– Много съм разтревожен, моето момче – сложи ръка на рамото му, Пламен. – Прочетох вчера, в доклада на ЦРУ за България, ужасни цифри!

– Знам, татко – много други хора също ги видяха, но това са... прогнозни данни. Видя ли какво пишеше отдолу? Че тези цифри са вероятни само ако сегашната линия на емиграция и раждаемост се запазят. 
– Не, не съм видял това. Аз запомних, че през 2050 г. етническите българи, тези които правят държавността, ще са едва 800 хиляди, турците ще са 1,5 милиона, а циганите ще са 4,5 милиона. Това запомних аз. 
– Звучи като апокалипсис в мирно време. Разбирам те, татко...
– Ама, това е защото не раждате! Няма никаква конспирация тук. Просто, вие младите, не искате да имате деца! И само да ви стане малко трудно веднага гледате към...
– Тази тема сме я говорили много пъти – прекъсна го Иван. – Не се ядосвай. 
– Но как да не се ядосвам, когато надежда няма! – повиши тон баща му. – Виж ме, целия треперя като ги чета тия доклади! Те са прогнозни, но са изготвени въз основа на закономерни тенденции...
– Ти гледай мир в душата си да имаш. Чуваш ли какво ти казвам? Мир в душата! Защото, когато утре застанем пред Бога на съд няма да бъдем питани за изчезването на народа ни и за грешките на другите, но за нашите собствени грехове.
– Знам, знам... но все пак ми е мъчно... боли ме!
– Но има надежда, нали? Говорили сме го и това. Събуждането на нацията и обратът са възможни. 
– Да, на теория е така. Съгласен съм. Хипотетично много неща са възможни. Реалността обаче е друга...

(откъс от предстоящия сборник "Душа")

Да! Ама не! Ще преодолеем и това препятствие. Още малко и ще разгоним всякаква гмеж от нашата страна. Со кротце со благо и со повече лобут ще станат нещата!