Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2017 10:17 - Възкресението на Лазар - икона
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1611 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.04.2017 10:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Евангелско четене в(на) Лазарова събота

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ( 11:1-45 )

В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави", сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Възкресяването на праведния Лазар

Лазарева събота заема особено място в църковния календар. Тя не принадлежи към четиридесетте дни на покаяние от Великия пост, нито към Страстната седмица… Заедно с Връбница тя е кратка, радостна прелюдия, предшестваща дните на страдание.”

 „Като достигнахме края на четиридесетте дни,
Господи Човеколюбче,
ние Те молим да видим още светата седмица
на Твоите страдания,
та да прославим в нея Твоето неизказано дело на спасението,
като ти пеем в един глас: „Слава Тебе, Господи!”

(стихира от вечернята в деня преди Лазарева събота, глас 8)

На този ден пеем тази молитва, защото с петъчната вечерня завършва шестата седмица на поста. Всички, които са вложили ревностен труд и усилия в пост и молитва, гледат с радост на отминалите дни: ето, четиридесетте дни са пред своя край, завършва Великият пост! Нека принесем нашите трудове (молитва, пост, милосърдие) в подножието на Кръста, да забравим тежкия труд; времето за плач поради греховете ни е отминало. Нека в пълнота изживеем Страстната седмица! Дошло е време да следваме Иисус Христос стъпка по стъпка: от Витания до Йерусалим, от горницата2 до Гетсимания, от Голгота до Гроба, където грее светлината на Възкресението.

Иисус Христос се намирал отвъд река Йордан, когато Му казали за болния Лазар. Щом чул това, Той решил да тръгне към Юдея независимо от преследванията на законниците. Учениците Му добре знаели на какви рискове се излага Той. Ето защо Тома, наричан Дидим3, отправил благороден призив към тях: „Да идем и ние да умрем с Него” (Йоан 11:16). Църквата вижда пророческо усещане в тези думи на Тома и ни приканва да последваме Иисус Христос по пътя към Кръста, защото който умре с Него, той и ще възкръсне с Него (Рим. 6:3-11).

„Когато извести, че ще се върнеш в Юдея, Господи,
ти уплаши учениците Си.
И тогава Тома каза:
„Да тръгваме, Той е животът.
Ако умрем с Него, ще възкръснем отново.”

(Утреня в сряда от шестата седмица на великия пост, песен 3 от канона, глас  3)

Щом видял безпокойството на апостолите от враждебността, която ги очаква в Йерусалим, Иисус Христос решил да успокои приятелите Си. Той заговорил за светлината, която предпазва от злото и дава на човека сила да ходи, без да се препъва (Йоан 11:9-10). Още с първите думи от своето евангелие ап. Йоан ни открива Словото като Светлината на света.4 Тази Светлина ни дава сили да не се страхуваме от тъмнината на страданията, тъй като Сам Иисус Христос проправя нашия път напред. Той е Светлината5, Която ни води, за да ни направи синове на светлината.

Заспиването на Лазар

„Господи, заспал на кръстното дърво,
Владико, Ти превърна смъртта в сън.
Ти каза: „Обичаният от Мен Лазар заспа,
но сега ще ида да го събудя.”

(Утреня в петък от шестата седмица на великия пост, канон, песен 5)

Когато Иисус Христос казал, че Лазар е заспал, Той добавил „отивам да го събудя” и учениците Му помислили, че говори за сън. Те били сигурни, че болестта му ще отмине и ще оздравее. Тогава Иисус Христос открито казал, че приятелят Му е умрял, но ще бъде събуден за слава Божия, за да подсили вярата на учениците. Той показал връзката между смъртта на Лазар и Своята наближаваща смърт, за да стане явна победата над смъртта. От този момент нататък смъртта престанала да бъде краят, защото Иисус Христос ще възкръсне. Той ще открие нов път, водещ до безкраен, нетленен живот. „Аз съм възкресението”, казва Той и с тези думи смъртта се е превърнала в нещо преминаващо.6

„Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Йоан 5:24).

Всички, които са повярвали и са живели според Божието слово, приемат смъртта с радост и открито сърце. Затова свидетелстват много светци, и най-вече мъчениците.

„Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос” (Еф. 5:14).

Смъртта се преобразува в сън, а събуждането във възкресение. Именно затова смъртта на много светци е наричана от Православната църква „успение” – като една от първите е смъртта на Мария, Божията Майка.

Възкресението в последния ден

Когато Марта срещнала Иисус Христос по пътя към Витания, тя открито изразила мъката си от Неговото отсъствие. Защото ако бил там, Той щял да предотврати смъртта на Лазар. Истина е, че тя вярвала в лечителната сила на Господа, но не подозирала за Неговата власт над смъртта. Още не знаела към каква слава ги е повел Иисус Христос, когато поел към гроба на Лазар.

„Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден”, казала Марта (Йоан 11:24). С тези думи тя изразила вярата на много евреи7, очакващи възкресението в края на времената. „Аз съм възкресението”, отвърнал Иисус Христос. Едва тогава Марта разбрала, че животът идва чрез Него и че всеобщото възкресение ще се осъществи в Неговата Личност.

Търсещият: Ще бъде ли върнат при мъртвите възкресеният Лазар? Ще умре ли повторно?
Наставникът: Да, наистина, Лазар бил погребан втори път8, за да очаква възкресението в последния ден.
Търсещият: Какъв тогава е смисълът на неговото възкресяване във Витания?
Наставникът: Иисус Христос искал да покаже, че с Неговото възкресение ще дойде събуждането от смъртта за всички човеци. Именно затова Той избрал Лазар да стане Негов спътник по пътя към възкресението от смъртта. Чрез възкресяването на Лазар Иисус Христос показал пророчество на дело.9 Така Той възвестил Своето собствено възкресение и призовал вярващите да Го последват.

Иисус Христос приятел на Лазар и Човеколюбец

Свети ап. Йоан силно подчертава приятелството между Иисус Христос и Лазар. Иисус Христос обичал Лазар и неговите сестри. Той се просълзил при смъртта на Своя приятел. Сълзите на Иисус Христос се тълкуват като израз на слабостта Му на Човек в противовес на всемогъществото Му като Бог.10 В действителност Бог е, Този, който плаче за човечеството, Бог, Който приел смъртта да го безпокои и принизил Себе Си пред нея. Защото смъртта е недопустима. Заради нея Бог стана Човек, за да я приеме и да я унищожи.

Плачейки над Лазар, Своя приятел, Иисус Христос ридаел за смъртта на всеки отделен човек, защото всеки човек е Негов приятел. Именно затова в нашите молитви ние наричаме Бога „Човеколюбец”.

Четиридневната смърт

Извършеното от Иисус Христос чудо във Витания надминава всички чудеса. И други били връщани към живот преди това: Илия върнал към живот сина на вдовицата от Сарепта (3 Цар. 17:17-24); Елисей сгрял тялото на сина на жената от Сонам и го върнал жив на майка му (4 Цар. 4:8-37). Сам Иисус Христос, преди да възкреси Лазар, възкресил две деца.11 Но до този ден пророците и Иисус Христос извършвали по-скоро „съживяване”, а не възкресяване, защото във всички тези случаи връщането към живот ставало в самия ден на смъртта: „Дъщеря ми тоя час умря”, казва Яир; по времето на вдовицата от Наин мъртъвците ги погребвали в деня на смъртта.

Лазар обаче лежал в гроба цели четири дни: той вече миришел (Йоан 11:39). Иисус Христос дошъл не само да избави човеците от смъртта, но и да ги спаси от тлението, защото Той, бидейки безгрешен, е нетленен. Бог изцяло станал Човек, слаб със слабите до смърт. Само тлението и грехът не Го докоснали.

Лазар лежал в гроба ден повече от Господа. Този четвърти ден показва тлението: той вече миришел. А Иисус Христос лежал в гроба три дни, единствен Той превърнал в действителност предизобразеното от Йона, погълнатия от морското чудовище за три денонощия12. Единствен Иисус Христос е Свет, единствен Той е нетленен, единствен Той може да освободи човечеството от смъртта и тлението.

„Затова се възрадва сърцето ми,
и се възвесели езикът ми;
а още и плътта ми ще почива в надежда,
защото Ти не ще оставиш душата ми в ада
и не ще дадеш на твоя светия да види тление.
Ти ще ми посочиш пътя на живота” (Пс. 15:9-10).

Това са редове, цитирани от св. апостол Петър в деня на Петдесетница като потвърждение за Христовото Възкресение (Деян. 2:26-27).

В исторически план възкресяването на Лазар предшества Христовото Възкресение. Но във вечността Христовото Възкресение е преди това на Лазар, защото Иисус Христос е „първороден измежду мъртвите” (Кол. 1:18). Възкресението на всички други е след Неговото. Всеки човек бива излекуван от тлението от Господа, Който Единствен е нетленен.

Явяването на Троицата при гроба на Лазар

Когато застанал пред тялото в гроба, Иисус Христос отправил молитва към Отца. Чрез тези Си думи Той показал, че не върши нищо без съгласието на Отца, Който Го е пратил. После с висок глас Иисус Христос повикал Лазар да излезе: „Лазаре, стани!” Също както Бог Слово, в съгласие с Отца и Светия Дух, сътворил човека с едно Свое слово (Бит. 1:26), така и тук само с едно слово Той върнал към живот повития в погребални повивки пленник на смъртта.

Лазар се върнал към живот: диханието на Бога отново оживило тялото му, също както било оживено тялото на Адам в първия ден от Сътворението. „Вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). Няма живот без Светия Дух. Всеки път, когато Бог действа в света, Той открива неделимата Троица*. Лазар излязъл от гроба в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Наставникът: За да разбереш това връщане към живот чрез диханието на Духа, обещано на целия човешки род, прочети пророчеството на Йезекиил (Йез. 37:1-14).
Търсещият: Да, знам го. Прекрасно е. Ние го пеем на Велики петък по време на шествието с плащаницата. Но ти казваш, че това пророчество предсказва възкресението на целия човешки род. А в текста се говори само за Израил, за неговото връщане в Обетованата земя.
Наставникът: Когато Йезекиил имал видение за сухите кости, той бил заточен във Вавилон заедно с много други евреи. Бог утешил Своя народ чрез гласа на пророка, защото заточението и разпръсването на народа били ужасна заплаха. Еврейският народ можел да изчезне завинаги.

Всяко пророчество, когато открива непосредствена истина във времето, която може да бъде исторически потвърдена (отнесено към Йезекиил, това е възстановяването на Израил и повторното въздигане на храма през 516 г.), открива и вечна истина, издигаща се над времето и историята. Чрез думите на пророците Бог говори не само за събитията в техни времена, но в есхатологически план и за вечността.

Пророците от Стария Завет винаги са отправяли думите си само към Израил, но не за да го затварят и отделят от останалия свят, а за да го подготвят за отредената му мисия. А мисията на богоизбрания народ е да стане „светлина на езичниците” (Ис. 42:6). От пророците Исаия най-ясно е възвестил за Изкупителя на света, Който трябва да дойде от юдейския народ. В следващия текст, лесно можем да видим Иисус Христос като Господ и Бог, изпълнен с любов към грешното човечество, дошъл в света, за да върне мъртвите към живот.

„Тъй казва Господ:
Аз ще те направя светлина за народите,
за да се простре Моето спасение до земните краища.
Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов,
на презирания от всички, на Раба на властителите:
царе ще Те видят – и ще станат;
князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен,
заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух
и в ден на спасение Ти помогнах;
и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу Завет,
за да възстановиш земята,
да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
да кажеш на затворниците: излезте,
и на ония, които са в тъмнина: покажете се.
Край пътища ще пасат те,
и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
не ще търпят глад и жажда,
и не ще ги удари пек и слънце;
защото Оня, Който ги милува, ще ги води
и ще ги заведе при извори водни.”

(Ис. 49:6-10; този текст се чете в храма във вторник в шестия час, няколко дни преди възкресяването на Лазар.)

Бележки

1 A Monk of the Eastern Church, The Year of Grace of the Lord (Crestwood, NY: St.Vladimir’s Seminary Press, 1985).
2 Горницата е стаята, в която е извършена тайната вечеря (Лука 22:12). – Бел. ред.
3 Дидимий означава „близнак”.
4 Иисус Христос, Светлината на света: в своето евангелие св. Йоан Го представя като Светлината на света още с първите думи на пролога и до края на своята книга. Ето и част от примерите: Йоан 1:4; 1:9; 8:12; 9:5; 12:35-36; 12:46.
5 По време на литургията на преждеосвещените дарове*, отслужвана през великия пост, свещеникът благославя със свещ. При благословението той казва: „Светлината Христова да освети всички вас.” Същите думи са изписани на един светилник от III в., открит в катакомбите.
6 На староеврейски думата „отминавам” се обозначава с Pesah, от което идва и думата Пасха, т.е. преминаване от смърт в живот.
7 Вярата на евреите: във възкресението от мъртвите са вярвали преди всичко фарисеите. Противоположна на тяхната вяра била вярата на садукеите. В тази връзка прочетете следните текстове: Мат. 22:23-32; Марк. 12:18-27; Лука 20:27-40.
8 Според преданието Лазар и неговите сестри отишли в Прованс и проповядвали Евангелието в областта, която днес е Южна Франция. Лазар станал първият епископ на Марсилия. Неговите мощи се пазят до днес във Франция в Авалон, департамента Йон.
9 Пророчество в дело: „The Year of Grace of the Lord” by a Monk of the Eastern Church, op. cit., p. 135.
10 Alexander Schmemann, „The Paschal Mystery” (in French) („Collection Spiritualite orientale” no. 16), pp. 13-14.
11 Иисус Христос върнал към живот дъщерята на началника на синагогата (Мат. 9:18-26; Марк 5:21-43; Лука 8:40-56), както и сина на вдовицата от Наин (Лука 7:11-15).
12 Личбата на Йона: за повече яснота на тези евангелски редове вж.: Мат. 12:38-41 и Лука 11:29, пълния текст на книгата на пророк Йона.

image
Превод: Анжела Петрова

Из книгата “Въплътилият се Бог. Празничен катехизис”, ИК “Омофор” 2007

image

Въплътилият се Бог

 

                 



Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 741900
Постинги: 1287
Коментари: 1088
Гласове: 593
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31