"Не се залавяй за подвизи, които надвишават твоите сили. Иначе ще паднеш, а врагът ще се надсмее над тебе…Ето какво върши: ако те укоряват, не укорявай; ако те гонят, търпи; ако те хулят, хвали; осъждай сам себе си и Бог няма да те осъди; покорявай своята воля на волята Господня; никога не ласкай; различавай в себе си доброто от злото…обичай ближният си; твоят ближен е твоята плът. Ако живееш плътски, ще погубиш и тялото, и душата си; а ако по Бога живееш, ще спасиш и двете. Тия подвизи повече значат, отколкото да отидеш на поклонение в Киев или по-далече…" 
св.Серафим Саровски

Една ситуация трябва да стане непоносимо тежка, да ти опротивее до краен предел, до пълна невъзможност и абсурдност, за да поискаш с цялата си душа и сърце да се избавиш от нея! Ако нещата са "в рамките на поносимото", това няма да събуди в теб никакво желание да ги промениш, или това желание ще бъде само временно, моментно, слабо... После ритъмът на живота ще те поглъща, ще се самоуспокояваш, че "има и по-лошо" и, разбира се, ще си стоиш в същото положение. Не е толкова страшна тежката ситуация, в която се намираш - страшна е зоната на комфорт, в която те вкарва и от която няма излизане, освен ако не го пожелаеш наистина, с цялото си същество и не положиш усилия на живот и смърт, ако трябва, за да я промениш! Ако действително желаеш промяна, трябва да възненавидиш собствения си комфорт, каквото и да означава това, и да си готов да претърпиш всичко.