Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2017 22:07 - Еволюиращите риби
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 887 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  image  
НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ
Изследователят Тери Орд от Университета на Нов Южен Уелс, Австралия, наскоро разказа за едни риби (морски кучки), които там някъде насред Тихия океан, заобиколени от много хиляди километри вода от всички страни, в момента са в процес на еволюция. Променят начина си на живот активно и от риби постепенно се превръщат в земноводни, учат се да дишат по съвсем различен начин, в съвсем различна от обичайната за тях среда. Тази констатация обаче не била достатъчно сензационна за учените, те нали затова са учени, за да не се впечатляват на дребно от такива красиви открития. И решили като типични представители на своята гилдия да изследват, да търсят причината, да открият защо не си седят в гащите тия рибоци, ами тръгнали като въртоглави по белия свят да си дирят щастието.

Довчера риба, хоп, от утре жаба. Образно казано, не се хващайте за думата. Тя си мисли, горката, че на сушата ще й бъде по-добре ли? Ако изобщо може да мисли, еволюция с мислене не се прави. За еволюцията, та дори и за революцията, е нужна мотика, ако позволите да перифразирам поговорката за лозето. С молитва се постигат други работи, но лозе да прекопае с молитва може само твърде свят човек. Ние понеже не сме от твърде светите хора, ще трябва да се понапънем с мотиката. И така, да обобщим – за еволюцията не се иска много ум. Но затова пък първична смелост се изисква. Не може тия рибени кучки да се страхуват, да треперят по ъглите и в същото време да извършват активна еволюция.

Дойдохме си на думата. Учените, демек тоя Орд заедно с аверите си, достигнали до изводи, които могат да бъдат постигнати само след изключително дълбок размисъл и извънредно внимателна наблюдателност. Иначе не. Искам да кажа, че и в четвърти клас да си, ще успееш все пак да се досетиш за това, което биолозите съобщиха в най-реномираните издания за научни открития на висок глас – че рибите всъщност бягат. И че единият им страх се оказва по-силен от другия. Със страховете е така, винаги има по-силен. А и те са некви прости риби, братле. Кучки пропаднали, как да чакаш от тях смирение и търпение.

Големият проблем пред кротките хрисими незлобливи културни и възпитани риби се нарича хищници. Страхуват се, значи, от хищниците и затова бягат от тях с перчици във водата, махат, махат, плуват до брега, след което скок нагоре, скачат по камъняците, перчиците постепенно се превръщат в крачета, драпат горките нагоре и се учат да плюскат лапад и люцерна. Мръсни вегани. Сега те се мъчат, но децата и внуците им ще бъдат по-съвършени, крачетата им ще са по-мощни, белите им дробчета по-развити, очичките им няма да се изсушават от въздуха, защото ще им пораснат клепачи, а някой ден може и къщички да си построят, с верандичка и масичка отпред, ще седят вечер, ще зяпат в далечината и ще поглеждат с благодарност към портрета на еволюиращата си баба на стената.

Да е жив и здрав Тери Орд, а с него и целокупното научно воинство, които ни съобщават такива чудесни новини. Кучките, казват те, не преминават от водата към сушата, за да търсят храна, във водата храна те си имат. Чак толкова не са го закъсали, въпреки че през последните години дори в световния океан е оскъдица. По-големият им проблем обаче са онези силни и жестоки зверове, които искат да ги изядат. И те, срам не срам, страх не страх, зарязват бащина си родна стряха и тръгват немили-недраги да се скитат по широкия свят без цел и посока. Мъка голяма, казвам ви. Преодоляват неприязънта си от сушата, бедните, защото шубето от острите зъби на гадовете е много по-отчетливо в малките им рибешко-кучешки главички.

Накрая тук ще си останат само хищниците. Тогава какво ще ядат – чудя им се. Вместо да си къткат стадото, да си го гледкат мирно и кротко, да си го доят и стрижат, те го разпердушинват. Едните хищници взеха около 32 процента на последните избори, вторите са с около 5 по-малко, освен тях на власт ще бъдат и една лисица, една росомаха и един обикновен чакал. А стадото, което им служи за храна и плаща данъци, намалява. От ден на ден се топи. Защото бяга от тях, не може да понесе жестокостта им. Преминават границите на блатото и отиват в други светове, където се учат да дишат и ходят по нов начин. Децата им няма да знаят български, но това има ли значение, кажете ми. Не слагам въпросителен знак, защото няма нужда от него. Оттук не ги гони недоимък, гони ги обикновен нечовешки страх от хищниците.

Кротките жертви еволюират по-бързо от своите врагове. Това ще им даде еволюционно предимство в личен нечовешки план. А когато видът на хищниците еволюира, когато се осъзнаят малко, тогава може картинката да се промени. И блатото все пак да оцелее, да не се изпари. Засега обаче е тръгнало на изпаряване. Тенденциите са такива. Кръглоглавият безврат самодоволен хищник, управлявал блатото до неотдавна, ще показва наточените си бели зъбки по телевизора отново и до края на света, ние ще блеем, цвилим или квичим от погнуса и страх... Или просто ще си отваряме гробовно устата като едни големи и недоумяващи шарани. И даже звук няма да издаваме. The fish is mute, както викаше един. В превод на белослатински - таа риба ги е занемило. И назе така - ше ни занеми.

Послепис: Един приятел отиде в Англия с цялото си семейство, щото дължи на банките по две хиляди на месец и няма как иначе да ги изкара. Сега бачкат всички в някакъв цех, ръководени от някакви поляци. Заработват за хищника спокойно и даже им остава да живеят прилично. Един пък натовари фамилията си на хвърчоплана и чак в Канада се спряха. А бяха заможни хора. Трети приятел замина за Прага с цялото си голямо домочадие, щото така се получи, не че тук не изкарваше много пари по моите разбирания. Аз съм сиромах човек. И се опитвам като ония австралийски учени да разбера що за хищници са това и що за Божии творения оцеляват в нашето съвсем мъничко блато, дето сякаш е отдалечено на хиляди километри от останалия свят.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734569
Постинги: 1286
Коментари: 1090
Гласове: 593
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031