Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2016 08:19 - ЩО Е ЧАВЕС НАНАЙСИ ФЕРОДО (1)
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.09.2016 08:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 МИЛЕНА ДОЙЧЕВА

Мислех, че съм приключила с махленските текстове, но май нещата вървят към турска сапунка. Бързам да се оправдая, че не съм виновна. Просто има хора, за които древните ромеи, роми или както там са се наричали, добре са казали: „Чавес нанайси феродо“ (нямам представа как се изписва в оригинал). Наистина децата нямат спирачки! Визирам един от любимите си професори, дето не знае кога да спре. Никога не съм имала по-силно усещане за това какво е представлявала болшевишката пропаганда през 50-те години на миналия век от неговите текстове за Църквата. С последните два в „културния“ сайт с католически привкус малко попрекали. И хайде пак пред компютъра да се взирам в махленските му претенции.

Този път реших преди да започна да пиша, да се приведа във форма на истински зилот според представата на такива като професора за такива като мен. Най-напред наготвих елда (гречиха). Гледам, че професорът превежда разни думи на гръцки, та си казвам що и аз да не преведа някоя важна думичка на руски. Нали знаете, че зилотите са и путинисти, та да се саморазоблича. Както и да е. Да се върна на подготовката. След това си сложих дълга черна пола, нахлузих черна риза с дълги ръкави, а отгоре добавих един черен вълнен пуловер, за да ми е гадно, понеже лятото все още не си е отишло, а и да може да ме боде и да ме изнервя, за да не се получи текстът ми прекалено конформистки. И нищо, че съм си вкъщи и няма кой да ме види, добавих черен чорапогащник (също от гадна найлонова материя, защото имам алергия и да се обрина и да ме е яд). Обух някакви стари кубинки на мъжа ми, които хем ми хлопат, хем са много твърди. Накрая се увенчах с една забрадка (косынка), която някога е била черна, но сега е трудно да се определи какъв цвят е, но по-скоро е мишкин. Защото зилотите са лекета (пятна) и носят забрадки на петна. Косата ми е дълга, но я сплетох на плитка, а плитката прибрах под пуловера. В този вид и със свиреп поглед започнах да анализирам написаното от тоя, дето не съм му на нивото, както казва един негов брадат приятел, дето пък много обича да се държи като ментор и патриарх на българската литература и не ходи на места, където може случайно или не да има такива като мене или колегата Фенерски. Ама това е една друга тема, която само чакам повод да дискутирам друг път.

Още в началото на текста „За пазеното и живяното в църквата“ попаднах на капан: „…нека бъдат спокойни родните зилоти…“ И като ме обхвана едно спокойствие (мир), значи десет минути не мога да мръдна. Викам си: Край, тоя ме хипнотизира. Дори за момент спрях да усещам чорапогащника. После осъзнах какво има предвид – нямало да дискутира светостта на майка Тереза, а друго нещо. И като започна да се лее една възхита колко народ се бил събрал на нейната канонизация – „хиляди маса народ“ (по Гео Милев), пък плеснали с ръце, прегърнали се и както били насред площада се причастили. Как да не им завидиш на пустите им западняци. Хич не им пука кой каква народност е, нещо като духовен евросъюз ще да се е получил. Как да не ти се прииска да си бежанец. Ей така, да зарежеш всичко, да минеш границата на Църквата незаконно и да кажеш: „Искам и аз да съм като вас! Долу православния провинциализъм! Дайте ми да се причастя с вас на площада! Поне три пъти „ура“ за папата, дето е толкова готин (щегольской).“ Някой друг би казал, че именно това е да се провинциализираш, като гледаш с влажен поглед на запад, без да разбираш и оценяваш своето. Но мълчи сърце. Тук става дума за философия. Пардон, богословие… Или както там се нарича това, за което говори професорът.

Майка Тереза била всекатолическа светица. А ние тук какво правим – не си знаем съвременните православни светци, защото ги делим на руски, сръбски, гръцки и т.н., размахва назидателно виртуален пръст човекът, който е няколко нива над останалите в Църквата. И аз, нищо че съм зилот и обикновена попадия, почвам да си мисля: Абе, професоре, що се правите на ударен? Дори и във вашия сайт трябва да знаете, че хора като преподобните Паисий Светогорец, Порфирий Кавсокаливит, Гарвиил Ургебадзе и т.н. са почитани в целия православен свят. Книгите и словата точно на най-новите светии на Църквата са обичани и най-продавани навсякъде, където има православни. Даже и в „провинциална“ България, където умните хора са кът и по някаква случайност всичките са събрани под тиарата на една фондацийка. Нещо повече. В целия православен свят са обичани и почитани праведници, които все още не са канонизирани за светии. Хората обаче ги тачат именно като такива. Например, старецът Йосиф Исихаст, старецът Яков Цаликис, старецът Клеопа, отец Георги Калчу, старецът Тадей Витовнишки, старецът Йоан Крестянкин и т.н. Хората виждат в тях не гърци, румънци, сърби или руснаци, а свои духовни отци. Приемат ги за свои близки. Няма да забравя какво ми каза един приятел при канонизацията на отец Паисий Светогорец: „Дори да бяха канонизирали дядо ми, нямаше да съм толкова радостен“. Така че, г-н професоре, ако вие не знаете или не се интересувате от новопросиялите светии на Православната Църква, моля, не приписвайте собствените си болести на всички ни. Може би щеше да ви е полезно да дойдете на беседата на един доста по-известен от вас професор, при това богослов. Патролог, не философ! Нищо, че е „зилот“. Та, на тази беседа той свободно цитира великия сръбски светец архимандрит Иустин Попович. Говореше с голямо уважение за светител Серафим Соболев. Не че има нещо общо с темата, но отец-професор Зисис беше много приятен човек. През цялото време добродушно се усмихваше. Всеки си има проблеми, никога не знаеш защо някой може да е постоянно кисел… Все едно. Това не е по темата.

Истинският проблем при канонизациите в България са интелектуалците и техните политически възгледи. Ще ви припомня за един одиозен (одиозный – чаках с нетърпение да употребя любимата ви дума) телевизионен водещ, който по време на прославлението на свети Серафим Соболев даде всичко от себе си, за да го обругае. Изтръска от праха на времето всички клевети, с които е бил оскърбяван приснопаметният архиепископ и така разколеба много неукрепнали във вярата хора, които не се престрашиха да дойдат в храма на тържествата. Един друг сайт пък, знаейки, че светителят Серафим е бил антиикуменист, хитро се опита да ни убеди, че владиката е бил много добър пастир, но виж, от богословие май много не разбирал, защото не бил в час със съвременните тенденции. А и в училище някога трябвало да му пишат двойка, вместо петица по един предмет. Странно нещо са съвременните православни интелектуалци. Пред тях стои светец, а те ще разгледат цялата му биография под лупа и ще намерят в нея я клевета, я някоя завишена оценка в училище. Колко прав е бил свети Паисий Светогорец, като казва, че има хора-мухи и хора-пчели. Пчелите и на бунището ще намерят цвете, на което да кацнат, а мухите и в най-красивата поляна ще търсят нечистотия. Та, проблемът за това кой знае светците не опира до етнофилетизъм.

И каква била причината римокатолицизмът да познава светците си в пълнота, а Православната Църква само на национално ниво, според професора? Ами много просто – Православието е „преакцентирало авто-кефализма“. Следва кулминацията: „И може би да се замислим за незаобиколимостта на един предстоятел, който, като си остане първи, да – „сред равните“ нему предстоятели – ще поеме функцията да олицетворява (и прогласява) единството на поместните ни църкви“. Ох, мамин златен! Те всички тия глупости, дето ги писа толкова месеци, затова ли били? Ми кажи си го, че искаш папа? Щото ние и сега си имаме диптиси, които казват кой първи, кой втори… Или първият трябва да стане още по-първи? Сещам се какво казва по този повод един хем светец, хем папа (колко подходящо). Свети Григорий Двоеслов говори за титлата „вселенски“ патриарх и за претенциите за пръв епископ следното: „Да се приеме тази титла, значи да се наруши достойнството на всички патриарси; и ако се случи този, който се нарича „вселенски“, да изпадне в някоя ерес, то няма да има вече епископ, останал верен на истината“. Разбирате ли, г-н професоре, какво пише св. Григорий до Александрийския епископ Евлогий? Мисля, че няма нужда да ви обяснявам какво ще стане, ако този, който „олицетворява (и прогласява) единството на поместните църкви“ изпадне в ерес. Някога светите отци не са се притеснявали от тази дума и са я употребявали често, виждайки в нея погибел за душите. Не като сега. И за да бъда още по-конкретна, че да ме разберете правилно, ще цитирам и друго нещо, което пише папа Григорий: „Аз казвам без ни най-малко колебание, че който нарича себе си вселенски епископ или желае тази титла, е по гордост предшественик на антихриста, защото претендира по същия начин да бъде над другите.“ Ние знаем, че светейшият Константинополски патриарх Вартоломей, макар и формално да носи титлата вселенски, не претендира да бъде над другите, защото знае, че така ще стане предшественик на антихриста! Или вие намеквате нещо друго? Опитвате се да припишете на светейшия патриарх претенции, каквито той не би могъл да има, защото, сигурна съм, добре познава учението на Църквата? Може би се опитвате да направите интрига? Дано не е така! Предпочитам да го приписвам на вашето незнание. Или може би имате друг някой предвид да бъде първи? Знаейки колко много обичате Русия, едва ли намеквате за патриарх Кирил. Остава само този, когото някои православни светци наричат „ересиарх“ – римският папа. На това ще кажа само: Да не бъде! От друга страна, като толкова много искате папа, толкова много ви харесва как католиците се събират и се причастяват по площадите и какви добри дела правят фондациите им – ми вземете се, бе! Що натрапвате собствената си любов към католиците на цялата Църква?

Да кажа нещичко и за предишния ви текст „Що е църква (3)“. В него има доста забавни неща. Според такива като вас, зилот рядко се смее, а пък докато ви четох – голям смях падна. „Да, св. ап. Петър е бил първият предстоятел на църквата Христова…“ И преди това: „И първи този чин в първата „челяд“ („дом“) на новата ἐκκλησία действително е заел св. ап. Петър („паси моите овци“ – казва му Христос в утринта на Тивериатското езеро след Своето Възкресение, вж. Иоан 23:16)“. Не знам кой ви е излъгал, че сте консервативен православен, г-н професоре, обаче това си е съвсем папско богословие, понеже Православната Църква не признава ап. Петър за епископ над останалите апостоли или за техен предстоятел. Можете сам да се ограмотите какво се е случило на Aпостолския събор, кой там е говорил и кой е предстоятелствал. Все пак в този блог мястото е ограничено, пък и аз не съм написала като вас 8 книги. Можете да се справите и сам. Ще се огранича само с посочения цитат от Евангелието на апостол Иоан – „паси моите овци“. В него римските теолози виждат уж даване на някаква църковна власт, като го различават от казаното преди това „паси моите агънца“ (Иоан 21:15). Всъщност, няма нищо такова. Светите отци са виждали в това тройно изповядване на любовта към Христа само изкупление на тройното отричане на ап. Петър. Единствен той се отрекъл от Христа и затова бил призован публично да изрази своята вярност към Господа, преди отново да бъде приет сред пастирите на Неговото стадо. Впрочем, не аз мисля така, а един друг „зилот“ – отец Владимир Гете. Той бил един от най-големите историци на римокатолицизма през 19 век, но докато пишел многотомна история на Църквата, изведнъж осъзнал, че е православен. Та, обяснявайки повдигнатия от вас въпрос, той добавя, че запитан от ап. Петър, какво ще придобият апостолите, Господ Иисус Христос отговорил: „Истина, истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванадесет престола…“ (Мат. 19:23). Тоест, не се прави разлика между апостолите, всички дванадесет ще съдят верните, заедно с Христа. Отец Гете не отрича, че има църковни писатели, които отбелязват първенството на ап. Петър при изброяването на апостолите, но това според православното учение, не означава епископство над останалите Христови ученици, а само първенство в любовта. Има още много да се напише по въпроса, но мисля, че от споменатото досега стана ясно, че никакъв пръв, още по-пръв и най-пръв епископ в Църквата, освен Великия Архиерей Христос, не може да има! Впрочем, във въпросния текст и на Неговото Архиерейство посегнахте, г-н професоре, но това ще оставя на изповедника ви. Все нещо и той трябва да свърши.

Чудя се колко ли красив би бил светът, ако писането на такива махленски текстове най-после свърши и останем да се наслаждаваме на класическото православно учение, както си беше доскоро, преди няколко парацърковни сайта да се опитат да реформират всичко, което е било досега. В противен случай, ако продължим да задълбаваме и децата изтърват напълно спирачките, ще се наложи да заживеем в някаква католическа антиутопия, в която всички ще се подреждаме около светия Престол и някой професор с много книги зад гърба си ще ни удря зад врата по една „традиция“, както казвахме в училище, ей така, да ни дойде най-после акъла в главата на нас, тъпите зилоти. Впрочем, прилагам нагледен материал от едно вече настъпило бъдеще.

http://outsideri.org/archives/1383

виж видеото в източника

Видео   00:00   01:00    



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734557
Постинги: 1286
Коментари: 1090
Гласове: 593
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031