Интервю с Артьом Григорян, бивш дългогодишен член на Свидетелите на Йехова

Свещеник Георги Максимов: Здравейте. Вие сте с Моят път към Бога. Тази програма е за хора, чиито път към Православието е бил предизвикателство и които, за да станат православни, е трябвало да променят живота си драстично, да се откажат от много неща и да преосмислят изцяло всичко. Ще разговаряме с нашите гости за това какво ги мотивира и им дава сила.

Днешният гост е Артьом Валериевич Григорян, специалист по въпросите, свързани със секти. Преди да се обърне към Правослвието, той е бил дългогодишен член на организация, която често се смята за една от най-опасните сред съвременните секти.

Артьом Валериевич, бихте ли ни разказали как започна всичко? Отраснали ли сте в семейство на вярващи?

Артьом Валериевич: Търсенето на някакъв вид по-висша истина започна сравнително рано за мен и може да се каже, че отраснах в семейство, което винаги се бе интересувало от духовното. Със сигурност всички помнят разпада на Съветския съюз, време, по което множество идеи и ценности се сринаха. Този период, ранните години на 90-те, може да се характеризира с масовия интерес към най-различни духовни практики, тъй като хората се опитваха да открият отговорите на насъщните въпроси в своя живот и да го подредят по някакъв начин. Като любознателни хора, родителите ми се интересуваха от най-различни източни практики, като кришнаизъм, идеите на Рьорих и някои мистични медитативни упражнения. Те бяха особено популярни тогава. При все това, въпреки тези интереси, родителите ми все пак бяха отраснали в нашата култура и все още считаха себе си за православни християни, като от време на време ходеха на църква, молеха се и палеха свещи. Разбира се, това не може да се нарече съзнателен духовен живот, но спомените ми от детството винаги се свързани с някакви духовни търсения, което вероятно е доста необичайно при децата. Например, съвсем ясно си спомням, че когато бях на шест, преживях инцидент, при който бях прегазен от камион „Камаз“, но по чудо оцелях. Това трагично събитие усили духовните търсения в нашето семейство. Помня, че докато бях в гипс, си мислех за Бог, смисълът на живота и причината за страданията, като си говорехме за това и с моите родители.

И така атмосферата на духовното търсене витаеше в нашето семейство. Родителите ми се опитваха да намерят отговори на своите въпроси, но за съжаление в началото на 90-те Църквата често не предлагаше на хората онова, което те търсеха. В резултат на това, отговорите бяха търсени другаде. През 1996, след един опит да водя църковен начин на живот, който се провали поради близостта ми с един псевдо-старец, който практикуваше екзорсизъм, родителите ми се запознаха с членовете на Свидетелите на Йехова, тези усмихнати хора, които казваха, че са готови да отделят от времето си, за да отговорят на въпросите на моите родители. Така се сближихме със Свидетелите на Йехова и поехме по този път. Тогава бях на 11 години.

Отец Георги: Разбирам, първоначалното впечатлетние, което понякога бива наречено „бомбардиране с любов“, т.е. всеки човек, който дойде, бива посрещнат от някого, който се усмихва и казва: „Толкова съм щастлив, че дойдохте...“, Какво се случи след това? Какво ви накара да останете в тази организация?

А. Григорян: Точно така. Човек може да стане пълноправен свидетел на Йехова само ако той или тя започне да посещава събранията и т.нар. конгреси. Конгресите са огромни по мащаби събития, на които присъстват множество общности от даден регион. Основавайки се на своя мисионерски опит, Свидетелите на Йехова знаят, че ако даден човек, който изучава Библията с тях, не дойде на събранието, тогава този човек вероятно няма да стане свидетел на Йехова и в такъв случай е безсмислено да си губят времето с него. Конгресите имат невероятен ефект: виждаш огромен стадион, пълен с десетки хиляди усмихнати, крсиви и добре облечени хора. Заобиколен си от пълна чистота, ред, топли чувства, целувки и любов. Всичко това прави огромно впечатление. Доста съм мислил за това, опитвайки се да анализирам начина си на живот, този на моето семейство, както и на хората, които познавах, както свидетели на Йехова, така и тези, които напускаха. В повечето случаи, сценарият е един и същ: хората се влюбват в организацията и нейните членове. Въпросите, свързани с вярата наистина остават на второ място. Те биват по-лесно възприемани от човек, който вече се е влюбил в организацията.   А когато човек се влюби, той или тя бива обкръжен от огромно внимание и грижа. Понякога дори те подпомагат финансово или ти помагат да си намериш работа. Човекът бива запленен и тогава той или тя е готов да приеме какви ли не идеи. Тогава започва много деликатен процес на индоктринация. Това е обучителен процес, който се основава на специализиран наръчник. Курсът е основното – главно изучаване на Библията. Естествено, той съдържа редица тълкувания, които често изглеждат доста странни, отвлечени или неестествени, но всичко бива прието с лекота, тъй като даденият човек вече е запленен от организацията.

Отец Георги: Подобно внимание обаче не може да продължи дълго време и със същия интензитет, както когато човек се присъединява?

А. Григорян: Разбира се. След известно време вниманието постепенно намалява. След като човек приеме „кръщение“, и стане пълноправен член на организацията, този човек следва да покаже същото внимание към новодошлите, както първоначално е било и спрямо него. И така даденият човек става част от този огромен механизъм.

Отец Георги: Колко време останехте при Свидетелите на Йехова?

А. Григорян: Приблизително 15 години.

Отец Георги: Това е доста време. При все това напуснахте тази организация, която е била, може да се каже, вашето ново семейство, където сте имали множество познати и приятели и където всичко е било познато и удобно. Какво ви накара да продължите търсенията си? Не само сте ги продължили, но сте се върнали там, откъдето, макар и формално, сте дошли. Питам за това, тъй като познавам доста хора, които се присъединяват към Свидетелите на Йехова или други протестантски секти и си имат определена среда. Макар че са свързани с Православието единствено чрез своето кръщение и по същество не знят нищо за православната вяра, те нямат интерес към Православието, тъй като са сигурни, че вече са били православни, ходили са на църква, чукали са се с яйца на Великден и т.н. Във вашия случай кое ви подтикна да преодолеете този предразсъдък?

А.Григорян: Това бе дълъг и болезнен процес, който продължи няколко години. Преди да се върна към Църквата, трябваше да напусна организацията на Свидетелите на Йехова. Трябва да отбележа, че през 2005 работех в главния Административен Център на Свидетелите на Йехова в Русия, което се смята са особено привилегирована позиция. Всъщност, за много от свидетелите на Йехова да бъдат наети в главния Административен Център е мечтата на живота им. Този център се намира в селце близо до Санкт Петербург. Работих в него 4.5 години. Всъщност, ако не бях работил в този център, вероятно все още щях да съм свидетел на Йехова.

Отец Георги: Какво имате предвид?

А.Григорян: Защото, докато работех там, открих множество проблеми, които съществуват в организацията. Тогава бях на 20, така че бях все още млад и доста романтично настроен. Бях в сърцевината на организацията, където работеха най-почитаните хора, които директно управляват организацията в Русия. Това е само по себе си нещо като затворено градче, обитавано от около 300 човека, елитът на организацията. Те са заедно 24 часа. Престоят ми там ми показа едно по-различно лице на организацията. Със собствените си очи видях всички слабости, страсти, психологически и духовни заболявания, които хората бяха имали преди да се присъдеинят към нея и все още бяха там. Осъзнах, че няма духовна трансформация. Видях също така, че нищо човешко не бе чуждо на елита, включително лицемерие, измама, гняв, клюкарстване, алкохолизъм и още куп неща. Това ме накара да погледна на нещата малко по-обективно.

Също така, докато работех в Административния Център, имах достъп до доста интересна библиотека, съдържаща книги за най-различни религии. Никой не се интересуваше от нея, освен преводачите, които работеха над най-различни материали и трябваше да познават терминологията. Този отдел имаше множество интересни книги от православни автори от началото на ХХ в. Например, там имаше книги от Н. Глубовски и различни професори от висшите църковни академии. Също така тритомното тълкувание на Библията от А.П. Лопухин. За пръв път в живота си виждах сериозна православна литература. Бях слисан, защото, както можете да си представите, хората в подобни псевдо-християнски организации имат изключително ниско мнение за Православната вяра и теология.

Отец Георги: Боя се, че ще махнат книгите от библиотеката след като прочетат това интервю(смее се).

А.Григорян: А може вече да са го сторили. И така, взех тези книги и започнах да ги чета от най-обикновено любопитство. И колкото повече четях, толкова повече бях удивен от това колко задълбочени, интересни и убедителни са тези книги. Те разглеждаха най-различни теми. Винаги съм се интересувал от проучвания върху Библията и това наистина ми липсваше докато бях свидетел на Йехова, тъй като те въобще не се задолбочават в тези теми. Те имат много примитивно и плитко разбиране. Обаче тези книги бяха истинско инфомационно съкровище и аз бях удивен, че са писани в края на ХIХ в. Свидетелите на Йехова отдавна са забравили не само книгите си, писани в края на ХIХ в., но дори и тези отпреди 40 години. Те не ги четат. Чудех се - как е възможно това? Тези книги са толкова стари и при това толкова интересни! Вероятно тогава пречупих един от основните си стереотипи – мисълта, че духовният живот и истинското богословие по същоство не са възможни извън Свидетелите на Йехова. Членовете на организацията биват учени да мислят по този начин. И тогава започнах да проучвам нещата. Позволявах си да мисля независимо и опитвах да открия отговорите.

Ключовият фактор бе, разбира се, когато прочетох книгата от Реймънд Франц, бивш член на Управителното тяло на Свидетелите на Йехова. Той бе легендарна, удивителна личност – човек, който посвети 60 години от живота си в полза на организацията, 10 от които като член на Управителното тяло, така да се каже, той бе част от „помазаните“, които всъщност решават в какво трябла да вярват 7-те милиона свидетели на Йехова. Реймънд Франц е автор на книгата „Кризата на съзнанието“(1980), а по-късно написа и друга, озаглавена „В търсене на християнската свобода“. Така наруших вероятно най-важното табу в която и да е авторитарна система – табуто да прочетеш информация, чийто източник е бивш член на организацията. Прочетох тази книга със страх – можете да си представите, намирах се в сърцето на организацията и да чета тази книга, чийто заглавие е забранено дори да се споменава от членовете на Свидетелите на Йехова. Затворих вратата, спуснах щорите и започнах да чета. Спомням си колко шокиран бях от онова, което прочетох – чувствах се все едно ми прилошава. Това бе сякаш.... Треперех и почувствах, че имам температура. Четях и осъзнавах, че всеки ред от тази книга рушеше светът, в които живеех откакто бях на единадесет. От една страна, бях невероятно щастлив, защото разбирах истината, но от друга, се боях да отговоря на въпроса: „А как ще живея оттук насетне?“. Тази книга изигра решаваща роля в решението ми да напусна организацията, което ми отне няколко гоздини. Със сигурност това се оказа много трудно и за моята съпруга, тъй като тя членуваше в нея от шест годишна.

Отец Георги: В организацията ли се запознахте?

А. Григорян: Да, срещнахме се в организацията, оженихме се и дори работехме заедно в този Административен Център. Цялото ми семейство – родителите и братята ми, са свидетели на Йехова, и нашите животи, както на жена ми, така и моя, бяха свързани с тази организация. Осъзнавах, че нашето оттегляне ще срине целия ни свят. Точно това се и случи, тъй като на Сведетелите на Йехова не им се позволява да общуват с хора, които са напуснали организацията – изключените поради извършени нарушения, а да не говорим за онези, които са напуснали поради идеологически причини. Аз съм един от т.нар. отстъпници – на тях не им е позволено да ми говорят и дори да ме поздравят, ако се срещнем на улицата.

(следва)