – прогресът може да бъде обърнат в зло и да доведе до духовен регрес.

Ако всеки човек според силите си би достигал това преображение, което просияло на планината Тавор, тогава би се изменило и човешкото общество. Светият човек, живеещ в общение с Бога, създава около себе си този мир, за който говорил преподобни Серафим Саровски: „Придобий дух мирен, и хиляди ще се спасят около тебе”. Именно този мирен дух – дух на кротост, търпение, любов – ми се иска от все сърце да ви пожелая, скъпи братя и сестри, в този празничен ден!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев