А. Григорян: Разбира се. Преди всичко, моите родители, като искрено вярващи хора, положиха доста усилия. Можете ли да си представите, от тяхна гледна точка, техният син всъщност напускаше спасителният кивот? Както знаете, Свидетелите на Йехова очакват Армагедон да дойде всеки момент и според тях, да напуснеш организацията бе нещо, равносилно на самоунищожение – пълното унищожение, което ще настъпи с Армагедон. Така че, разбира се, те се опитаха да ме придумат по всякакъв възможен начин. Това бе по-скоро емоционална, а не рационална молба. Приятелите ми и познатите ми разговаряха с мен, но за съжаление, не чуваха нищичко от онова, което им говорех. Това едва ли бе нещо изненадващо, предполагам. Преди да напусна организацията, написах няколко писма до Управителното тяло в САЩ. От Административния център не пожелаха да изпратят тези писма. Писмата ми засягаха темата за Новия световен превод на Светото Писание( познат още като Превод на новия свят - бел. прев.), който Свидетелите на Йехова ползват.

Отец Георги: А нима не можехте сам да ги пратите?

А. Григорян: Като член на Бетел (Общество Стражева кула има повече от сто клона, които Свидетелите на Йехова наричат Бетел. Този библейски термин означава Дом на Бога. В Русия подобен клон се намира близо до Санкт Петербург, в селището Солнечное– бел. ред.)исках да изпратя това писмо по-скоро по вътрешни канали, отколкото по обикновената поща, за да съм сигурен, че ще му се обърне възможно най-голямо внимание. Второто и третото писмо изпратих лично, след като напуснах Административния център.

Отец Георги: А какво написахте в тези писма?

А. Григорян: Те съдържаха обобщение на противоречията и грешките на организацията Свидели на Йехова. По-точно, те бяха относно противоречията с гръцкия оригинал на Новия Завет. Бях се потрудил над няколко преводачески решения, тъй като те очевидно се отклоняваха от гръцкия текст. Написах им тези неща. Писмото бе от шест страници, на английски език. Те не пожелаха дори да го изпратят. Дори веднага ми бе заявено, че това писмо бе посрещнато с недоверие от страна на „избраните“(едно от вътрешните обръщения в организацията на Свидетелите на Йехова, виж. Мат.24:24 – бел. ред.). Те ме попитаха: „Как можеш да бъдеш такъв неверник?“ Но аз наистина исках да разбера, тъй като нямаше отговори на тези въпроси. В крайна сметка, получих отговор. Този отговор недвусмислено ме направи напълно сигурен, че никой в тази организация не търсеше истината. С други думи, някаква остаряла догма, без значение колко е абсурдна сама по себе си, бе по-важна от нуждата да се потърси истината.

Отец Георги: Бихте ли ни разказали накратко как ви отговориха?

А. Григорян: Бе подобно на въртележка. Те отговориха: „Брете Григорян, със сигурност искаме да ви похвалим за вашите усилия да вникнете в Божието Слово, но, както знаете, необходимо е да се поспрете и да не изпреварвате организацията. Когато е необходимо просветление от Йехова, той несъмнено ще ни изпрати повече светлина. Дискретен и верен раб в Бруклин ще направи някои изяснения. Ако това не стане, моля продължавайте и се дръжте по-здраво за организацията.“ Нямаше никакви отговори. Бях изредил съвсем специфични въпроси, но нито един от тях не получи отговор. В резултат на това, малко по-късно аз и съпругата ми написахме писмо, с което заявихме, че се оттегляме от организацията. Изпратихме го на всички наши приятели и познати – имах множество връзки в бившите съветски републики – Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан и Украйна. Изпратихме го до всички, а след това имаше събрание със стареите от моята група. Те се опитаха да ме придумат да променя решението си, но в крайна сметка ни отстраниха въз основа на писмото. За нас всичко вече бе приключило.

Отец Георги: Много от хората, поели по същия път и напуснали подобни организации, не непременно само Свидетелите на Йехова, минават през период на оттеглянето си. След като се откажат, за тях психологически е неимоверно трудно. Наистина сякаш целият им свят се сгромолясва. Кое ви помогна през този период?

А. Григорян: Боя се дори да си помисля какво би станало, ако жена ми бе решила да остане в организацията. Зная за такива случаи. Имам множество познати, които напуснаха организацията, а същевременно брачните им партньори останаха. Знам, че това направи живота им труден, като в някои случаи се стигна до развод и семейни раздели. В други случаи, в резултат на това тези семейства нямаха деца, тъй като партньорът, останал в организацията, умишлено вземаше решение да няма деца. Разбира се, аз и жена ми се подкрепяхме, а също така помогна и усещането, че вече съм свободен. Бях свободен и вече можех да отделя достатъчно време, за да изследвам и изучавам различни аспекти на писанието. Осъзнавах, че пред мен има невероятен много възможни избори що се отнася до изучаването на Библията. Усещането, че мога свободно, без каквито и да е ограничения да изчувавам Библията наистина ме вдъхнови. Отне ми няколко години единствено да ревизирам всичките си предишни схващания, започвайки от самото начало, от книга Битие, и така до самия край. Бях много развълнуван и в продължение на няколко години не принадлежах към никоя християнска деноминация.

Отец Георги: Вчера прочетох историята на един американец, бивш свидетел на Йехова. Неговите баба и дядо, както и родителите му били свидетели на Йехова, така че той бил трето поколение член на организацията. Той споделя, че основното нещо, което го накарало да напусне организацията, бил прочита на английския превод на Библията на крал Джеймс. Вероятно не всички знаят, че Свидетелите на Йехова имат собствен превод на Библията със съществени отклонения, така че да бъде нагоден към начина на вярване в организацията. И така, за този американец било истинско откровение да разбере, че текстът на Библията всъщност е доста по-различен. И този каноничен, класически превод, който е близък до нашия синодален превод станал за него мост, който в крайна сметка го привел в Православието. Какво стана във вашия случай? Как ви доведе вашето дълго търсене в Православието?

А. Григорян: Преди всичко, разбрах, че всъщност Писанието не обяснява само себе си и не е самодостатъчно, както се твърди от привържениците на класическата протестантска теза за sola scriptura. Колкото повече се стремях да разбера Писанието, толкова повече тълкувания намирах. Това се отнася не само до най-различните начини за тълкуване на текстовете, но също така към методите на херменевтиката и екзегетиката. Осъзнавах, че проблемът с текстологията по своята същност е от съществено значение. С други думи, кои тълкувания на текстовете са по-истински и по-стари?

Интересът ми към изучаването на Библията ме накара да разбера, че има грандиозна схема относно това, кое в крайна сметка е довело до традиционното схващане, определило какво трябва да е съдържанието на Библията. Разбрах за съществуването на т.нар. неканонични книги, които от древни времена са включени в Писанието. В протестнантския свят те биват отречени като апокрифни. Научих, че има различни текстологични основи относно Стария Завет, като например Масорети и Септуаги́нта. Всичко това доведе до това да осъзная, че Писанието не може да бъде разбрано извън това предание, това живо предание, въз основа на което този текст е бил първоначално написан и завършен. Това ме накара да потърся първоизточниците. Разбрах, че основната протестантска идея да виждаш онова, в което вярваш, докато четеш Библията, всъщност не работи. Всички казват: „Не влагаме никакъв смисъл в това, просто извличаме смисъла, който лежи на повърхността.“ Разбрах, че това е една илюзия. Че това не работи. Всъщност, текстът и неговото разбиране не са едно и също нещо.

Когато разбрах това, започнах да мисля: Какъв критерий следва да използвам, за да разбера как тези текстове са били тълкувани през първи век, в апостолските времена? Това ме доведе до древното християнство. Спомням си как отидох в книжарница „Слово“ и си купих поредица от книги от светите Отци. Това са удивителни книги, които що се касае до авторитет и древност, биват считани от Църквата за непосредствено продължение на Новия Завет. Взех маркер и започнах да отбелязвам частите, които ме бяха впечатлили. Това са чудесни перли от древното ни наследство – Дидах, творенията на Климент Римски, Игнатий Антиохийски...

Отец Георги: Това са хората, видели христовите апостоли със собствените си очи и учили се от тях.

А. Григорян: Това бе нещото, което ме удивляваше най-силно, защото, както знаете, Свидетелите на Йехова имат своя теория, според която след смъртта на апостолите настъпило тотално отстъпление, в резултат на което през 2-ри век вече нямало истина. Тази теория винаги ми се е виждала много странна, тъй като излиза, че апостолите не са били добри учители, като се предполага, че не са могли да образуват общества и са поучавали по такъв начин, че след тяхната смърт техните последователи не са останали верни не техните идеи. В един момент, просто разбрах, че това е доста богоборческо схващане.

Отец Георги: Ако подобна общност не е могла да се образува от никои от 12-те апостоли, това поставя под въпрос Бог, Който избрал апостолите.

А. Григорян: Да, това би означавало пълен провал за Христос. Това би било провал на Бог, ако Неговата работа се разпада веднага след смъртта на апостолите. Това би означавало, че силата на Евангелието се намира в самите апостоли и когато те умрели, всичко се разпаднало. Смятах тази теория за много изкуствена. Това бе причината да съм толкова удивен, че чета творбите на тези, които са познавали апостолите и са били ръкоположени от тях. Щом ги прочетох всичките, разбрах, че християнското предание е всъщност християнството на светите Отци. Изповядването на божествената природа на Христос, молитвите към Него, оформянето на епархии, Евхаристията – по този начин се разбират нещата в Православието, както и идеята за вечния живот като дар. Всички тези неща биват отхвърляни от Свидетелите на Йехова и се счита, че са възникнали по-късно, някъде към 4-ти век. А тук виждаме всичко това в края на 1-ви век и началото на 2-ри. Това е най-важнато крачка при изучаването на Православието.

Отец Георги: Мога да си представя, че след 15 години при Свидетелите на Йехова, макар че сте се отказали и сте прекъснали всякакви връзки с миналото, сте запазили някои идеи, навици и очаквания, които не са съвпадали с истината, пред която сте се изправили след обръщането ви в Православието. Вероятно е трябвало да се учите наново и да свикнете с нови неща, а някои да са ви се виждали странни или пък ви се е губела последователноста на нещата. Може би ще ни разкажете нещо за това? Как премина преходът от чисто интелектуалното вярване в Православната Църква, основана от апостолите до същинското практикуване на православния начин на живот? Кое ви се стори трудно?

А. Григорян: Тове е интересен и важен въпрос. Има много за разказване. Можете ли да си представите, на Свидетелите на Йехова дори не им се позволява да влизат в православни църкви? Тези църкви биват смятани за езически храмове, така че не можете дори да стъпите там. В периода, в които по интелектуален начин навлезнах в Православието, минавах покрай църквата, която бе близо до дома ни и исках просто да влезна и да поговоря със свещеника, имах нужда от това както емоционално, така и духовно. Един ден събрах кураж и влязох в църквата. Първото нещо, което видях бе свещник и една жена зад него. „Може ли да поговоря със свещеника?“, попитах. Жената отговори доста грубо: „Какво ви трябва? Защо искате да се видите със свещеника? Кое не ви е ясно?“. Аз рекох: „Трябва да поговоря, историята ми е доста сложна.“ Тя отвърна: „Какво щ е толкова сложното? Поне кръстен ли сте?“ Аз казах „Да“. Наистина бях кръстен, когато бях дете. Тя ме попита дали нося кръстче. Оврънах с „Не“. Това просто я вбеси и тя рече: „Ако не си носите кръста, Бог няма да ви види“. Тъй като вече знаех доста неща за Православието, я запитах: „Къде светите Отци твърдят подобно нещо? Знаете ли, че апостолите не са носели кръстове, но при все това Бог ги е виждал?“ Тогава тя каза гневно: „И какво сега, искате да спорите с мен ли?“ При всички случаи, стана голяма разправия, така че набъро си излязох от църквата. Това бе първият ми контакт, но всъщност това бе по Божии промисъл. Истинското ми завръщане към Църквата се случи чрез една групичка, която се събираше на курс по вероучение, продължил шест месеца, чрез общуването ми с миряни извън службите, чрез изучаванетето на Библията. Това изигра важна роля, тъй като видях истинското Православие, където хората не само палят свещички, но живееха истински Евхаристиен живот. Те се познаваха и имаше любов между тях, хранеха се заедно и изучаваха Писанието заедно. Това, разбира се, ме впечатли. Поради това съм сигурен, че истинската православна мисия да се помага на хора в най-различни секти е възможен, само ако можем да предложим на тези хора алтернатива. Алтернатива, която да е по-добра. По-късно, когато помагах на хора да напуснат техните организации и да водят църковен начин на живот, много пъти успях да се убедя, че никои от интелектуалните аргументи не работи.

Хората, които често спорят със сектанти, се чудят защо аргументите им не успяват. Даваме убедителна богословска, екзегетична, историческа и дори просто логическа обосновка, но всичко това не проработва. Това се случва, тъй като по начало хората биват убеждавани не с аргументи, поради което аргументите не могат да ги накарат да мислят по друг начин. Те биват убедени с нещо друго. Поради това мисля, че първо трябва да покажем на тези хора християнски начин на живот и да дискутираме концептуалните идеи по-късно.

Отец Георги: Много е важно да знаете, че можете да откриете този живот в Православната Църква днес. Може би не всяка църква може да има подобен съвместен начин на живот, за който споменахте, но що се касае до богатството на духовния живот, аскетическите практики и личностното развитие по отвошение на вярата и любовта, Православието може и наистина предлага много, което може да удиви бившите членове на Свидетелите на Йехова и протестантите. Благодаря ви много за вашата история, както за това, че дойдохте и ни споделихте вашето духовно пътешествие. Нека Бог направи така, че хората, които са ви били скъпи, докато сте били в Свидетелите на Йехова, също намерят своят път към истинската вяра, към Православието. Нека Божията помощ бъде с вас! На всички пожелавам да открият своя път към Бог в този живот.

А. Григорян: Много ви благодаря.

На снимката: централата на Свидетели на Йехова в Бруклин, Ню Йорк.

Pravoslavie.ru