В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, ние не само чухме словото Божие, но и видяхме в Светото Евангелие пример за неговото изпълнение. Думата е за самопожертването. Христос ни казва, че е много важно да Го следваме с голямо мъжество, с търпение. Пример за това ние видяхме в образа на Пресвета Богородица.

Ние празнуваме днес Благовещение, когато Архангел Гавриил се явил на Божията Майка и казал, че от нея се очаква изпълнението на пророчеството, изпълнението на волята Божия. И тази воля е в това тя да зачене и да роди Син. Въпреки недоумението, въпреки удивителните обстоятелства на това видение, Пресвета Богородица не загубва разум, вяра. Те казва: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лк. 1:38).

Тя с търпение взема кръста, който Бог й дава и тръгва след Него. Разбира се, можела е да си представи, че това следване не би било безоблачно, че ще има и трудности, и скърби. Не е така просто да износи дете и да го роди. По-нататък тя видяла, че от Нейния Син ще излезе това, което не може да бъде разбрано от човешкото сърце. Ние знаем, че Тя видяла как изтезавали Нейния Син, как Го разпнали. Но Пресвета Богородица приемала всичко като от Божиите ръце и с търпение понесла своя кръст.

Намерил се в света човек, който показал най-дълбоко послушание на нашия Бог, показал най-решителна вяра. Именно такъв човек бил нужен за изпълнение на пророчеството за Спасителя. Чрез чистотата, послушанието, вярата на Пресвета Богородица Христос влязъл в този свят.

Трябва да разберем, че търпеливото и безропотно носене на своя кръст не е много просто. Навярно, ние сме разбрали вече това от собствен опит. Често ни се налага да правим това, което не ни е по сърце. Ние често вършим това с ропот. Но Господ ни казва, че ние трябва да вървим след Него по своя воля и с голямо търпение.

Нали без волята на човека, колкото и странно да звучи това, нищо не може да стане в света. Даже Спасителят не би могъл да влезе в този свят, ако Божията Майка не би имала за това своето съизволение, което било съгласно с Божията воля. За това говори свети Григорий Палама: както без Божията воля не би могъл да произлезе този свят, така и безчовешката воля не би могъл да влезе в света Спасителят.

Бог не може да ни спаси нас без нашето съизволение. Трябва да възпитаваме в себе си воля, която да съответства на Божията воля. Нашите желания, съизволения, чувствания не трябва да са в разрез с това, което ни говори Бог. Ние трябва да провеждаме живота си съгласно с Божията воля. В единение с нашия Бог ние можем да се отдалечим от греха и да влезем в Царство, приготвено за нас.

Днес е денят, когато ние особено можем да видим към какво Бог призовава, всеки от нас. Не трябва да мислим, че нашият живот, тези скърби и трудности, тези неприятни житейски обстоятелства, с които понякога се срещаме, ни поробват и не ни дават даизпълняваме Божията воля. Това не е така Всъщност поробването става само тогава, когато ние се съгласуваме не с Божията воля, а с волята на поднебесните сили на злобата.

И ето, когато невнимателно се отнасяме към своя живот, към Божията воля, ние влизаме в съгласие със своята страст и отстъпваме от волята Божия. Тогава ние носим своя кръст без всякакво търпение, с ропот, с нежелание да се трудим, с голямо самолюбие. Такъв живот довежда до погибел. Затова ние днес трябва да чуем словото Божие и да вземем кръста който Господ ни дава и да го носим с послушание, с търпение, с любов към нашия Бог, като Го славословим непрестанно.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев