Леко и неусетно минават дните на „ Великият пост “ и мнозина от православните християни успяха да се причастят с Тялото и Кръвта Христова още в първата неделя на светите пости , а някои християни повториха и потретиха своето причастяване. На пръв поглед нещата изглеждат абсолютно нормални , но това , което отбягва от погледа на моите събратя свещеници е масовото „привикване“ на православните християни към светото Причастие и все по-голямото охладняване и безразличие , към лишаването от свето Причастие заради тежки , повтарящи се грехове. Поради това ще насоча вниманието ви , към житието на св. Григорий Двоеслов, папа Римски криещо в себе си изобличение за „охладняващите“ православни християни. Божият светец Григорий се родил в град Рим , в богато сенаторско семейство известно със своите роднини-светци. От малък обичащ да чете духовни книги и под прякото християнско възпитание на майка си , св. Григорий израснал вярващ , благочестив младеж. След смъртта на баща си , св. Григорий получил достъп до семейните богатства и с тях започнал да строи болници , страноприемници , приюти за бедни и бездомни в Рим и много други градове , освен това построил 6 манастира в Сицилия и седми в гр. Рим. А за огромното му милосърдие , чудеса , духовни трудове в полза на Църквата ни са изписани цели 4 книги имащи около 260 глави . Но , най-важната част за нас е този момент , когато св. Григорий вече римски Папа и Архиерей извършвал светата Литургия , на която присъствала една известна римска християнка : „…Някаква жена, много известна в гр. Рим , донесла просфори в храма и застанала до Божественият олтар. В това време Божествената литургия била извършвана от самият светейши папа Григорий. И когато , той преподавал на християните Божественото Причастие , пристъпила и жената за да се причасти със Светите Тайни . Но, когато тя чула словата на св. Григорий: "преподава се животворящото Тяло на Господа нашeго Иисуса Христа", тя се засмяла. Тогава папа Григорий, задържал своята ръка и я попитал :

- Защо се смееш ?
- На мене ми е странно, Владико , отговорила тя на въпроса , че хляба , който, аз изпекох от брашно със своите ръце , ти го назоваваш Тяло Христово .
Свети Григорий , виждайки нейното неверие се помолил на Бог и в този миг Хляба , се претворил в истинско Човешко тяло. И това окървавено Човешко месо видяла не само жената, но и присъстващите в църквата християни . Всички , които видели това Чудо, прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата , спирайки да се съмняват, че в Пречистите Тайни под вид на Хляб се преподава истинското тяло Христово, а под вид на Вино – истинската Му кръв. След това , светият Папа отново се помолил и Човешкото Тяло се претворило отново в Хляб. Тогава жената се причастила с голям страх и твърда вяра, приемайки Хляба , като тяло Христово, а виното , като кръв Христова“. След това страшно Чудо и множество други чудеса , по Божията Милост след близо 14 години служение на светата ни Църква и разпространението на православната ни вяра от Англия до западните Балкани , св. Григорий Двоеслов ( Велики ) папа Римски - Чудотворец починал в 604 г. заобиколен от своите ученици , множество духовници и любимите му бедняци , които изхранвал през целият си живот ! Светото му тяло почива във „Ватиканският Събор“ до днес ! И така православни християни , ако не осъзнавате , ако сте забравили , какво означават словата : - Причастяваш се с Тялото и Кръвта Христови ! , по- добре спрете да се Причастявате , по навик за определен период от време , отколкото да бъдете наказани от Бог за своето безразлично отношение , към Тялото и Кръвта Господни ! Продължаваме с нов западно-православен светец ; Свети АРПИН [Арпин; лат. Arpinus] еп. Неаполитанский – Чудотворец (краят на II — нач. III в.), (пам. зап. 9 ноември). Божият светец бил преселник в гр. Неапол (Италия) и станал след единодушен избор , 6- ти епископ на този град. Според преданието , той устроил в своят дом параклис . По време на своето служение получавал послания от папа Сотер (]• ок. 175) и епископите от Кампания. Свети Арпин се споменава в «Мраморният календар» и по-късни неаполитански литургически паметници. Чудесата му са описани от субдякон Петър Неаполитански (1- вата половина на Х в.). Известно е , че мястото за почитане на св. мощи, на А. била базиликата „ Св. архид. Стефан“ (вероятно, построена около 500 г. от еп. Стефан Неаполитанский ), която била премахната при строителството на готическия катедрален Събор. Под главният олтар на този Събор светите мощи на А. се съхраняват до днес заедно с мощите на светите Евтихий и Акутий , сподвижници на св. Януарий . В чест на св. Арпин еп. Неаполитанский- Чудотворец в Неапол е осветен храм.
( Православная енциклопедия-2000 г.)

Протоиерей Ивайло Вутов    

Не е дързост да се пристъпва често, а е недостойно дори веднъж в годината да се пристъпва. Ние сме толкова безумни и окаяни, че извършвайки хиляди грехове през годината, въобще не се погрижваме [да ги изповядаме], мислейки че за нас е достатъчно да не се осмеляваме често [да се причастяваме] и пропускаме Тялото Христово, поругавайки Го [по този начин].

Из книгата "Постоянното причастяване с пречистите Тайни Христови" от св. Макарий Нотарас