Ще се изтупам от прахта
и болката безумна ще утихне.
Чрез стих написах дългите писма
до моето дете. Дано пристигне!

Едно поне, от всички, пет на брой.
Болезнено е дъще да научиш,
че да се къпеш в лукс - НЕ СИ ГЕРОЙ!
Човещина не можеш да си купиш.

Това е първо. Второ следва тук:
Приятелството просто се дарява.
А този, които те замеря с боклук
не е приятел. Нека ме прощава.

За третото писмо настана ред.
Приучвай се на труд и постоянство.
Наместо да посрещаш скъп букет
гони мечтите, по ще е приятно.

Четвъртото писмо е само ред:
На себе си разчитай дъще само!
Светът е шарен, бляскав е отпред,
но гнил отвътре, ако нямаш рамо.

Последното дори не го чети.
Ще бъде късно, ако го получиш.
Научих те! Сега сама лети.
Разбитото не можеш да закърпиш.

Хареса ми тази стихотворна изповед.

Понякога тези писма пътуват твърде дълго. Сега може би са досадни, а тогава вероятно недостатъчни.
Лека вечер! :)

Изразени простичко и убедително.
И винаги са навременни...
Поздрав!

Висока оценка, благодаря.
Лека вечер!:)

на човека идва с възпитанието и характера на децата ни.
Много хора (жени/мъже) са ми казвали, че са красиви...,
по дяволите, гледайки ги все едно е да гледаш културата им в чиния със супа.
Всяко ново поколение си има свой почерк в отношенията си.
Колкото и да не ни се нрави на предните поколения.
Като са млади всички са красиви, няма такова нещо, като грозота.
Уродливост и невъзприемане има, но повърхностна грозота не съществува.

Интересни писма са. Хубаво поднесени. Дано детето ти ги възприеме с цялата им мъдра сила.

Ани, много е силно и много точно!
Моята дъщеря е по-малка от твоята, на 15 е...
Взаимно се учим, тъй като тя понякога е по-мъдра от мен...
Учим се да разпознаваме истинските приятели /тя ги арзпознава по-добре отмен/, учим се да укрепваме душевната си сила и да преминаваме през трудностите....къде падайки, къде ставайки, къде политвайки....
Често е трудно, но с Любов всичко се постига и всичко се подрежда...
Прегръдки!

с това писмо, грабна моето приятелство!
Прегръдки!
Литатру

Имаш го.;)