УВОД

Здравейте, мили българчета!

Вие вече можете да четете и да пишете, познавате буквите, можете да

смятате. Време е да се запознаете и с нашата история, с миналото на вели-

кия и славен български народ. От страниците на този учебник ще научите,

че ние, българите, сме сред най-древните европейски народи, че нашата дър-

жава е най-старата в Европа, че по нашите земи се създава човешката циви-

лизация и още много други неща. Ще знаете за делата на великите български

владетели, за българската култура, за българските книжовници и просвети-

тели, които създадоха заедно с други народи европейската цивилизация. Ще

научите защо се гордеем с това, че сме българи!

Познавайте историята на народа ни и го обичайте! Дървото се крепи на ко-

рените си. Обичта към род и Родина е свещена. Тя се пренася в семейството,

сред близките и приятелите ни и ни кара да работим за Отечеството си. За-

това знайте кои сме ние, българите, какво сме преживели и къде е мястото

ни в историята на човечеството.

Помнете, че сте неразделна част от достойния български народ!

Светите братя Кирил и Методий – православна икона

        Страница 5 от 35

6 7

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населе-

на с българи.

България е наша Родина или наше Отечество, защото в нея са живели от стари времена дедите и

прадедите ни. Ние всички обичаме своята Татковина, както обичаме родното си място.

България граничи на север с река Дунав и Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Гърция и Тур-

ция, а на запад – със Сърбия и Македония.

България има високи планини, широки и плодородни равнини, красиви полета и долини. Най-високите

и най-дълги български планини са: Рила, Стара планина, Родопите, Средна гора и др. Най-големи

равнини са Дунавската и Тракийската. Първата се простира на север от Стара планина, а втората –

между Средна гора и Родопите.

Най-големите наши реки са: Дунав, Марица, Искър, Струма, Янтра и др. Дунав е много голяма

плавателна река и служи за граница между България и Румъния. Марица извира от Рила и тече през

Тракийската равнина. Искър извира също от Рила, но тече на север, пробива Стара планина и се влива

в р. Дунав. Янтра извира от Стара планина и се влива в р. Дунав.

България има красиви и хубави градове. София е столицата ни. Оттам се управлява държавата ни.

В Северна България са по-големи и по-важни следните градове: Варна – голямо и красиво приста-

нище на Черно море. Шумен – голям град, в чиято околност се намират развалините на първата бъл-

гарска столица Плиска. Велики Преслав – сега малко градче, но в миналото е бил българска столица.

Велико Търново – красив град, стара българска столица. Русе – голям град на р. Дунав. Плевен – го-

лям град в Дунавската равнина и др.

В Южна България големи градове са: Пловдив – един от най-старите градове в Европа, Стара Заго-

ра, Хасково, Бургас – най-голямото българско пристанище на Черно море и др.

КАК СЕ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ?

Нашата държава се нарича Република Бълга-

рия. Начело на държавата стои президент. Тя се

управлява от Министерски съвет, начело с ми-

нистър-председател. Българският народ избира

президента и 240 човека, наречени народни пред-

ставители. Те се събират в Народното събрание

в София и избират министър-председателя. Там

изработват закони и нареждат какви данъци да

се събират и за какво да се харчат. Те наглеждат

също дали министър-председателят управлява

добре държавата.

БЪЛГАРСКИ НАРОД

Ние сме българи. Всички българи заедно образу-

ваме българския народ. Нашият народ брои пове-

че от десет милиона души, но от тях само седем

милиона живеят в България. Останалите българи

живеят в съседните държави: Македония, Сърбия,

Гърция, Румъния и Турция, както и в други по-да-

лечни – Украйна, Молдова, Албания. Българите там

живеят в земи, които са били по-рано български и

са били части от нашето отечество.

Има и българи, които живеят още по-далече – в

другите европейски държави, Америка, Австра-

лия. Те са отишли там, за да работят или да учат.

Ние, българите, се отличаваме от другите народи

главно по езика си. Нашият майчин език е бъл-

гарският. На български език ние говорим вкъщи

и навън. На български се учим и говорим в учили-

щата, на български се молим на Бог. Всеки народ

обича и пази езика си. Ние също обичаме и пазим

своя майчин български език.

По вяра ние, българите, сме християни, но има и

българи, които са мюсюлмани. Разлика между

българите християни и българите мюсюлма-

ни няма.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА

БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Българската държава поддържа полиция и вой-

ска, за да пази гражданите от външни врагове и

от злосторници. Тя поддържа болници, за да опа-

зи здравето на народа; открива училища, за да

се просвещават българските граждани. Има ли

просветени хора, мир, сговор, ред, спокойствие в

държавата, всичко върви добре и тя се развива и

закрепва. За да напредне още повече и да бъдем

добре всички, ние трябва да изпълняваме нашите

задължения към нея. А те са:

Всеки гражданин редовно да плаща определе-

ните му данъци. Без данъци не могат да се посре-

щат държавните нужди и да се покриват разходите.

Няма ли постъпления в държавната каса, нищо не

може да върви добре.

Всеки гражданин да се подчинява на закони-

те. Законите са създадени за всички граждани и

Географска карта на Република България

Държавен герб на Република България

Държавно знаме на Република България

Сградата на Народното събрание в столицата София

„Държавен вестник“, в който се публикуват новите

закони и разпоредби

        Страница 6 от 35

8 9

всички трябва да им се подчиняват. Никой не може

да променя какъвто и да е закон. Само Народното

събрание има право да го променя.

Всеки български гражданин да брани отечест-

вото си от външни и вътрешни врагове. Истин-

ският родолюбец жертва живота си за благото на

народа и родината си. Историята ни показва колко

лошо е под чужда власт. „Тоз, който падне в бой за

свобода, той не умира“, казва нашият поет Христо

Ботев. Той загина за свободата на България.

Освен задължения всеки гражданин има и права,

които трябва да знае и пази. Ето по-важните права

на българския гражданин:

Пред закона всички са равни. Законът не прави

разлика между беден и богат, селянин и гражданин,

българин и небългарин. Пред закона всеки отговаря

за действията си.

Никой не може да бъде наказан или затворен без

решение на съда. Това право се отнася до личната

свобода на гражданина. Но под понятието „лична

свобода“ не трябва да се разбира, че е свободен да

върши каквото си иска и да вреди на другите.

Всеки има право да владее имот. Имотът се отне-

ма само по решение на някой съд или за държавни

нужди по специални закони. Той е неприкосновен.

Гражданите са свободни да се събират и обсъждат

различни въпроси и да се сдружават. Събранията

и сдруженията са свободни. Правят се събрания и

се съставят дружества само за подобряване живота

на гражданите и за доброто на отечеството.

Всеки гражданин може да заема каквато и да е служба, стига да е способен за нея. Всеки може да

избира професия, каквато иска и където иска в пределите на държавата.

Всички граждани от 18 години нагоре имат избирателно право. Лишени са от избирателно право

осъдените от съдилищата заради престъпления.

Обичам те, мое мило Отечество!

Обичам твоите балкани, гори, сипеи,

скали и техните бистри и студени извори!

Обичам те, мой мили краю!

Обичам те от всичката си душа и сърце,

ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи!

Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа,

добро и свято – всичко е твое!

Ти си оная благословена земя, която цъфти,

която е пълна с нежности, със сияния и величие,

следователно ти си ме научило да обичам

и да плача над всяко едно човешко нещастие –

а това е вече много за един човек...

Любен Каравелов

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

КАК СА ЖИВЕЛИ НАШИТЕ ПРАДЕДИ?

Най-напред из нашето отечество живели първо-

битни хора. Те обитавали пещерите и се прехран-

вали с лов. Тези хора още не знаели да обработват

земята и да отглеждат добитък. Оръжията и сечи-

вата им не били от желязо, а от камък и кост. Мно-

го от техните каменни чукове, брадви и ножове

са намерени и сега се пазят в музеите, където се

събират стари неща от миналото.

Когато хората започнали да се учат да обработ-

ват земята, да гледат животни и да строят къщи,

те създали цивилизация. Първата цивилиза-

ция в света възниква в България. Тук хората

се научили да обработват злато и други метали и

тук създали първия град в Европа – на Големия

остров в Дуранкулашкото езеро.

Първите известни племена по нашите земи се каз-

вали траки. Те живеели в много села и градове.

Имали си железни оръжия и сечива, занимавали

се със земеделие и занаяти, отглеждали добитък

и вярвали в задгробния живот. Траките били го-

лям и юначен народ, но не живеели сговорно, били

разделени на много племена и постоянно се биели

помежду си. Несъгласията им станали причина

да изгубят свободата си.

Един храбър народ – римляните – се възползвал

от несъгласията на траките и ги завладял. Част от

траките усвоили езика и обичаите на римляните,

други – на гърците. Много траки обаче запазили

своя език и своите обичаи.

Траките и римляните са оставили из нашето оте-

чество много паметници: могили, градове, над-

писи, сгради, гробници, съкровища. Градовете

София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Си-

листра, Стара Загора, Кюстендил, Видин и много

други са останали от тях. Но и римляните не вла-

Праисторически скални рисунки от пещера Магурата

Портрет на Любен Каравелов

Тракийско златно съкровище, открито при Вълчитрън,

Плевенско

Стенопис от тракийската гробница в Казанлък

Големият остров в Дуранкулашкото езеро

Тракийски бойни шлемове

Съдебната палата в столицата София

Съдебна зала

        Страница 7 от 35

10 11

дели дълго време нашите земи. Явили се различни

нови народи – варварите. Те не се подчинявали

на никого, нападали нашите земи и избили много

хора. Постепенно варварските народи започнали

да се заселват тук.

КАК СЕ НАСТАНИЛИ СЛАВЯНИТЕ

НА ЮГ ОТ ДУНАВ?

Повече от 200 години продължили варварските

нападения. Накрая едно племе надделяло и се за-

селило по всички наши земи. Това били нашите

прадеди – славяните.

Славяните по-рано живеели далеч на север, в една

равна и плодородна страна. Там те обработвали

земята, отглеждали добитък и плавали с лодки из

блатата и езерата. По онова време всички народи

се движели да си търсят нови заселища. Тръгна-

ли по различни посоки и славяните,за да си тър-

сят по-хубава земя. Едни от тях се упътили на юг

и стигнали до р. Дунав и до нашите земи. Тогава

нашето отечество го владеели византийците, на-

следници на римляните. Столица на византийци-

те бил градът Константинопол, който славяните

наричали Цариград.

Отначало славяните търсели плячка. Затова, като

минавали р. Дунав, те само ограбвали богатите

византийски градове и пак се връщали. Но кога-

то видели, че страната е плодородна и хубава, те

захванали и да се заселват. Византийците не ис-

кали такива опасни гости и затова пращали много

войска срещу славяните. Обаче нищо не помагало.

Много години славяните се заселвали, докато из-

пълнили целия Балкански полуостров. Полуостро-

вът станал славянска страна и навсякъде се чувал

славянски език. Гръцкият език, на който говорели

византийците, се говорел само покрай морето и в

някои големи градове.

ЖИВОТЪТ НА СЛАВЯНИТЕ

Нашите прадеди, славяните, били синеоки, русоко-

си и снажни хора. Те били силни и свободолюбиви.

Между тях нямало лукавство и хитрост. Прочуто

било тяхното гостоприемство. За най-голям срам

се считало да не се посрещне и нахрани гост.

Славяните носели груби вълнени, конопени и

кожени дрехи. Къщите им били прости, ниски и

покрити със слама. Те не живеели на големи сели-

ща, а се заселвали пръснато из горите и край реки-

те. Хранели се повече с постна храна и понасяли

леко глад и жажда, студове и горещини. Нивите и

стадата били едничкото им богатство. Занаятчии

имало твърде малко.

Славяните живеели на големи семейства. Понякога

те броели до петдесет и повече души. Синовете не се

делели от бащите си, а живеели заедно. Най-стари-

ят – дядото или домакинът – управлявал мъжете,

а жена му – домакинята – управлявала жените.

Мъжете и жените много си помагали и обичали

децата си. Децата почитали и слушали по-стари-

те и още от малки се учели на работа. Славяните

били земеделци и скотовъдци.

Те се въоръжавали с меч, копие, щит и лък и

се биели храбро. Нямали конница, защото не от-

глеждали коне.

Славяните вярвали в много богове. Имали си бог

на небето, на слънцето, на гръмотевицата, на земе-

делието, на стадата и пр. Вярвали още в различни

духове: вили, самодиви, русалки, вампири и др.

Някои от тези вярвания те наследили от траките.

На боговете се молели на открито, под някое голямо дърво, като им принасяли и жертви. Умрелите

си или изгаряли, или погребвали, а после им правели помен. Много от старите вярвания и обичаи на

славяните са запазени и досега у нас.

КАК СЕ ОБРАЗУВАЛА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА?

Славяните имали един голям недостатък: те се делели на много племена, които постоянно се карали

и враждували. От това се възползвали хитрите византийци. Те подчинили славяните и започнали да

им налагат своя език и обичаи. Но на тази работа им попречил един друг народ – българите, който

бил добре познат на славяните.

Българите били цивилизован народ. Те строели каменни градове и имали непобедима конна войска.

Опасността от неприятели ги накарала рано да си образуват държава и да станат силен народ. Те били

толкова могъщи и многобройни, че създали няколко държави. Една от тях, наричана Волжка Бълга-

рия, съществувала цели 8 века на територията на днешна Русия.

Отначало българите били разделени на няколко малки държави и затова били покорени от други на-

роди – тюрките и аварите. Българският владетел Кубрат обединил българите, отхвърлил чуждото

иго и образувал силна държава. Той знаел, че сговорът и съгласието са направили държавата му сил-

на, затова съветвал петимата си синове да не се делят. Преди да умре, Кубрат повикал синовете си и

ги поканил да счупят един сноп пръчки. Никой от тях не могъл да счупи снопа. След това снопът бил

развързан и баща им ги накарал да счупят пръчките поотделно. Кубратовите синове лесно счупили

всички пръчки. „Ето, това ще стане и с вас – им казал Кубрат. – Живеете ли заедно, никой не може да

ви победи. Но разделите ли се, лесно ще станете плячка на враговете си“. Кубратовите синове обаче

скоро забравили хубавия съвет на баща си. След смъртта му те се разделили и се пръснали на различ-

ни страни под натиска на силни врагове.

Една част от българите с третия Кубратов син, Аспарух, се оказали съседи на Византия. Византий-

ският император не искал такива опасни съседи и излязъл срещу тях със силна войска. Но Аспарух го

„Кубрат и синовете му“, худ. Димитър Гюдженов

Столицата на византийците Константинопол

Славянски дом – землянка

Славяни се молят на своите богове

        Страница 8 от 35

12 13

разбил в битката при Онгъл (680 г.). Тогава бъл-

гарите се спуснали на юг и завзели всички земи

чак до Стара планина.

Новата българска граница била призната от Ви-

зантия през 681 г. Тази дата се счита за начало

на българската държава. Аспарух бил нейният

основател и пръв владетел. Българите наричали

владетеля си кан, а славяните го наричали велик

княз или само княз. На кана помагали най-знат-

ните представители на българите, наречени боили

(по-късно боляри). Столица на Аспарух бил град

Плиска. Тя се намира близо до Шумен. И досега

се виждат още дебелите каменни зидове на него-

вите крепости и на канските дворци.

ЖИВОТ И НРАВИ НА БЪЛГАРИТЕ

Българите не били от еднакво потекло със сла-

вяните. Те били по-тъмни, високи, с черни очи и

коси. Езикът им също не приличал на славянския.

Други били и нравите им. Българите били суров и

войнствен народ. Хранели се главно с месо и мля-

ко, носели тесни дрехи и шапки с кожени краища.

Българите се занимавали повече със скотовъдство,

търговия и металообработване. Военното дело било

на особена почит. Към жените и децата се отна-

сяли строго. Строги наредби имала и държавата

им, която била една най-силните в Европа. На кана трябвало всички да се подчиняват. Границите на

държавата се пазели денем и нощем. За малка вина наказвали със смърт. Здрава била и военната им

наредба. Те имали голяма и силна конница. Всеки трябвало да държи коня и оръжието си в пълен ред.

Небрежния и непокорен войник убивали.

Вярата на българите била езическа, но се отличавала от славянската. Главен техен бог бил Тангра.

Покланяли се още на различни духове. Често носели амулети, които да ги пазят от зло.

КАК БЪЛГАРИ, СЛАВЯНИ И ТРАКИ СЕ ПРЕТОПИЛИ В ЕДИН НАРОД?

Българската държава се образувала от два основни народа: българи и славяни. На първо време бъл-

гарите управлявали славяните и се различавали по език, по вяра, по облекло и обичаи. Но с течение

на времето тази разлика започнала да се губи. Славяните били много повече от българите и траките.

Българите, славяните и траките започнали да се женят помежду си. Постепенно българите и траките

усвоявали езика и обичаите на славяните. Славяните също приели много от обичаите на българите и

траките. Сливането не се извършило бързо, а в продължение на 250 години. Най-накрая от българи,

славяни и траки се образувал нов народ. Той се нарекъл български народ, говорел славянски език и

имал славянски, древнобългарски и тракийски нрави и обичаи. На този народ ние сега сме потомци.

Макар да се наричаме българи, по език и обичаи ние сме славяни, каквито са и другите славянски наро-

ди – руснаците, поляците, чехите, словаците, украинците, словенците, белорусите, хърватите и сърбите.

ТЕРВЕЛ И КРУМ. ЗАСИЛВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

Византийците се страхували от България. Още в началото се опитали да я унищожат, но българите

победили. Когато обаче византийците били нападнати от арабите, българите не оставили своите съ-

седи в беда. Кан Тервел, син на Аспарух, атакувал арабите и ги разбил – това станало през 718 г. Така

той спасил Византия и цяла Европа от арабите, които били мюсюлмани и искали да ги превземат.

Затова Тервел бил наречен „Спасителят на Европа“.

След Тервел в България започнали спорове кой какви права да има и кой да стане кан. Хитрите ви-

зантийци раздухвали още повече разправиите и нападали българската държава, та да я превземат. Но

най-сетне се явил човек, който турил ред в страната. Той бил кан Крум.

„Аспарух на Дунава“, худ. Александър Алексиев – Хофарт

Столицата Плиска в наши дни

„Аспарух“, худ. Димитър Гюдженов

Българска конница прогонва арабите от Константинопол по времето на император Лъв III – миниатюра от

Манасиевата летопис

        Страница 9 от 35

14 15

Крум покорил аварите и завладял царството им.

България станала три пъти по-голяма. Крум раз-

питал пленените авари защо е пропаднала държа-

вата им. Те му отговорили, че между тях нямало

съгласие, всички се предали на пиянство, на кражба

и клевети, а чиновниците и съдиите им тръгнали

по крив път. Като чул това, Крум издал нови за-

кони. С тях той наредил да се изкоренят лозята,

за да няма пиянство, клеветниците наказвал със

смърт, а на крадците отрязвали ръцете. Тия закони

и наредби стреснали лошите хора. Всички се сми-

рили, караниците престанали и България почнала

да се засилва.

Византийците още владеели град София и спирали

пътя на българите към Македония, където живеели

много техни сънародници. Крум превзел този град

и още някои византийски земи. Византийският

император Никифор не искал да остави София в

български ръце. С голяма войска той нахлул в Бъл-

гария и превзел столицата Плиска, където намерил

голяма плячка. Крум поискал от Никифор мир, но

той горделиво отказал и продължил да пали и да

убива. Тогава българите напрегнали сили, та да

се разправят другояче с неприятеля. Крум повел

цялата си войска и заградил византийците в един

планински проход. Всички изходи били задръсте-

ни с дървета и камъни. Когато Никифор видял, че

е заграден, извикал: „И птички да станем, пак не

можем да се измъкнем оттук!“. Българската войска

запалила натрупаните дървета от трите страни, а

от четвъртата страна нападнала слисания непри-

ятел. Захванала се страшна сеч: цялата византий-

ска войска била изтребена и сам Никифор паднал

убит. Това станало през 811 г.

БЪЛГАРИТЕ СТИГАТ ДО ЦАРИГРАД

Като победили Никифор, българите завладели

много градове в Тракия и стигнали до Одрин.

Тук те още веднъж разбили византийците и ги

обърнали в бягство. Крум оставил една част от

войската си да обсажда Одрин, а с другата войска

сам стигнал до Цариград. Византийската столица

тогава била заградена от всички страни с дебели

и високи стени, та била силна крепост. Крум се

спрял край морския бряг и извършил един ези-

чески обред, като поръсил войската си с морска

вода. След това той обсадил Цариград, но скоро

разбрал, че без кораби не ще може да го превзе-

ме, та предложил мир. Лукавите византийци се

възползвали от това и решили да погубят Крум с

измама. Византийският император повикал Крум

заедно да преговарят. Когато Крум се явил на оп-

ределеното място, изскочили скрити византийски

войници и се хвърлили върху българите. Крум се

метнал на коня си и едва се спасил. Разлютени

от тая измама, българските войници плячкосали

всички градове и села около Цариград. Паднал и

Одрин. Хиляди пленници били откарани в Бълга-

рия. Но Крум искал да превземе Цариград, затова

почнал големи приготовления. Събрал войници

от българи, славяни и авари. Пет хиляди каруци,

оковани в желязо, били приготвени да карат храна

за войската и машини за разбиване на стените. Но

в 814 г. Крум ненадейно умрял и походът не могъл

да се осъществи.

ОМУРТАГ

След Крум български кан станал синът му Омур-

таг. Омуртаг бил бележит български владетел. Той

сключил мир с византийците и уредил българските

граници на североизток и северозапад. При него

България станала още по-голяма и силна държава.

Но Омуртаг извършил много работи и вътре в дър-

жавата си. Той построил много крепости, дворци

и паметници. Столицата си Плиска направил още

по-силна крепост и по-хубав град. На река Тича

Омуртаг издигнал нова крепост – Преслав, за да

брани държавата му от византийците. Много по-

стройки и крепости били издигнати и при сегаш-

ното село Мадара, до град Шумен. Там, на една

висока скала, се намира Мадарският конник – из-

рязана в скалите фигура на човек на кон. В няколко

дълги надписа около конника се говори за делата

на българските владетели. И до ден днешен този

паметник стои при с. Мадара и всеки от нас може

да го види.

Освен този надпис Омуртаг оставил още много

други надписи, издълбани на каменни стълбове.

В тях се говори за делата на Омуртаг и за битките

на храбрите му пълководци.

След Омуртаг при неговите наследници Маламир

и Пресиян българите сложили ръка на цяла Маке-

дония чак до Албания. Така българските славяни

от Македония и Албания се обединили със своите

братя от българската държава.

„Крум с войската си преди поход“, худ. Димитър Гюдженов

Крум пирува след победата над император Никифор –

миниатюра от Манасиевата летопис

Карта на България в края на управлението на Крум Мадарският конник

Омуртаговата колона в църквата „Свети Четиридесет

мъченици“ – гр. Велико Търново

        Страница 10 от 35

16 17

БОРИС. КАК НАШИТЕ ПРАДЕДИ

СТАНАЛИ ХРИСТИЯНИ?

Когато славяните и българите дошли в новото си

отечество, те били езичници. И двата народа си има-

ли своя вяра. Но в новото си отечество те заварили

траки, които били християни и скоро разбрали,

че християнската вяра е по-хубава от езичеството.

Някои български канове гонели и убивали хрис-

тияните, за да ги премахнат от държавата си. Но

християните ставали все повече и повече.

Когато стъпил на престола, княз Борис заварил

в България три вери – славянската, българската и

християнската. Християните и езичниците не се

обичали. Умният Борис виждал, че това не е ху-

баво и че трябва да се избере една от трите вери.

Борис знаел също, че всички съседни народи са

вече християнски. Ето защо той решил да покръсти

българите. В 864 г. Борис съобщил, че е готов да се

покръсти. Тогава византийският император Миха-

ил изпратил свещеници да покръстят българския

народ. Един византийски владика покръстил Борис

със семейството му. В чест на кръстника си – им-

ператора – Борис се нарекъл Михаил.

С покръстването си българите спечелили много.

Разприте за вяра се прекратили. Българите, славя-

ните и траките вече имали една вяра, та още по-ле-

ко се сливали в един народ – български. Околните

християнски народи вече не гледали с високомерие

българите, а започнали да ги уважават още повече.

Християнските свещеници пък почнали да залягат

за просветата на българския народ.

КАК БИЛА УРЕДЕНА

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА?

След покръстването си българите тридесет годи-

ни не водили никаква война. Единствената грижа

на Борис сега била да уреди вътрешно държавата

си. Той въвеждал нови закони, строял църкви и

разпращал византийски свещеници да покръстят

останалите още езичници.

Но Борис скоро забелязал, че византийците се бър-

кат в работите му. Затова той помолил цариградския

патриарх да назначи един архиепископ за глава

на българската църква. Византийците не изпъл-

нили отначало Борисовата молба. Тогава Борис се

обърнал към римския папа, който бил глава на

западните християни. Папата изпратил в България

римски свещеници и владици. Но и той залъгвал

българите и не назначавал архиепископ. Ето защо

Борис се обърнал отново към византийците и те

му назначили архиепископ (през 870 г.). Първият

български архиепископ се казвал Йосиф. Той сво-

бодно си уреждал българската църква, назначавал

владици и свещеници и се грижел за просветата

на народа. Византийците били изгонени и вече не

се бъркали в нашите църковни работи.

КАК СЕ СДОБИЛИ БЪЛГАРИТЕ

СЪС СВОЕ ПИСМО И КНИЖНИНА?

СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Българите и славяните имали свои букви, на-

речени руни, но не ги използвали много. До по-

кръстването си служели повече с гръцко писмо и

с гръцки книги. Когато се покръстили, в България

дошли византийски свещеници, които извършва-

ли богослужението на гръцки език. Българите не

разбирали гръцката служба и много се измъчвали.

Но за щастие на народа ни вече имало създадени

славянски букви и славянски книги. Тях ги изми-

слили двамата братя Кирил и Методий.

Кирил и Методий били славяни от гр. Солун. Баща

им бил византийски сановник. Двамата братя били

учени хора, особено Кирил, който се учил в Цари-

град заедно със сина на византийския император.

Заради това били назначени на големи служби във

Византия. Но двамата братя били и много набожни,

затова отишли в един манастир и станали мона-

си. Оттук те били често викани от византийския

император, за да извършват някои важни задачи.

По онова време немски свещеници покръстили

моравските славяни. Моравците не разбирали

нито немски, нито латински език и моравският

княз поискал от византийците да му пратят хора,

които знаят славянски. Те изпратили двамата бра-

тя. Кирил и Методий на драго сърце заминали за

Великоморавия. Те занесли измислената от тях

славянска азбука, която се наричала глаголи-

ца, и превели църковните книги на славянски.

Моравците с радост слушали Христовото учение

на свой език. Но немските свещеници завидели на

двамата братя и ги наклеветили пред папата, кой-

то ги повикал в Рим, за да ги съди. Там двамата

братя били напълно оправдани. Кирил се поболял

в Рим и починал, а Методий бил ръкоположен за

владика и бил върнат пак във Великоморавия. Тук

продължавал да проповядва и да обучава младе-

жи да четат и пишат на славянски. Така работил

Методий чак до смъртта си през 885 г.

Българската църква почита двамата братя като

светци. А ние ги наричаме български и славян-

ски просветители. Техният празник е на 24 май.

Той е най-милият български народен и учили-

щен празник.

МЕТОДИЕВИТЕ УЧЕНИЦИ

БЯГАТ В БЪЛГАРИЯ

След смъртта на Методий немците почнали да пре-

следват и мъчат учениците му. Тогава Методиевите

ученици от Великоморавия избягали в България.

Борис се зарадвал много, че идват в държавата му

такива добри и просветени хора. Той ги посрещнал

с големи почести и ги настанил у своите боляри да

си отдъхнат. След това ги разпратил из царството

си, за да въвеждат славянското писмо и славянското

богослужение в България. Най-първите Методи-

„Княз Борис и покръстването на българите“, худ.

Димитър Гюдженов

„Княз Борис“, худ. Димитър Гюдженов

„Покръстването на Борис“, худ. Г. Желязков

Светите братя Кирил и Методий – православна икона Старобългарско глаголическо евангелие

        Страница 11 от 35

18 19

еви ученици заминали за Македония. Между тях

най-много се отличавал Климент. Той работил неу-

морно – проповядвал в църква, пишел и превеждал

книги и учел деца. Неговите ученици били повече

от три хиляди. Накрая Климент измислил и още

една азбука – специално за българите. В памет

на своя учител Кирил той я нарекъл кирилица.

Така работата на Кирил и Методий не пропаднала.

Славянското писмо и книжнина пуснали корен в

България. А оттук минали и между сърбите, рус-

наците, хърватите и други народи. Тъй българите

станали учители на всички народи в Източна

Европа, а българската азбука станала една от

най-разпространените в света.

След като покръстил българите, уредил църквата

и въвел славянското богослужение, Борис поми-

слил и за душата си. Той се отказал от престола и

станал монах в един манастир, където и починал.

За благочестивия му живот нашата църква го по-

чита като светец. Неговият празник е на 2 май.

ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ.

ПЪРВА ВОЙНА С ВИЗАНТИЙЦИТЕ

Симеон бил син и наследник на Борис. Още като

дете бил пратен да учи в Цариград. Там обикнал

науката и книжнината. Затова, като станал княз,

Симеон много залагал за просветата. Той повикал

около себе си писателите и ги насърчил да пишат

църковни и поучителни книги. Българската книжни-

на се обогатила с толкова много книги, че почнала

да се мери с византийската. Затова Симеоновото

царуване наричаме Златен век на българската

книжнина и култура, а царя наричаме Симеон

Велики. Дори и сам Симеон писал книги, когато

бил свободен от битки и сражения.

Столица на българската държава при Симеон не

била вече Плиска, а Преслав. Преслав бил голям

и богат град и бил защитен с двойни каменни зи-

https://drive/file/d/0B8HRuANaqIKFS3hKQWRpaTR1VlU/view


http://kostadin/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/