Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2016 18:15 - ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове:
0



презвитера Валя Кантарджиева Празникът Въздвижение на Честния Кръст Господен е в чест на самия акт на изкуплението в лицето на главното оръдие, чрез което то е станало. „Кръстът се именува слава Христова и висота Христова”, казва св. Андрей Критски в Словото си за Въздвижение. Ако Кръста Христов съставлява славата на Христа, то в днешния ден Кръста се въздига, за да се прослави Христос. Този Кръст е наш Кръст. Христос понесе на раменете си кръста, на който Го разпнаха и прие наказания определени от грешници. По думите на св. Кирил Александрийски, Той понесе кръста, който ни принадлежи. Дивният Кръст е всерадостно знамение за нашето изкупление и указание за пътя към спасителния живот. Апостол Павел в 1. послание до Коринтяните пише: “Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия”. /1:18/ Когато се покланяме на Кръста, всеки от нас се вглежда мислено със сърце и душа, и се възнася към Първообраза, Който заради нас човеците и заради нашето спасение принесе Себе си за греховете ни и ги пригвозди на Кръста, като ги изми със Своята Пречиста Животворяща Кръв. Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по Своя воля. "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнeма, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан 10:17-18). „Като претърпя Разпятието, пише св. Кирил Йерусалимски, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол. 1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр. 2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. „Какво ли не е направил кръстът? Пита св. Йоан Златоуст и отговаря: Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. „Кръстът става знамение за християните. Израил има обрязването, а християните – Кръста”, казва св. Иоан Дамаскин в Словото си за деня на Кръста. Постепенно християнството оценява значението на знамението. На помощ идва промисъла с непосредствените си действия – изваждането на Кръста от земните недра. „Господ не е допуснал да остане в земята, пише св. Иоан Златоуст, а го е явил на небето. С него Той ще дойде при Второто Си пришествие.” Кръстът е намерен при император, вярващ в Христа, с божествена сила и твърда вяра. Когато Бог връчил на християните царските скиптри, в това време Му било угодно да открие Кръста чрез благочестива жена, царица, украсена с царска мъдрост. Като се ползвала от силата на словото, свойствено на царските особи, тя успяла да смекчи непреклонното сърце на иудеите. „Излязло от съкровищницата на земята знамението на Владиката, пише св. Андрей Критски, духовният бисер на верните утвърден в Христовия венец, за да освети цялата вселена.”



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 733316
Постинги: 1286
Коментари: 1090
Гласове: 593
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031