Добро утро и Честит Възкресен Празник на всички Православни братя и сестри! Днес Светата Православна Църква чества ✝ Неделя Месопустна (Месни заговезни), както и паметта и делата на Свети апостол Архип, Филимон и мъченица и равноап. Апфия, Преподобний Доситей, Преподобний Евгений и Макарий Изповедници. Бог с нам!
"...А без вяра не е възможно да се угоди Богу... Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий..." 
(Евр. гл. 11 и 12).
Амин!

СЛОВО В НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА, ЗА СТРАШНИЯ СЪД    
Автор:    Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил

Вие чухте днес откъса от Евангелието, в което се разказва за това, което всъщност ще съставлява предмет на Божествения Съд. Напълно очевидно е, че Божият съд не е нещо друго, освен проявление на абсолютната правда и абсолютната справедливост. Ние много често скриваме правдата даже от самите себе си. Ние даваме вид, че не я забелязваме или не сме я разбрали. Но ние опознаваме своя грях чрез гласа на съвестта, ние чувстваме с душата си, че постъпваме неправилно, че се нарушава някаква висша правда и висша справедливост.

Свети Йоан Златоуст, разсъждавайки върху темата за Съда, е казал поразителни думи, проникнал е в самата същност на това какво е Съдът. Той е казал: както е невъзможно да избягаш от самия себе си, така е невъзможно да се скриеш от Страшния Съд, защото Страшният Съд е Божият Съд, а Бог е вложил този съд в нашата душа.

Нека помислим внимателно. Не някой отстрани да съди - не съдиите, не властите, не управниците или началниците. Бог е вложил в душата на всекиго този съд и това, разбира се, е съдът на нашата съвест. Той е породен от нравственото чувство, вложено в нас от Самия Бог.

А сега нека поразмишляваме за това, което се случва в нашата епоха. Епоха лукава, когато под вида на някакви философски търсения се отрича самото понятие за правда и истина. Няма абсолютна правда и даже абсолютна истина – всеки си има своя правда, а обществото трябва да обезпечи на човека такива права, че той да може да живее в съответствие със своята собствена правда. На знамената на много политически партии е написана тази идея за абсолютната свобода на личността, за нейните права да живее според собствената й правда. А какво е съд? А какво е справедливост? И не влиза ли модната, привлекателната за мнозина, но на практика абсолютно нежизнеспособна идея за приоритета на личните човешки права над всичко останало в противоречие с идеите на съда, с идеите на справедливостта?

Нали съдът - аз имам предвид гражданският, светският съд - изхожда от законите и въз основа на законите произнася своята присъда. А какво са законите? Въз основа на какво те се пишат? Само въз основата на политическия прагматизъм и икономическата целесъобразност? Ако това е така, тогава ние не бихме имали закони, защото политическият прагматизъм и икономическата целесъобразност се изменят невероятно бързо, а институтът на съд е от хиляди години. Откакто съществува човешкият род, оттогава съществува и съдът. Значи, откакто съществува човешкият род, оттогава съществува и понятието справедливост, т. е. действия, съответстващи на абсолютната правда.

В историята е имало опити да се създават закони, които не съответстват на тази абсолютна правда, и хората нарекли тези закони несправедливи. Нещо повече, нерядко хващали оръжие в ръце, за да победят системата, пораждаща несправедливи закони, защото ако законът не съответства на същата тази Божия правда, за която говорил Йоан Златоуст, която Бог вложил в нашите души, тогава това вече не е закон и всеки със сърцето си разбира неговата несправедливост. Никой днес не отрича идеята за справедливостта. Хората се стремят към построяване на справедливо общество, без да се замислят, че самото понятие за справедливост напълно отхвърля идеята за отделната, частна човешка правда. Цялата тази философия, която ние наричаме постмодерна философия и на която днес се основаваме, в това число, политическата практика, се разбива в идеите за справедливостта, защото справедливостта винаги и за всички е една, и тази единна справедливост се отобразява в нашето съзнание чрез гласа на съвестта, която, на свой ред, изразява, както е казал Йоан Златоуст, вложената от Бога в нашите сърца правда.

А ако направим някакви изводи от казаното, тогава какво се получава? Ако няма Бог, значи, няма и абсолютна правда. Ако няма Бог, значи, няма и справедливост, защото всякаква справедливост без Бога ще бъде привързана към краткотрайни мисли, философски възгледи, политически позиции. И ние знаем към какво е довела такава трактовка на справедливостта, когато казвали: добро е само това, което е добро за една от страните. Когато казвали: добро е само това, което е добро за някаква класа, привързвайки справедливостта към интересите на едни или други. Не виждаме ли нерядко същото и днес в сферата на международните отношения, когато ни казват, че абсолютна правда е тази правда, която съответства на националните интереси на една или няколко страни? Всичко се повтаря: както в XX век преживяло това чрез революции, диктатурата на апартейда в Южна Африка, така и днес, може би, не така радикално, човечеството преживява същата съблазън да приеме за правда това, което казва по-силният. И днешният ден ни учи на това, че ако има справедливост, - а нали всеки прогласява, че тя съществува, - значи, има Бог. Понеже без абсолютна правда не може да има съд - нито съд на съвестта, нито държавен; - понеже без Божията правда няма справедливост.

Какво представлява тогава Страшният Съд, за който днес ни говори Евангелието? Това е проява на абсолютната справедливост, на абсолютната правда, понеже даже ние, признавайки Божието битие и знаейки какво е справедливост, често нарушаваме Божиите закони, прикривайки се зад множество обяснения. Най-често тези обяснения са прагматични, които някак си убеждават нас самите: „е, какво да правим, така е трябвало да постъпим”. У светите отци, особено у преподобни Ефрем Сирин, има удивително ярки, може би, от гледна точка на съвременния човек даже няколко наивни разсъждения за Страшния Съд. Свети Ефрем искал сякаш да наплаши читателя, казвайки, че нищо не ще мине незабелязано, даже израза на очите, даже полумисъл, - е Господ ще постави всичко пред човека по време на съда. Но това не е просто въздействие върху емоциите на читателите. Свети Ефрем проникнал в същността на това явление, което предстои на всеки в края на историята, - страшния и справедлив Божествен Съд. И ние трябва да помним, че този съд няма да бъде страшен за тези, които живеят според Божията правда, вложена в сърцето на човека, според гласа на съвестта, според вярата в Единия Бог, Източника на всяка правда и истина.

Нека Господ да пази Църквата ни, пазителката на вярата и духовната сила на народа! Нека Господ пази целия ни народ, помагайки му да запази вярата, а заедно с вярата - и съзнанието за висшата справедливост и Божествената правда, без чието осъществяване в човешкия живот няма и не може да има ни радост, ни щастие, ни свобода.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник:    www.patriarchia.ru