Вярвам, че всички разбираме, че децата ни спешно се нуждаят от морал, развитие на вътрешните им духовни сили, чрез които да се изгради стабилна нравствена позиция и формиране на адекватно отношение към доброто и злото в човешките взаимоотношения. Несъмнено, моралният градеж на една личност се извършва в семейството. Но българското семейство преживява криза. Немалка част от децата ни живеят в нездрави семейства - с един родител или в такива, в които има насилие. Понякога деца и родители рядко се виждат, което също е в ущърб на пълноценното общуване на детето с най-близките му хора на света. Самите родители са объркани в своите морални ценности. Липсват традициите на християнското семейство и християнските празници. Разбирането за празника е сведено до битовата му страна, тъй като не се познава същността му. А вярата е духовният "пълнеж" на отношенията в християнското семейство, както и на християнския празник, стимулиращо нравствената потребност на децата да вършат добри дела, да уважават близките си, да изграждат добри взаимоотношения с другарчетата си, да бъдат честни и искрени, да бъдат добронамерени. И за това вярвам, че всеки христолюбив български учител би могъл умело да вплита християнските нравствени ценности наред със светските и материалните знания.


Свещеник Васил Василев

Не е чак толкова важно какъв си бил в миналото, важно е какъв си сега, но най - важно е какъв ще те завари смъртта и какъв ще се преселиш във Вечността.